Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1260                      07.07.2014г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                          ХVІ-ти състав

На двадесет и шести юни,                             две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Румен Йосифов

Членове:           1. Любомир Луканов

                           2. Атанаска Атанасова

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тони Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 290 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от М.Н.Н., ЕГН-********** ***, срещу решение № 3 от 02.01.2014г., постановено по н.а.х.д. № 4658/2013г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 398/14.02.2013г. на началника на сектор ПП при ОДМВР-Бургас. С наказателното постановление за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на касатора са наложени административни наказания: глоба в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП. В жалбата си Н. твърди, че не е осъществил визирания състав на административно нарушение и моли за отмяна на решението на районния съд и на издаденото наказателно постановление. Посоченото в жалбата оплакване съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание касаторът не се явява. Изпраща писмена защита в която заявява, че заснемането на нарушението може да бъде осъществено само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, позовавайки се на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. на ВАС.

Ответникът – началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява пред съда, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. С него Районен съд Бургас е потвърдил НП № 398/14.02.2013г. на началника на сектор ПП при ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, на касатора са наложени наказание глоба в размер на 400 лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат извод за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Приел е, че Н. законосъобразно е санкциониран с издаване на процесното наказателно постановление, тъй като е собственик на автомобила с който е извършено нарушението и в декларацията по чл.188, ал.1 от ЗДвП не е посочил, че го е предоставил за управление на друго лице.

Наказанията на Н. са наложени за това, че на 25.10.2012г., около 14.40 часа, в гр.Бургас, на път І-9, км. 230+800, до сервиз Ситроен, в посока ул.Транспортна, управлявал лек автомобил със скорост 115 км.ч. при ограничение на скоростта от 60 км./ч. за населено място, въведено със знак В-26, като скоростта е засечена с мобилна система TFR-1M №503 и приспадната с допустимата грешка при измерване, клип 3685, който е представен по делото като разпечатка. За така установеното нарушение е съставен акт, въз основа на който в последствие е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

По делото се установява, че системата с която е засечена скоростта на автомобила е мобилна от вида TFR-1M, с №503. Това обаче не може да обоснове приложението на задължителната практика на ВАС, залегнала в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г., тъй като нарушението не е санкционирано по реда на съкратеното производство за административнонаказателна отговорност  в хипотезата на чл.189, ал. 4 от ЗДвП с електронен фиш, а за него са издадени АУАН и наказателно постановление. В цитираното тълкувателно решение ВАС е отбелязал изрично в мотивите си, че при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани от контролен орган, е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление, което е извършено в случая.

Освен това съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в адми-нистративнонаказателния процес. В случая извършването на нарушението се установява по безспорен начин от представената по делото клип № 3685 на радар №503, изрично посочен в НП и от събраните гласни доказателства – показанията на актосъставителя.

Неоснователно е и възражението на касатора, че той не носи отговорност за извършеното нарушение. Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП отговорност за нарушенията от вида на настоящото, носи собственикът на автомобила, освен ако той не посочи лице, което е управлявало. Следователно законова презумпция определя субекта на нарушението и това е именно собственикът на автомобила. Последният може да опровергае законовата презумпция, чрез посочване на лице комуто е предоставил автомобила си. Когато собственикът не стори това, както е в случая с непосочването от страна на касатора на кого е предоставил автомобила в декларацията от 21.12.2012г., законовата презумпция не се счита опровергана и административнонаказателната отговорност се носи от собственика на автомобила.

Въз основа на прецизно установената фактическа обстановка районният съд е направил обосновани и законосъобразни изводи относно правната квалификация и съставомерността на деянието, извършено от М.Н., описано в АУАН и НП. Правилно е становището на районния съд, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в административно наказателното производство, които да водят до отмяна на обжалваното наказателно постановление. В случая е безспорно, че извършеното от касатора административно нарушение е наказуемо с две кумулативни административни наказания – глоба и лишаване от право да управлява МПС, съгласно чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП. Нарушението е описано подробно и ясно в АУАН и в наказателното постановление, посредством всички индивидиулизиращи го белези, като е предоставена възможност на лицето, сочено като нарушител да разбере какво точно деяние му е вменено. 

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Районният съд е допуснал грешка при изписване на алинеята на санкциониращата правна норма – вместо вярно посочената в наказателното постановление ал.1, съдът е записал, че нарушението се квалифицира по ал.2, касаеща превишение на скорост извън населено място (в случая няма спор, че нарушението е извършено в населено място), но с оглед факта, че изложената в мотивите на решението фактическа обстановка напълно отговаря на констатациите на актосъставителя и наказващия орган, настоящата инстанция намира, че волята на въззивния съд е ясна и неправилното изписване на нарушената алинея е техническа грешка, която не рефлектира върху крайния резултат от съдебното обжалване.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас ХVІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3 от 02.01.2014г., постановено по н.а.х.д. № 4658/2013г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 398/14.02.2013г. на началника на сектор ПП при ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 на М.Н.Н., ЕГН-**********, са наложени административни наказания: глоба в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                                                                          2.