Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, №  646   /12.04.2017г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР Х.

                                                                                                        ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар Г.Д. и с участието на прокурор Галя Маринова изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 289/2017г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът К.Т.Д., със съдебен адрес ***, е оспорил решение №531/27.12.2016г. постановено по АНД №2011/2016г. по описа на Районен съд Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-0304-000319/10.03.2016г. издадено от началника на РУ МВР Несебър. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление. В условията на евентуалност иска решението да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане и попълване с доказателства.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани и не се явяват и не се представляват. Касаторът изпраща писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

1.Неоснователно е възражението на касатора, според което мястото на нарушението не е индивидуализирано достатъчно ясно. Като място на нарушението в наказателното постановление е посочен път първи клас (ГП І-9) № Е-87 – 205,3 км посока Варна – Бургас. Доколкото става въпрос за място извън очертанието на населено място или селищно образование, това описание на мястото на нарушението е достатъчно ясно и съвсем конкретно индивидуализирано. Посочен е пътят, посоката и километъра, т.е. конкретния участък от този път. Други средства за индивидуализиране на място, което се намира извън населените места не са познати.

2.Броят на осите на МПС в процесния случай няма отношение към съставомерността на деянието. Касаторът е наказан за това, че на 17.02.2016г., около 15,25ч. на път първи клас Е-87, 205,3 км е управлявал товарен автомобил „Грейт Уолл Волекс” С10 с рег.№ **, собственост на „Интерлийз ауто” ЕАД без закупен валиден винетен стикер за платена винетна такса. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, съгласно която движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена от Закона за пътищата. Според приложената в случая санкционна норма на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, се наказва с глоба, както следва: т.4. при управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, както и пътните превозни средства от тази група с повишена проходимост - 300 лв.

В процесния случай от значение е предназначението на превозното средство – дали с него се осъществява превоз на пътници или превоз на товари и неговата маса за да се извърши правилна квалификация относно приложимата санкционна норма. Никъде не се изисква да бъдат установени броят на осите. Поради това възражението в тази част няма връзка с конкретните факти по делото.

3. Обратно на твърдението в жалбата, санкционната разпоредба на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП не е бланкетна, макар да съдържа в себе си препращане към чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Препращането има за цел да обозначи какви по вид винетни такси следва да бъдат заплатени. Всички останали елементи на състава на нарушението се съдържат в нормата на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП.

В конкретния случай е установена липса на платена винетна такса за ползване на пътната инфраструктура за преминаване по републиканските пътища, какъвто е пътят Е-87.

4.Основателно е възражението, че при така установената фактическа обстановка единственото наказание, което наказващият орган би следвало да наложи на нарушителя е глоба в размер на 300 лв. Възражението обаче не е логично, тъй като наказващият орган е наложил именно такава глоба в размер на 300лв. и съдът с обжалваното решение е потвърдил това наказателно постановление.

5. Правните рамки на обвинението са очертани от описаното в АУАН. Освен мястото, датата и часа на извършването на нарушението, при неговото описание ясно е посочено, че лицето е управлявало пътно превозно средство, което е индивидуализирано чрез модел, марка, регистрационен номер и собственик. Недвусмислено е посочено още, че управлението на това пътно превозно средство се извършва без закупен валиден винетен стикер за платена винетна такса по чл.10 от ЗП. Правилно е посочена и нарушената норма – чл.139, ал.5 от ЗДвП.

Фактът на липса на винетен стикер не е спорен по делото. Не е спорно и че лицето, което е наказано, действително е управлявало описания автомобил по посочения път на датата, на която е констатирано нарушението. Обстоятелството, че в АУАН не е изписана точно разпоредбата от ЗП, като е посочен само чл.10, без да се конкретизира приложимата хипотеза на ал.1, т.1 от ЗП, е процесуално нарушение, което не е съществено, защото не е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. А това е така, защото в АУАН ясно, конкретно и точно са описани фактите.

На основание чл.53, ал.2 от ЗАНН констатираното нарушение се преодолява, тъй като според тази разпоредба наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен и категоричен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Тези три обстоятелства са установени по несъмнен начин.

6. В случай че конкретно МПС е освободено от заплащане на винетни такси, този факт следва да се установи като привлеченото към отговорност лице го твърди и докаже с допустими доказателствени средства. В случая при връчване на акта не са направени такива възражения, всъщност липсват всякакви възражения. Възражения не са направени и в 3-дневен срок след връчване на акта. С жалбата, с която е сезиран районният съд също не се въведени възражения за това, че управляваното МПС е освободено от заплащане на винетни такси, нито че му е определена по-ниска винетна такса. Последното е ирелевантно, тъй като лицето не е наказано за това, че притежава винетна такса за друга категория превозно средство, а е наказано за това, че въобще няма винетен стикер за платена винетна такса.

Представената пред районния съд и пред настоящата инстанция втора част на седмичен винетен стикер не доказва, че касаторът на 17.02.2016г. в 15.22ч. е разполагал с нужния винетен стикер за товарния автомобил, който е управлявал. Въпросната втора част на винетен стикер обхваща периода от 12.02.2016г. до 19.02.2016г., в който попада процесното нарушение. Същевременно търговецът, на който е издаден е ЕТ „2002 – К.Д.”, а автомобилът, управляван от наказаното лице е собственост на „Интерлийз авто” ЕАД, което води до извода, че представената втора част от винетния стикер не е закупена за автомобила, с който е извършено нарушението. Този извод се подкрепя и от факта, че наказаното лице по време на цялото административно-наказателно производство, както и по време на производството пред районния съд нито веднъж не е навел възражение, че противно на констатираното от наказващия орган, той е разполагал с винетен стикер за платена винетна такса. Такова възражение под формата на недоволство, че районния съд не е обсъдил писменото доказателство, представляващо втора част от закупен седмичен винетен стикер за пръв път е наведено едва с касационната жалба.

Настоящият състав счита, че доколкото в посоченото писмено доказателство не е отбелязан търговеца-собственик на автомобила, а е отбелязан съвсем друг търговец, не може да се направи извод, че тази втора част на винетния стикер доказва неговото наличие към датата и часа на констатиране на нарушението.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №531/27.12.2016г. постановено по АНД №2011/2016г. по описа на Районен съд - Несебър.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: