Р Е Ш Е Н И Е    723

 

Град Бургас, 15.04.2016г.

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на седемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря С.Х., в присъствието на прокурора Галя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 290 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите-гр.Бургас против решение № 1/04.1.2016г. на Районен съд-гр.Карнобат, постановено по н.а.х.д. № 364 по описа за 2015г. на КРС, с което е отменено наказателно постановление № 531 от 29.07.2015г., издадено от директора на РДГ-гр.Бургас, с което на Й.Ж.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите, и са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението: 1,50 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „акация“, на основание чл.273, ал.1 от Закона за горите.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Намира за неправилни изводите на районния съд, че нарушителката не е съхранявала дърва за огрев, а била на гости на баща си, който законно ги придобил, тъй като от една страна, постоянният й адрес съвпада с мястото на извършване на нарушението, а от друга, няма как баща й да е придобил законно дървата, тъй като не притежава превозен билет, доказващ законния им произход съгласно чл.15, ал.3 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии. Искането от съда е да отмени оспореното решение и да реши спора по същество като се излагат доводи за законосъобразност на наказателно постановление № 531 от 29.07.2015г., издадено от директора на РДГ-гр.Бургас. Редовно уведомен, касаторът не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът – Й.Ж.Й., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба в съдебно заседание и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е основателна.

От доказателствата по делото се установява, че на Й.Ж.Й. е съставен АУАН № 040849/11.03.2015г. за това, че съхранявала на 11.03.2015г. в двора на дома си в с.Детелина 1.50 куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „акация“ без превозен билет. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление.

За да го отмени, районният съд е приел, че въз основа на събраните доказателства не може да се обоснове извод, че Й.Й. е извършила вмененото ú нарушение. Наред с това е приел, че съставянето на АУАН в присъствие само на един свидетел е нарушение на чл.40, 42, т.7 от ЗАНН и чл.43 от ЗАНН, което опорочава издаденото въз основа на акта наказателно постановление.

Решението е неправилно.

Настоящият касационен състав не споделя извода на районния съд, че при съставяне на АУАН е допуснато процесуално нарушение, при това от категорията на съществените, водещо до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, тъй като актът е подписан от един свидетел, т.е. спазено е изискването на чл.43, ал.1 от ЗАНН.  В акта е изрично отбелязано, че този свидетел е присъствал при откриване на нарушението, поради което не е налице хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, при която липсват свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, когато законът изисква АУАН да се състави в присъствие на  двама свидетели.

Неправилно районният съд е приел, че по делото не са събрани доказателства, обосноваващи извод, че Й.Й. е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността ú с издаване на наказателното постановление.

Разпитаните по делото актосъставител и свидетел по установяване на нарушението П. и К. са категорични, че са открили в двора на Й. кубик и половина дърва за огрев от дървесен вид акация без превозен билет. Този факт не се оспорва и от самата нея. Защитната теза на ответника по касация е, че не тя, а баща ú е придобил дървесината, при това законно. Свидетелите Р. Д. и Д.Д. твърдят, че Ж.Х. - баща на жалбоподателката, е придобил дървета акация от тях. Свидетелката заявява, че дървета били израстнали в двора ú и тя помолила Х. да ги изкорени, след което му ги дала за труда. Свидетелят Д. обяснява, че по време на строителните работи по новото кметство в с.Детелина били изкоренени около 3-4 акации, като поради липса на бюджет Ж.Х. бил този, който ги нарязал, като половината му били дадени в замяна, а половината останали за кметството, но не уточнява кога е станало това. И двамата свидетели не могат да определят точното количество дърва, които Х. е взел от тях. Поради това и тъй като се касае за родово определени вещи, по делото не са събрани достатъчно данни, които да обосноват извод за идентитет между дървесината, която се твърди, че е придобил Х. и дървата за огрев, установени от проверяващите в посоченото в АУАН и НП количество. С оглед изложеното, неправилен е изводът на районния съд, че показанията на свидетелите Д. и Д. опровергават показанията на свидетелите П. и К.. Освен това, прави впечатление, че по думи на самия Д.Д. той е бил в контакт с проверяващите, като именно той им е предоставил личните данни на Й., за да ú бъде съставен акт, но към този момент не ги е информирал, че дървата са придобити от баща ú по посочения от него начин при разпита му в съдебно заседание. Към момента на проверката Д. е обяснил единствено, че Х. и Й. си купуват дърва от кметството всяка година и са изрядни. Това разколебава достоверността на неговите показания.

По делото не е налице спор, че регистрацията на Й.Й. ***, където на място в дома ú проверяващите са установили дървата за огрев без превозен билет. Свидетелката Д. също потвърждава факта, че тя живее там, заедно с баща си. С оглед изложеното и доколкото от страна на Й. не е представен превозен билет за дървесината, съдът приема, че тя ги е съхранявала в нарушение на забраната, установена в чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, с което е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението. Съгласно  чл.15, ал.3 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, превозният билет удостоверява законния произход на описаната в него дървесина, т. е. същият е доказателство не само за законността на транспорта на дървесината от мястото на добив до мястото на доставка, но и за законността на произхода на дървесината. При съхраняването на дървесина, какъвто е конкретния случай, съгласно чл.213, т.2 от ЗГ се изисква представяне на превозен билет. Правилно е приложена от административнонаказващия орган санкционна разпоредба на чл.266, ал.1 от ЗГ, според която „Наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му ...съхранява,... дървесина..“. Настоящият касационен състав намира, че размерът на наложената на Й. глоба следва да бъде намален, съобразно степента на обществената опасност на конкретното нарушение и липсата на данни, утежняващи отговорността на санкционираното лице, до предвидения в закона минимум от 50 лева, който, в случая, е достатъчен за постигане целите на административните наказания по чл.12 от ЗАНН. До този размер следва да се измени наказателното постановление.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК и чл.222, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХIII– ти административен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1/04.1.2016г. на Районен съд-гр.Карнобат, постановено по н.а.х.д. № 364 по описа за 2015г. на КРС, и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 531 от 29.07.2015г., издадено от директора на РДГ-гр.Бургас, с което на Й.Ж.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите, и са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението: 1,50 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „акация“, на основание чл.273, ал.1 от Закона за горите, като намалява размера на наложената глоба от 200 лева на 50 лева.

Решението е окончателно.

 

 

                                    

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

                                  

 

 

                                      2./