РЕШЕНИЕ

 

№………….                    дата 28 юни 2011 год.                   град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 13 юни 2011 год.,

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 293 по описа за 2011 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на § 4л, във вр. с § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ.    Предмет на оспорване е Заповед № 3560/20.12.2010 год. на заместник-кмета на община Бургас, с която, на основание § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е одобрена оценка на подобренията в размер на 1780 лв., извършени в имот 405 по помощния план към ПНИ, м.”Брястите”, землище кв.”Меден рудник”, гр.Бургас, съставляващ част от новообразуван имот с идентификатор 07079.654.742 по КК на гр.Бургас, извършени от ползвателя Ж.И.Д., който имот е записан в регистъра към КК на наследниците на Минко И.Д..

         Заповедта се оспорва от Н.М.Д. – наследник на М.Д., който оспорва качеството на ползвател на Ж.Д., като посочва, че за местността “Брястите” не е проведена законова процедура за предоставяне на земеделска земя за лично ползване, с оглед на което оспорва и качеството на ползвателя като добросъвестен владелец, който има правата по чл.72 от ЗС за извършените от него подобрения в имота. Счита, че кметът на общината не е компетентен да урежда тези имуществени отношения между страните. Възразява, че построената в имота сграда не следва да се заплаща, тъй като е незаконна и подлежи на премахване, а поставената ограда, която също е оценена, може да бъде премахната и взета от ползвателя. Иска се да бъде отменена заповедта на кмета на община Бургас, с която е одобрена оценка на подобренията, както и присъждане на разноските по делото.

         В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощник поддържа подадената жалба на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства.

         Ответникът – заместник-кмет на община Бургас се представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата, като посочва, че оценката на подобренията в имота е извършена посредством лицензиран оценител, съобразно нормативните разпоредби. Претендира възнаграждение.  

         Заинтересованата страна Ж.И.Д. не взема становище по жалбата.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

         Разгледана по същество, е основателна.

         Установява се по делото, че заинтересованата страна Ж.Д. е бивш ползвател на имот № 405 по помощния план на ползвателските имоти, находящ се в местността “Брястите”, землище на кв.”Меден рудник”, гр.Бургас, за което е представено Удостоверение № 98/15.06.1992г., издадено от ОбНС – Бургас. Не е спорно между страните, че към настоящия момент този имот е идентичен с част от имот с идентификатор 07079.654.742 по КК на гр.Бургас, който е записан на името на наследниците на М. И.Д., какъвто е жалбоподателя Н.Д..

Със Заповед № РД-09-100/24.03.2005 год. на областния управител на област Бургас е одобрен и влязъл в сила плана на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани за местността “Брястите”, землището на кв.”Меден рудник”, гр.Бургас.

От заинтересованата страна Ж.Д. е подадено Заявление до кмета на община Бургас № 94-Н-62/07/25.02.2007г. за заплащане на извършените от него като ползвател подобрения в процесния имот, предвид подаденото от наследника Н.Д. искане за възстановяване на собствеността върху имота.

По повод заявлението, от кмета на община Бургас е възложено изготвянето на оценка на извършените в ползвателския имот подобрения от бившия ползвател Ж.Д., като видно от изготвения  оценителски доклад (актуализация) към 30.04.2010г. (л.22), в ползвателския имот № 405 са оценени подобрения на имота, представляващи полумасивна постройка за сезонно ползване с площ 15 кв.м., както и оградна мрежа, изпълнена с бодлива тел и циментови колове. Посочено е, че няма трайни насаждения, мястото е необработваемо, а общото състояние на имота е лошо. При определени заложени показатели постройката е оценена на 1720 лв., а оградата на 60 лв., в резултат на което оценителят в административното производство е предложил пазарна оценка на подобренията в размер на 1780 лв.

         С процесната Заповед № 3560/20.12.2010г., заместник-кмета на община Бургас, на основание § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ утвърдил определената на подобренията в процесния имот – бивш ползвателски имот № 405 оценка в общ размер от 1780 лв., като задължил жалбоподателя Н.М.Д. – наследник на М. И.Д. в 3-месечен срок да заплати по сметка на община Бургас стойността на подобренията.

Заповедта е незаконосъобразна.

Безспорно е, че е налице влязъл в сила ПНИ, с който в полза на бившия собственик е отреден процесният имот № 405 по помощния план, което предпоставя допустимостта на искането на ползвателя за заплащане на извършените от него подобрения в ползвателския имот. Тримесечният срок от влизане в сила на заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ за предявяване на правото е инструктивен и неспазването му не води до недопустимост на искането.

Спорните по делото факти са следните – дали извършителят на подобренията Ж.Д. има качеството на ползвател по смисъла на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в чиято полза е възникнало правото на заплащане на извършените от него подобрения в ползвателския имот, дали извършеното от него има качеството на подобрения в имота и в случай, че са такива – каква е тяхната пазарна стойност към настоящия момент.

         Данните по делото сочат, че Ж.Д. има качеството на ползвател на имот № 405 по помощния план, за което е представено Удостоверение № 98/15.06.1992г., както и Удостоверение № 362/28.12.1984г., видно от което правото на ползване на процесния имот е предоставено на ползвателя Ж.Д. в приложение на Постановление № 11/02.03.1982г. на МС, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока, са неоснователни. Извън предмета на настоящото производство са доводите, свързани с това, че за конкретната местност “Брястите” не е проведена законова процедура за предоставяне право на ползване на земеделска земя.     

         По делото беше назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да даде оценка на извършените в имота подобрения, представляващи полумасивна постройка и ограда, които са оценявани от административния орган и чиято стойност е разпоредено да бъде заплатена. При оглед на място вещото лице констатира, че изпълнената постройка е за сезонно ползване, има полумасивна конструкция, състои се от две стаи, едноетажна е, с тухлена зидария на стените, покривна дървена конструкция с етернитови плоскости, няма ВиК отклонения, няма електрическа инсталация, няма сервизно помещение и в това състояние е неизползваема. След извършена справка експертът констатира, че за постройката не са издадени строителни книжа, няма издадено разрешение за строеж по типов или индивидуален проект в полза на ползвателя Ж.Д.. За изпълнената на място ограда констатира, че представлява стоманобетонови колове и телена мрежа, като коловете не са замонолитени с бетон, оградната мрежа е провиснала и корозирала и се намира в лошо състояние.. Посочва, че предвид начина на закрепяне, оградата може да се премахне и отстрани, като описва и начина, по който може да се извърши това.

         Като бивш ползвател на имота, заинтересованата страна Ж.Д., на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, за извършените от него подобрения върху подлежащия на връщане имот на неговия собственик, има правата по чл. 72 от ЗС, а именно да получи сумата, с която се е увеличила стойността на имота в следствие на тези подобрения. Подобренията представляват извършени от владелеца материални въздействия върху имота, чрез влагане на труд или набавяне на материали, които по този начин обективно увеличават стойността му. Ако с извършените разходи за материали и труд добросъвестният владелец, към който е приравнен и ползвателят на земеделски земи по § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, е предизвикал трайно обективно увеличение на стойността на имота, той има право да му бъде заплатено това увеличение. Критерият, въз основа на който следва да се прецени дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е същото да е трайно закрепено, респ. невъзможност да бъде отделено без съществено повреждане.

При така тълкуваното приложение на материалния закон, за конкретния случай, съдът констатира, че не са налице подобрения в имота, чиято стойност да бъде заплащана на ползвателя от страна на собственика. Претендираната и оценявана полумасивна постройка се установява, че за нея няма издадени строителни книжа, поради което, изпълнена като  незаконен строеж, тя не може да увеличи стойността на имота, тъй като подлежи на премахване, поради което не е следвало да бъде оценявана от административния орган като подобрение.

За изпълнената на място ограда се установява, че не е трайно прикрепена към терена и е обективно възможно да бъде отстранена без да бъде съществено повредена. След като обективира възможността да бъде отстранена поставената ограда също не предизвиква трайно увеличаване на стойността на имота, поради което също не представлява подобрение, подлежащо на заплащане, с оглед на което неправилно е била оценявана в административното производство и е включена в оценката на подобренията.

След като изпълнените в имота полумасивна постройка и ограда са реализирани по начин, който обективно не увеличава стойността на имота, както защото постройката, като изпълнена без строителни книжа подлежи на премахване, така и защото оградата не е трайно прикрепена и може да бъде отстранена, следва, че същите не представляват подобрения, подлежащи на заплащане от страна на собственика на имота, поради което, като е възложил заплащане на стойността им, определена с процесната Заповед № 3560/20.12.2010г., заместник-кмета на община Бургас е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.   

При този изход на процеса, в полза на жалбоподателя следва да бъдат заплатени претендираните разноски в размер на 370 лв.

Ръководен от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 3560/20.12.2010г., заместник-кмета на община Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА община Бургас да заплати на Н.М.Д. ***, с ЕГН ********** сумата от 370 лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                   СЪДИЯ: