Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:               643                         06.04.2015г.                                  гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На дванадесети март                                         две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тони Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 289 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началник на Районно управление „Полиция“ (РУП)-Несебър, против решение № 369/22.12.2014г., постановено по НАХД № 683/2014г. на Районен съд Несебър, с което е отменено наказателно постановление № 14-0304-002269 от 29.08.2014г., издадено от началника на РУП-Несебър, с което за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП на В.В.Б., е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен, необоснован и противоречащ на закона. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – В.В.Б., роден на ***г. в Русия, чрез процесуалния си представител – адв.М.Г., представя писмено становище в което заявява твърдения, че оспореното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за обоснованост и законосъобразност на решението на Районен съд Несебър, поради което пледира касационната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Несебър е образувано по жалба на В.В.Б. против наказателно постановление № 14-0304-002269 от 29.08.2014г., издадено от началника на РУП-Несебър, с което за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца. За да отмени оспореното наказателно постановление (НП) първоинстанционния съд е приел, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаване на оспореното НП е допуснато съществено процесуално нарушение. За да обоснове този извод, районният съд е констатирал, че при сравняване на датата на нарушението, посочена в АУАН и датата на нарушението посочена в НП, се установява съществено разминаване. В АУАН, като дата на извършване на нарушението е посочена 29.08.2014г., докато в НП е посочена различна дата – 28.08.2014г. По мнение на първоинстанционния съд, датата на извършване на нарушението е съществен елемент от съдържанието на АУАН и НП, поради което несъответствие от категорията на констатираното е недопустимо, тъй като както за нарушителя, така и за съда остава неясно действителната дата на извършване на вмененото нарушение. Освен това районният съд е отчел, че в представения от административно-наказващият орган екземпляр на НП е налице очевидна поправка относно датата на извършване на нарушението, без да е извършено отбелязване от кого и на какво основание е извършена. На нарушителя пък е връчен екземпляр от НП с различна дата от тази която е посочена в АУАН.

Решението на Районен съд Несебър е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на БРС само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от решаващия съд са обстойни и се споделят и от настоящия касационен състав. Обсъдени са всички приложени по делото доказателства.

По същество, в касационната жалба не се оспорва констатираното от районния съд несъответствие на датите на извършване на нарушението, посочени в АУАН и в НП. Касаторът се е задоволил само да посочи, че счита извършването на нарушението за доказано, без да изложи мнение по отношение несъответствието в датата. Безспорно в АУАН, като дата на извършване на нарушението е записана 29.08.2014г. на която дата е била извършена и проверката, докато в екземпляра от НП който е връчен на нарушителя и в който няма поправка, като дата на нарушението е записана 28.08.2014г. В този смисъл, безспорно е налице констатираното от районния съд несъответствие и настоящия съдебен състав изцяло споделя доводите, че това несъответствие препятства както нарушителя, така и съда да узнаят на коя точно дата е извършено нарушението – тази посочена в АУАН или тази в НП. В този смисъл, така констатираното несъответствие съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които ограничават правото на защита на лицето привлечено към административнонаказателна отговорност.

Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност датата на извършване на нарушението. В този смисъл, докато в АПК (чл. 62, ал. 2) е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК, който на основание чл.84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в административнонаказателното производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена.

От друга страна абсолютно неясно е и кога е нанесена поправката на датата в екземпляра на НП представен от касатора, тъй като тя не е датирана. В този смисъл няма как да се провери дали тя е нанесена преди или след като е връчен преписа от НП на нарушителя. Защото ако поправката е нанесена след като е връчен преписа, тогава нарушитерят ще е санкциониран за нарушение от 28.08.2014г. и срещу това ще следва да организира защитата си и тогава постановлението би било издадено без да има АУАН, тъй като такъв е съставен за нарушение извършено на следващия ден. Несъмнено е, че това е съществено процесуално нарушение. Съдът обаче е възпрепятстван да извърши документално проверка дали на жалбоподателят е връчен препис от НП след нанесената поправка поради липсата на дата, която да удостовери кога е направена поправката. Изхождайки от заявеното в жалбата до районния съд „На 29.08.2014г. около 05.10 часа моят доверител е бил спрян от органите на КАТ…”, може да се приеме, че на жалбоподателя е връчен препис от НП – на 29.08.2014г. (виж разписката в долната част на НП), в който не е нанесена поправката върху датата на нарушението. Това на свой ред означава, че тя е нанесена едва след връчване на НП.

 

Настоящият касационен състав държи да спомене още едно съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в хода административно-наказателното производство, което не е коментирано от районния съд, но което също е накърнило недопустимо правото на защита на санкционираното лице. Съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН нарушителят може в тридневен срок да направи и писмени възражения по акта. Актът е издаден на 29.08.2014г., а постановлението е издадено на същия ден – 29.08.2014г., т.е. по-малко от три дни след съставянето на акта и без спазване на срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. С това нарушение на процедурата е накърнено правото на защита на нарушителя, като той е лишен от възможността на представи писмени възражения с които административно-наказващият орган да се съобрази. Освен това съгласно изискванията на чл.52 и сл. от ЗАНН, административнонаказващият орган е длъжен да извърши проверка на фактите по акта преди да реши дали да издаде постановлението или да предприеме други правни действия. След като АУАН и НП са издадени в един и същи ден, явно такава проверка не е била извършена в конкретния случай. В тази връзка производството по установяване на административното нарушение и налагане на санкцията е опорочено, което е самостоятелно основание водещо до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

 Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас ХІІІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 369/22.12.2014г., постановено по НАХД № 683/2014г. на Районен съд Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

  

  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                                                                           2.