Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:      691                              10.04.2018г.                          гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На петнадесети март,                                     две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Панайот Генков

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2.  Румен Йосифов

 

Секретаря: Г.С.

Прокурор: Христо Колев

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 292 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.Д.Д., ЕГН-**********, гр.Бургас, ж.к.Меден рудник, ул.Босна №8, срещу решение от 14.12.2017г., постановено по НАХД № 3476 по описа за 2017г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-55/28.06.2017г., издадено от главния директор на Главна дирекция „Рибарство и контрол“-гр.Бургас при Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което за нарушение на чл.50, ал.3  от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), на основание чл.86 от ЗРА, му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Касаторът счита оспорвания съдебен акт за незаконосъобразен, като постановен при липса на мотиви и неправилно тълкуване на доказателствата по делото. Иска отмяна на съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление, а ако се установи, че е налице извършено нарушение, иска намаляване на наложената санкция в минимален размер, както и да се приеме, че деянието е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Твърди, че издателят на НП и съставителят на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), не са били надлежно оправомощени да ги издадат, поради което двата акта са нищожни поради липса на компетентност. Счита също, че в НП и АУАН не е описано точно мястото на извършване на нарушението, в присъствието на кои свидетели то е установено и какво е точното количество миди без документ за произход, което не е измерено с уред на административния орган. Според касатора, районният съд не се е произнесъл по възражението, защо не е била наложена санкция на юридическото лице, при условие, че е безспорно кой е собственик на моторното превозно средства с което е бил извършен превоза, а водачът е бил служител на търговското дружество. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен не се явява. Чрез пълномощника си адв.К. Д. от АК-Варна представя писмена молба с която поддържа жалбата на три основания – липса на оправомощаване на наказващия орган, тъй като представената по делото заповед в тази насока е отменена, липсата на уред за измерване у проверяващите към момента на проверката и кредитиране от страна на районния съд едностранно само на показанията на длъжностните лица.

Ответникът – главния директор на Главна дирекция „Рибарство и контрол“-гр.Бургас при ИАРА също не се явява и не се представлява пред съда. Представя писмен отговор в който оспорва касационната жалба на изложените основания и моли за оставяне в сила на оспореното решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил НП № 02-55/28.06.2017г., издадено от ответника по касация, с което на основание чл.86 от ЗРА, за нарушение на чл.50, ал.3 от ЗРА, на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. С.Д. е санкциониран за това, че на 06.03.2017г. в 18.40 часа, на КПП (контролно-пропускателен пункт) на пътя Бургас-Созопол, при извършена проверка от контролните органи на ИАРА, съвместно с полицейски служители, като водач на проверен автомобил Ситроен Берлинго с рег.№ В-4817-КМ, превозвал пясъчна мида в чували. При поискване на документи за нея, той представил декларация за произход с общо количество 168кг., а при изтеглянето на товара се установило, че общото количество е 453кг. За разликата от 285кг. не било представено копие на декларация за произход и документ за превоз, съгласно изискванията на наредбата по чл.46, ал.4 от ЗРА, с което нарушил чл.50, ал.3 от ЗРА. За констатираното бил съставен констативен протокол № 21-1842-021/06.03.2017г., а впоследствие бил съставен и АУАН № 0008353/03.05.2017г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

За да постанови решението първостепенният съд е приел, че в проведеното административно-наказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е изследвал подробно фактическата обстановка, като от доказателствата по делото е установил, че наказаното лице е извършвало превоза на водните организми в нарушение на чл.50, ал.3 от ЗРА. Обосновал е изводите си, както на представените по делото писмени доказателства, така и показанията на разпитаните свидетели.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Настоящият съдебен състав приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съгласно чл.91, ал.1 и 4 от ЗРА, нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от съответните длъжностни лица, определени със заповед на министъра на земеделието и храните, а наказателните постановления се издават от същия министър или от оправомощени от него длъжностни лица. По делото пред районния съд е представена заповед № РД-09-25/21.01.2014г. на министъра на земеделието и храните, с която посочени служители, между които и главните специалисти в отделите „Рибарство и контрол“ на ИАРА, са оправомощени да съставят актове по ЗРА, както и главния директор на Главна дирекция „Рибарство и контрол“-гр.Бургас при ИАРА да издава наказателни постановления, когато началниците на отдели са свидетели по акта. В случая видно от съдържанието на процесния АУАН, началник-отдела – Константин Дамянов, е бил свидетел по съставянето му, поради което НП законосъобразно е било издадено от главния директор на Главна дирекция „Рибарство и контрол“-гр.Бургас при ИАРА. Актосъставителят пък е главен специалист в отдел „Рибарство и контрол“ на ИАРА. Касаторът не подкрепи с доказателства твърдението си, че заповед № РД-09-25/21.01.2014г. на министъра на земеделието и храните е било отменена. Представените от него заповеди – заповед № РД-09-217/15.04.2016г., заповед № РД-09-262/22.03.2017г. и заповед № РД-09-360/13.04.2017г., трите на министъра на земеделието и храните, имат различно съдържание – забрани за улов на видове риби, разрешаване любителски риболов в различни водни обекти и др., но с тях нито се отменя заповед № РД-09-25/21.01.2014г., нито се оправомощават други органи да съставят АУАН и да издават НП.

Неоснователни са възраженията, че в НП и АУАН не е описано точно мястото на извършване на нарушението, в присъствието на кои свидетели то е установено и какво е точното количество миди без документ за произход, тъй като видно от съдържанието на актовете, тези обстоятелства са посочени. Действително в акта мястото на нарушението не е надлежно конкретизирано, но изрично е посочено, същото е установено с констативен протокол № 21-1842-021/06.03.2017г., който е подписан и от нарушителя. В този протокол е записано, че проверката на управлявания на него автомобил е била извършена на КПП на пътя Бургас-Созопол, което е и местонарушението, отразено в НП. Следователно това процесуално нарушение на акта не е съществено, тъй като правата на нарушителя не са били нарушени – той е бил информиран за мястото на което е счетено нарушението за извършено още с констативния протокол, а в случая приложение намира и разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Обстоятелството, че процесните количества пясъчна мида били установени с кантар на С.Д. не може да бъде счетено за процесуално нарушение, тъй като същият не е имал възражения към размерите на тези количества при съставянето на констативния протокол и АУАН, в който е посочил само, че не знаел, че няма удостоверение. Дори в жалбата си срещу НП до районния съд, Д. сам е посочил, че разликата на превозваните количества пясъчна мида и документите за това възлиза на 285кг., като при съдебните прения тя е била твърдяна на 4кг. Едва в касационната жалбата за първи път е направено това възражение, което от една страна е недопустимо на основание чл.220 от АПК, а от друга страна е неоснователно, тъй като в ЗРА няма специални изисквания при тегленето на водните организми при извършваните проверки.

По същество фактическата обстановка се установява от събраните в производството писмени и гласни доказателства, като установеното нарушение за което е съставен АУАН и е издадено оспореното НП, действително е осъществено от наказания правен субект, който е извършвал превоза на водните организми, санкционирано по чл.86 от ЗРА. Дали за нарушението следва да бъде санкционирано и дружеството, чиято собственост е бил автомобила с който е извършван превоза, е въпрос на преценка от страна на актосъставителя и наказващия орган с оглед доказателствата по случая, но след като С. Доков е бил установен от контролните органи да извършва този превоз като водач, тъй безспорно е осъществил състава на нарушение по чл.86 от ЗРА.

По отношение на останалите възражения на касатора, с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи защитата на съответните биологични видове, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а санкцията е наложена в минималния предвиден размер, поради което тези възражения също са неоснователни.

В заключение се налага извода, че в случая не се установяват наведените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение като постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 14.12.2017г., постановено по НАХД № 3476 по описа за 2017г. на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:               1.                                            2.