ОПРЕДЕЛЕНИЕ

2512

гр.Бургас, 18.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Бургаски административен съд, двадесет и първи състав, в закрито заседание на 18 октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря ……………., в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията докладчик а.д. № 2902 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по обжалване на разпореждане за предварително изпълнение на издаден административен акт, по реда на чл.60 от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Георги Жоро 81 ЕООД ЕИК:201171084 с адрес ***. В производството търговецът участва лично.

Орган, издал административния акт (АО), е началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите.

Предмет на обжалване е разпореждане за предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-755-0269797/01.10.2018г. на АО с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.А и чл.187 ал.1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – коктейл-бар, с адрес ***, стопанисван от жалбоподателя и се забранява достъпа до него за 12 дни.

Към разпореждането са изложени мотиви, въз основа на които АО е приел, че са налице предпоставки по чл.60 ал.1 АПК за допускане на предварително изпълнение. Посочено е, че в хода на проверката е била направена контролна покупка на напитки на обща стойност 3.80лв., за която не бил издаден касов бон от регистрираното и работещо в обекта фискално устройство. Посочено е, че задълженото лице не е регистрирано по ЗДДС. Установено наличието на касова разлика между наличните средства в касата и тези, маркирани във ФУ в размер 158.30лв., която е приета като основание на контролните органи да приемат извод, че се дължи на други неотчетени приходи, както и че е индиция за системно неизползване на касовия апарат. По-нататък АО е посочил, че среднодневния оборот на проверяваното лице бил 73.91лв., който фактически извод е без посочени основания, въз основа на които е формиран. Отразено е, че проверяваното лице има неплатени публични задължения в размер 1 000лв. към момента на проверката, а декларираните финансови резултати за 2015, 2016 и 2017г. са съответно 284.15лв., 1 033.29лв. и 2 404.70лв. АО е формирал и фактически извод затова, че декларирания финансов резултат е нереално нисък, като обосновавайки се е посочил, че търговският обект се намира на оживена главна улица в централната част на *** с постоянен клиентопоток. Относно последните обстоятелства липсват посочени доказателства. По-нататък в мотивите си АО не е изложил обстоятелства, касаещи конкретния случай, а общи разсъждения отнасящи се до наличието на предпоставките за допускане на предварително изпълнение на всички принудителни мерки от разглежданата категория и по-конкретно, че нарушенията, изискващи налагането на мерки по чл.186 ЗДДС, по характера си са насочени към защита на особено важни държавни интереси (тези на фиска), както и че без предварително изпълнение ще е налице опасност от последваща значителна или трудно поправима вреда.

В жалбата не се оспорва фактическата обстановка като цяло. Оспорват се фактическите и правните изводи на АО, както и правилното прилагане на закона, доколкото това се обективира в изложените към разпореждането мотиви. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно. Представят се доказателства.

Правното основание на обжалването е чл.188 ЗДДС вр. с чл.60 АПК.

Жалбата е подадена в срока по чл.60 ал.4 АПК, от лице, което е адресат на разпореждането и има правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Органът, издал разпореждането, не излага становище. Представя заверено копие от преписката. Не сочи нови доказателства.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представен е препис от заповедта в която е инкорпорирано разпореждането, предмет на оспорване - заповед за налагане на санкции № 755-0269797/01.10.2018г. на АО, от който се установява издаването му. В заповедта е посочено, че същата е издадена въз основа на протокол за извършена проверка № 0269797/25.09.2018г. Въз основа на това съдът приема за осъществена посочената проверка, както и непосредствените констатации при извършването и, посочени по-горе.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Обжалваното разпореждане за предварително изпълнение на административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.186 ал.3 ЗДДС - началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, който е упълномощен с надлежна заповед на изпълнителния директор на НАП.

Разпореждането е в предвидената от закона писмена форма и е мотивирано - съдържа фактически и правни основания за неговото издаване.

Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт. Оплакванията на жалбоподателя за липса на мотиви са несъстоятелни, тъй като такива са изложени. Доколко те обосновават налагане на предварително изпълнение е въпрос на правилно прилагане на материалния закон.

Оплакванията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, отнасящи се до издаването на АУАН и НП са несъстоятелни, тъй като провеждането на административнонаказателна процедура за соченото по случая нарушение не е установена от закона предпоставка за прилагането на принудителна административна мярка по чл.186 ЗДДС, съответно не е и предпоставка за издаването на разпореждане за предварителното и изпълнение.

Отчасти основателни са оплакванията на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В случая предпоставките по закон са приети от АО за установени, а именно че при извършената контролна покупка от стопанисвания от жалбоподателя търговски обект, не е бил издаден фискален бон. В тези случаи преценката на органа се свежда само до продължителността на мярката.

Предпоставките за допускане на предварително изпълнение на постановената принудителна мярка обаче, се преценят самостоятелно и отделно. Разпоредбата на чл.186 ЗДДС не предвижда особени правила в тази насока, поради което се прилагат общите правила на чл.60 ал.1 АПК. Според този текст на закона в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Всяка една от изброените предпоставки е достатъчно и самостоятелно основание за допускане на предварително изпълнение на акта.

В процесния случай АО е приел, че са налице три от предпоставките – необходимост от защита на особено важни държавни интереси, опасност закъснението на изпълнението да доведе до значителна или трудно поправима вреда.

Не е налице особено важен държавен интерес в случая. Съдът споделя доводите за значимостта на държавния интерес, отнасящ се до надлежното реализиране на приходите в държавния бюджет. Тези интереси обаче се разглеждат от съда като важен интерес. „Особено“ важен интерес по смисъла на цитираната разпоредба, предвид паричния му характер, може да бъде обоснован единствено от размера на укритите доходи. Случая касае уличен търговски обект, коктейл-бар, което прави необоснован извода, че държавния интерес при укриване на доходи в обекта е „особено“ важен.

Не се установява и сочената от органа опасност, а именно от закъснялото изпълнение на мярката да последва значителна вреда. В мотивите на разпореждането се твърди, че всяко такова нарушение, представлява съществено отклонение от данъчно облагане, водещо до настъпване на вреди, поради което допускането на предварително изпълнение на мярката е всякога оправдано и допустимо от закона. Тези твърдения се явяват неоснователни, тъй като не може всеки един случай на констатирано нарушение от този вид, да се поставя под общата норма на АПК, допускаща предварително изпълнение на мярката. Принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС подлежи на предварително изпълнение не във всеки един случай, а единствено при наличие на условията по чл. 60, ал. 1 АПК. Законодателят в специалния закон (ЗДДС) не е презумирал наличието на интереси от особена важност във всеки един случай на наложена мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, иначе би допуснал предварително изпълнение на мярката по силата на закона.

Налице е обаче опасността без предварително изпълнение на заповедта да настъпи трудно поправима вреда за бюджета. Съпоставката между приетия за установен дневен оборот, констатираната разлика между касовата наличност и регистрираните продажби и времето на извършване на проверката обосновава извод, че значително количество от продажбите в обекта изобщо не се регистрират чрез касовия апарат. Подобна практика поставя в невъзможност държавните органи да установят и съберат дължимите държавни вземания, произтичащи от дейността на търговеца. Затова разпореждането за предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка е обосновано и законосъобразно. Жалбата е неоснователна.

Мотивиран от изложеното Бургаски административен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Георги Жоро 81 ЕООД ЕИК:201171084 с адрес ***, против разпореждане за предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-755-0269797/01.10.2018г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Бургаски административен съд, в 7-дневен срок от връчване на преписа.

Обжалването на определението не спира изпълнението му, съгласно чл.233 ал.1 АПК.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :