Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1853                     25 октомври 2018  година                  град  Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                              

                                                                              Съдия: Златина Бъчварова

 

Секретар Б.Н.

като разгледа административно  дело  номер 2938  по описа за  2018 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/.

Образувано е по жалба на Ю.К.Х.,***, против заповед №1263 от 18.10.2018 г. на началника на затвора Бургас, подписана по заместване, съобразно заповед №174 от 21.03.2017 г.,  с която на основание чл. 101, т.7 във вр. с чл.102, ал.2 ЗИНЗС, му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5/пет/ денонощия“.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че неправилно му е наложено дисциплинарното наказание, тъй като мобилният телефон и поставената в него сим карта, намерени в крилото на вратата на санитарния възел, не са негови. Твърди, че наказанието му е наложено защото е наказван вече за същото нарушение и че е отговорник на килията, която е била претърсена. Моли да се отмени заповедта и наложеното наказание. Не ангажира доказателства.

Ответникът по жалбата- началник на затвора в гр.Бургас, редовно уведомен, чрез пълномощник, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Моли заповедта да се потвърди. Представил е административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.111, ал.1 ЗИНЗС, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че на 22.08.2018 г.  при претърсване в салона на трета група, в корпуса на затвора, спално помещение №306, при разглобяване на крилото на вратата на санитарния възел, били открити два мобилни телефона  „М5“ и „Alcatel“ с поставени в тях сим карти. Лишеният от свобода Х. заявил, че мобилен телефон „М5“ е негов и поискал, поставената в него сим карта, защото му била „по важна от телефона“. За случая, извършилият претърсването на спално помещение №306, надзирател докладвал на началника на затвора/вж.докладна записка, вх.№4134 от 23.08.2018 г., л.7 от делото/.

По случая била извършена проверка, резултатите от която са обективирани в докладна записка, рег.№4134 от 01.10.2018 г. Проверката е приключила със заключението, че лишеният от свобода Х. е извършил грубо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.96, т.3, чл.97, т.1 и т. във вр. с чл.100, ал.2, т.1 ЗИНЗС, като е ползвал сим карта, намираща се в открития мобилен телефон „М5“, представляваща непозволена вещ, която е съхранявал и ползвал на територията на затвора Бургас. Направено е предложение до началника на затвора да му бъде наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия. В докладната записка е посочено изрично, че Х. е наказван многократно за извършени нарушения /л.5 и 6 от делото/.

Извършеното нарушение и резултатите от проверката са мотивирали началника на затвора Бургас да издаде заповед, с която да наложи на лишения от свобода Ю.К.Х. дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5/пет/ денонощия“, която е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед №1263 от 18.10.2018 г. е издадена от компетентен орган-началника на затвора Бургас, съобразно нормата на чл.104, ал.1 ЗИНЗС, подписана по заместване, съобразно заповед №174 от 21.03.2017 г., и е в предвидената от закона писмена форма.

На второ място, при произнасянето си органът -  началникът на  затвора в гр.Бургас, не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преди да наложи наказанието, началникът е изслушал нарушителя, съобразно изискванията на чл.105, ал.1 ЗИНЗС, за което е съставен протокол/л.4 от делото/ и е извършена проверка по случая. 

На трето място, с оглед установените по делото релевантни факти, заповедта е съобразена с материалния закон.

Няма спор, че жалбоподателят Ю.Х. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора Бургас.

Основното му оплакване е, че неправилно началникът на затвора му е наложил дисциплинарно наказание, тъй като не е притежател на единия от двата мобилни телефони, открити при разглобяване на вратата на санитарния възел, след претърсване в салона на трета група, в корпуса на затвора, спално помещение №306. Това възражение на Х. е неоснователно.

Събраните по делото доказателства сочат безспорно, че Х. е нарушил забраната предвидена в ЗИНЗС, да не внася и държи при себе си неразрешени предмети, както и да не притежава, ползва и държи при себе си мобилен телефон и сим карта/по арг. от чл.97, т.1 и 3 ЗИНЗС/. Следователно не само притежанието, но и държането на неразрешени вещи и в частност на мобилни телефони и безспорно поставените в тях сим карти са нарушение на установените правила, при нарушаването на които са налице предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание.

Освен това в докладната записка от проверката, изрично се сочи за извършени други от Х. нарушения, което не се оспорва от него. Налага се извода, че държането и притежаването от лишения от свобода на неразрешени вещи не е изолиран случай, което, наред с останалите извършени нарушения от негова страна е съобразено от началника на затвора Бургас при налагане на наказание по чл.101, т.7 ЗИНЗС, предвид ограничението предвидено в нормата на чл.102, ал.2 ЗИНЗС. 

Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган.

При издаване на заповедта са преценени събраните в хода на административното производство доказателства, водещи до извода за извършено нарушение от страна на Ю.Х.. За съда е несъмнено, че последният не е спазил установените правила за лица, лишени от свобода, като е държал неразрешени предмети. С оглед тежестта на извършеното, както и личността на нарушителя, размерът на наложеното наказание е справедлив.

По тези съображения, съдът намира, че заповедта като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел, е законосъобразна и следва да се потвърди.

Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса в размер на 10.00/десет/ лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.111, ал.6, т.1 ЗИНЗС, Административен съд Бургас, осми състав,

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА заповед №1263 от 18.10.2018 г. на началника на затвора Бургас, подписана по заместване, съобразно заповед №174 от 21.03.2017 г., с която на основание чл. 101, т.7 във вр. с чл.102, ал.2 ЗИНЗС, на Ю.К.Х.,***, е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5/пет/ денонощия“.

ОСЪЖДА Ю.К.Х.,***, да заплати на Административен съд Бургас държавна такса в размер на 10.00/десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

 

 

 

             СЪДИЯ :