Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

              Номер 1115        20 май 2013  година         град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XIIIти административен състав, в публично  заседание на шестнадесети май, две хиляди и тринадесета година, в състав:                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Евтимова

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. Златина Бъчварова

                                                                        2. Чавдар Димитров

 

Секретар Г.Ф.

Прокурор Галина Колева

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно дело номер 293 по описа за  2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Капри-2001” ЕООД, с ЕИК 102696326, със седалище и адрес на управление – с.Венец, Община Карнобат, ***, представлявано от Й.А.А. против решение № 187/18.12.2012г., постановено по административно - наказателно дело № 92/2012г. по описа на Районен съд - Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление КГ-977/10.01.2012г., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор-гр.София, с което на “Капри-2001”ЕООД, за нарушение на чл.8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ във вр.чл.6, т.2, приложение № 2 от НИКТГУРНК и на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, както и да заплати разходите за вземане и изпитване на пробите в размер на 770.00 лева, от които 645.00 лева за изпитване, 40.00 лева за вземане на проба и 85.00 лева за изготвяне на експертиза на основание Заповед № 25/13.04.2010 г. във връзка с изискванията на чл.25, ал.2 от НИКТГУРНК и чл.25, ал.З от Тарифа №11 /посл. изм. ДВ бр.40/2006г./

Касаторът, редовно уведомен, се представлява лично от управителя Атанасов. В жалбата твърди, че оспореното решение е необосновано и неправилно. Излага подробни съображения. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго по същество, с което да отмени наказателно постановление КГ-977/10.01.2012г., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор-гр.София. Представя писмено становище.

Ответникът по касационната жалба – Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор-град София, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Представено е становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на  Районен съд –Карнобат като правилно и законосъобразно да се остави в сила.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка, Административен съд- Бургас, ХІII-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения :

Районен съд – Карнобат с решение № 187/18.12.2012г., постановено по административно - наказателно дело № 92/2012г. по описа на съда е потвърдил наказателно постановление КГ-977/10.01.2012г., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор-град София, с което за нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ във вр.чл.6, т.2, приложение № 2 от НИКТГУРНК/посл.изменение ДВ, бр.36/10.05.2011г./ и на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ на „Капри-2001” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, както и да заплати разходите за вземане и изпитване на пробите в размер на 770.00 лева, от които 645.00 лева за изпитване, 40.00 лева за вземане на проба и 85.00 лева за изготвяне на експертиза на основание Заповед № 25/13.04.2010 г. във връзка с изискванията на чл.25, ал.2 от НИКТГУРНК и чл.25, ал.З от Тарифа №11 /посл. изм. ДВ бр.40/2006г./

Санкцията на „Капри-2001” ЕООД е наложена за това, че дружеството разпространява течно гориво – гориво за дизелови двигатели, което по изпитаните показатели и получени резултати, не съответства на изискванията за качество, установени в Приложение № 2 от Наредба за изискванията за качеството на  течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Тези констатации се съдържат  в Констативен протокол № КП – 0769/26.09.2011г. за съответствие на течното гориво – гориво за дизелови двигатели с изискванията за качество,  което е потвърдено със заключението в Експертиза № ЕА – 049/15.11.2011г. за съответствие на течно гориво с изискванията за качество след арбитражно изпитване. За извършеното нарушение е съставен АУАН № А-391/1.12.2011година. и е издадено  наказателно постановление КГ-977/10.01.2012 година.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

 За да го постанови районният съд е обосновал правилният извод, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Неоснователни са възраженията на касатора относно времето и мястото на издаване на протокол от изпитване № В – 0159-2/16.09.2011г. Същият е подписан от началника сектор „Подвижна лаборатория - Бургас” и от ръководителя на лабораторията, а истинността на протокола не е опровергана по надлежния ред. Видно от съдържанието на протокола проведеното изпитване на пробите е извършено по заявка за изпитване на течни горива № В-159/16.09.2011г. на РО „Контрол на качеството на течните горива” Бургас. В цитираната заявка е посочен номера на протокола за проверка и вземане на пробите от течното гориво за контрол на качеството. В този протокол № БС – 063/15.09.2011г. е посочено, че проверявания обект, от който са взети пробите, е стопанисваната от „Капри-2001” ЕООД бензино – газстанция, находяща се в с.Венец. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията в касационната жалба, че липсват данни, резултатите от изпитването да се отнасят именно за „Капри-2001” ЕООД.

Въз основа на прецизно установената фактическа обстановка, кореспондираща с изложеното в НП и в АУАН и съответстваща на събраните доказателства, районният съд е формирал изводи за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, които съответстват на приложимите материално правни норми и се споделят от настоящата инстанция.

 Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ забранява се пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по ал.1. Съгласно чл.6, т.2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНК/ горивата за дизелови двигатели трябва да отговарят на изискванията за качество, установени в приложение № 2. В приложение № 2 към чл.6, т.2 от НИКТГУРНК /посл.изменение ДВ, бр.36/10.05.2011г./ са посочени различни показатели на горивата,  стойностите, които същите следва да притежават и методите на изпитване.

Съдът изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение, че разпространяването на гориво, несъответстващо на установените нормативни изисквания от „Капри-2001” ЕООД, е безспорно доказано. Правилен е изводът на районния съд, че извършвайки деянието, описано в АУАН и в наказателното постановление, дружеството - касатор е нарушило разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, за което законосъобразно му е наложена съответната санкция, на основание чл.34, ал.2 от същия закон в размер на 10 000 лева - минимално предвидения размер, който не може да бъде намаляван.

Правилно е позоваването на представените с административната преписка официални документи по смисъла на чл.93, т.5 от НК – експертни заключения за несъответствие на горивото за дизелови двигатели, което по получените резултати от изпитването се отклонява от допустимите гранични стойности по показател пламна температура, установени в Приложение № 2. Оспореното решение е основано на задълбочен и детайлен анализ на всички събрани доказателства, ценени в тяхната съвкупност и на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗЧАВ лице, което разпространява, включително като краен разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лева. В случая, правилно е ангажирана отговорността на дружеството- касатор на основание цитираната санкционна разпоредба за неизпълнение на задължението му по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ в качеството му на търговец и краен разпространител на гориво за дизелови двигатели. Отговорността му е обективна, поради което въпросът за наличието на вина при осъществяване на състава на административно нарушение е ирелевантен и не следва да се обсъжда.

По изложените съображения, съдът намира касационната жалба за неоснователна при липса на наведените в нея доводи за отмяна, поради което следва да се остави без уважение, а  решението на районен съд  - Карнобат като правилно и законосъобразно да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХІII - ти състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 187/18.12.2012г., постановено по административно - наказателно дело № 92/2012г. по описа на Районен съд - Карнобат.

Решението е окончателно.

        

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                                    

 

                                                                                            2.