О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 2683

 

Град Бургас, 08.11.2018 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, ХІХ-ти състав, на осми ноември 2018 година, в закрито заседание в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ:  1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                                           2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Николова КАД дело № 2942 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 14, ал. 3 от Закона за  собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Образувано е по частна жалба от Г.Д.Г., ЕГН: *********, М.Д.Х., ЕГН: ********** и Я.Д.Б., ЕГН: **********, подадена чрез общия им пълномощник - адвокат Т. У. от БАК, със съдебен адрес:***, партер, офис № 1, срещу Определение № 40/02.10.2018 год. по адм. дело № 14/2018 год. по описа на БРС, с което е прекратено производството по делото.

Частните жалбоподатели оспорват определението на районния съд и намира същото за порочно, преграждащо по-нататъшното развитието на делото. Излагат доводи, че протоколно решение № С8140/30.05.2018 г., постановено от Общинска служба по земеделие - гр. Камено е незаконосъобразно и неправилно, тъй като Заявление с вх. № 7254/17.03.1992 г. не е представено по делото от Областна дирекция „Земеделие” гр. Бургас, въпреки че дирекцията е следвало да представят цялата преписка, като за жалбоподателите не става ясно по кое от двете искания е издаден административния акт - по Заявление с вх. № 201/17.03.1992 год. /налично в административната преписка/ или по Заявление с вх. № 7254/17.03.1992 г. По тези съображения, молят съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Представят писмени доказателства.

Ответната страна - Общинска служба по земеделие – гр. Камено е депозирал писмен отговор по частната жалба, в който е изразил мнение, че обжалваното Определение на БРС е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните права и отчитане на релевантните за случая обстоятелства. Изрично е акцентирал на факта, че Заявление с вх. № 201/17.03.1992 год. и Заявление с вх. № 7254/17.03.1992 г., са едно и също заявление – това, по което Общинската служба по земеделие – гр. Камено се е произнесла, като 201 е номерът, отразен върху самото заявление, а 7254 е поредния номер /компютърния номер/. Посочил е, че към заявлението са били представени множество документи /детайлно описани/, които са послужили като доказателство при възстановяване на заявените земеделски земи, като и тримата жалбоподатели са били информирани за започналата процедура по възстановяване на земеделски земи, което се доказва с приложените към заявлението Декларации, подписани от самите тях. Ето защо, е приел че твърденията на жалбоподателите във връзка с пълнотата на представената преписка, се явяват неоснователни, тъй като същата е представена в цялост, придружена с опис. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Бургаският административен съд, деветнадесети състав, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 230 от АПК.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е било протоколно решение № С8140/30.05.2018 г., постановено от Общинска служба по земеделие – гр. Камено, с което на наследниците на  Д. Г.Д. е признато и определено за възстановяване право на собственост върху 174 дка земеделски земи. Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от Г.Д.Г., ЕГН: *********, М.Д.Х., ЕГН: ********** и Я.Д.Б., ЕГН: **********, който са се легитимирали като наследници на техния баща Д. Г.Д., починал на 16.08.1944 год., видно от удостоверение за наследници № 29/12.03.1997 г. на кметство – с. Полски извор. За да постанови обжалваното определение, с което е прекратил производството по делото, районният съд е приел, че за жалбоподателите липсва правен интерес от обжалване. Първоинстанционният съд е отчел, че заявеното от тях искане по административен ред е изцяло уважено от административния орган с положителен административен акт, като в преклузивния законов срок не са депозирани допълнителни искания за възстановяване на право на собственост, които да са били отхвърлени. В Определението изрично е посочено, че от представената преписка е видно, че заявител се явява именно един от жалбоподателите – Я.Д.Б., като заявения обем от права е 173.7 дка, а към заявлението е бил представен и нотариален акт за собственост от 1942 г. Ето защо, БРС е заключил, че не се касае за обжалване на неблагоприятен акт – отказ или частичен отказ за признаване право на възстановяване, като всички жалбоподатели, съгласно съдържащите се по преписката декларации, са участвали в процедурата по възстановяване, имали са достъп до пълната преписка, като страни в производството и са имали възможност да изменят заявлението си в рамките му.

Настоящият състав на касационния съд споделя извода на РС-Бургас относно липсата на правен интерес за жалбоподателите да обжалват протоколно решение № С8140/30.05.2018 г., постановено от Общинска служба по земеделие – гр. Камено. Съгласно нормата на чл.147, ал.1 от АПК, правото на съдебно оспорване на административните актове, независимо от квалификацията им като индивидуални, общи или нормативни, принадлежи само на онези правни субекти, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от административния акт или за които той поражда задължения, т.е. абсолютна процесуална предпоставка за атакуване на административен акт пред съда, за наличието на която съдът следи служебно, е наличието на интерес от обжалване. Интересът трябва да е правен, т. е. обжалването следва да е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигане на положителни правни резултати. Интересът трябва да е личен и пряк, т. е. административният акт да засяга правната сфера на жалбоподателя като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Правният интерес обуславя активната процесуална легитимация на субекта да направи оспорване по съответния ред на административния акт. Липсата на активна легитимация има за своя последица недопустимост на оспорването, независимо дали същото е с доводи за незаконосъобразност на административния акт или е единствено с доводи за нищожност на същия.

В настоящия случай, с обжалвания акт на наследниците на  Д. Г.Д. е признато и определено за възстановяване право на собственост върху 174 дка земеделски земи. От представените по делото писмени доказателства е видно, че наследници на Д. Г.Д. са именно жалбоподателите - Г.Д.Г., М.Д.Х. и Я.Д.Б.. Последноупоменатата се явява заявител, като всички жалбоподатели са били информирани за започналата процедура по възстановяване на земеделски земи, което се доказва с приложените към заявлението Декларации, подписани от самите тях. В самото заявление е заявена за възстановяване земеделска земя в размер на 173.7 дка, а с протоколното решение е признато и определено за възстановяване право на собственост върху 174 дка земеделски земи. Съдът намира за неоснователно заявеното за първи път в частната жалба твърдение, че съществуват две заявления за възстановяване на земеделски земи - Заявление с вх. № 201/17.03.1992 год. и Заявление с вх. № 7254/17.03.1992 г. Видно от наличните по преписката материали, иницираната процедура по възстановяване на земеделски земи е по заявление от 17.03.1992 год. /като 201 е номерът, отразен върху самото заявление, а 7254 е поредния номер - компютърния номер/, към което са представени множество документи, послужили като доказателство при възстановяване на заявената земеделска земя. Именно във връзка с това заявление и представените към него документи и декларации /по образец/ е издадено протоколно решение № С8140/30.05.2018 г., постановено от Общинска служба по земеделие - гр. Камено. Със същото, по повод заявената претенция за възстановяване на земеделска земя в размер на 173.7 дка, е признато и определено за възстановяване право на собственост върху 174 дка земеделски земи, като възстановяванета на земеделската земя е в съответствие с искането, отправено до административния орган. Ето защо, следва да се заключи, че издаденият акт - протоколно решение напълно удовлетворява отправеното към административния орган искане, като жалбоподателите, на които е признато и определено за възстановяване право на собственост в посочения в заявлението обем, нямат правен интерес да обжалват благоприятния за тях акт.

С оглед на изложеното, определението на Районен съд – Бургас, с което жалба е оставена без разглеждане и производството е прекратено, като законосъобразно, следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция се явява основателно. Размерът на това възнаграждение, определен съобразно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъде присъден в минимален размер, а именно в размер на 100 лева.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.236 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –БУРГАС, ХІХ– ти административен състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 40/02.10.2018 год. по адм. дело № 14/2018 год. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН: *********, М.Д.Х., ЕГН: ********** и Я.Д.Б., ЕГН: ********** да заплатят на Областна дирекция „Земеделие” гр. Бургас сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                        2.