О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№:  2514                                  19.10.2018г.                                 гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                                        VІІ-ми състав

На деветнадесети октомври                                            две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

  Председател:Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 2884 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.197 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на К.А.К., ЕГН-**********, в качеството му на наследник на Г. П. К., ЕГН-**********, съдебен адрес: *** офис 30-32, срещу отказ обективиран в писмо изх.№ № 94-ГГ-33/23.08.2007г. на Областен управител на област Бургас, по молба с вх.№ 94ГГ-33/17.04.2007г. за отмяна на отчуждаване по чл.24, ал.8 от ЗСПЗЗ, с искане отказът да бъде отменен като незаконосъобразен, респ. да бъде прогласена неговата нищожност.

Първоначално жалбата е подадена до Административен съд - Бургас и с нея е бил атакуван и втори отказ на Областен управител Бургас, обективиран в писмо изх. № 94-00-410-(1)/25.05.2017г. С определение № 1070/14.06.2017г. по адм.д.№ 1551/2017г. Административен съд - Бургас е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд - Бургас, на основание §19, ал.1 от ЗИДАПК, обн. ДВ, бр.39/20.05.2011г. с мотив, че индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и правилника за прилагането му (ППЗСПЗЗ) и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК.

В тази връзка пред Районен съд - Бургас е било образувано адм.д.№ 6/2017г. Спорът е бил разгледан по същество в открито съдебно заседание и е постановено решение № 4 от 26.03.2018г., с което е било прогласено за нищожно писмо изх.№ № 94-ГГ-33/23.08.2007г. на Областен управител на област Бургас и преписката е върната на органа за произнасяне по молбата на наследодателката Г. П. К., а жалбата срещу писмо изх. № 94-00-410-(1)/25.05.2017г. е била оставена без разглеждане. Като мотив за нищожност първото от писмата районният съд е приел, че е налице противоречие в изявленията на административния орган в писмото, като в резултат на това, както и поради липсата на диспозитив не може да се установи каква е неговата действителна воля – дали за отхвърляне на искането или да го остави без разглеждане. По отношение на второто писмо изх. № 94-00-410-(1)/25.05.2017г. е прието, че същото няма белезите на индивидуален административен акт, а има само уведомителен характер.

Касационна жалба срещу решение № 4 от 26.03.2018г. по адм.д.№ 6/2017г. на Районен съд - Бургас е подадена от Областен управител на област Бургас, в частта за прогласяване нищожност на писмо изх.№ № 94-ГГ-33/23.08.2007г. Въз основа на нея Административен съд - Бургас, с решение № 1741/12.10.2018г. по адм.д.№ 1601/2018г. е обезсилил решението на районния съд в оспорената му част и делото е изпратено по подсъдност за разглеждане от Административен съд - Бургас. Изложени са мотиви, че в писмо изх.№ № 94-ГГ-33/23.08.2007г. е обективиран изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправеното до него искане за издаване на индивидуален административен акт. Следователно това писмо не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1, предл. последно от АПК, а специфичен акт, изрично регламентиран в процесуалния закон, като оспорването му се развива в процедурата и сроковете по чл.197 и сл. от АПК. Съгласно цитираната норма отказът на административния орган да се произнесе по искане за издаване на административен акт може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му. Производството се развива в съответния административен съд, който се произнася с определение в закрито заседание, като отхвърля жалбата или отменя отказа и изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество. Доколкото в случая предмет на съдебната проверка е актът, с който молбата е оставена без разглеждане, а не законосъобразността или валидността на административен акт, районният съд няма правомощие да обявява неговата нищожност.

Предвид така описаната хронология на проведените съдебни производства, настоящият съдебен състав приема, че е сезиран с жалба на К.А.К., като на Г. П. К., срещу отказ обективиран в писмо изх.№ № 94-ГГ-33/23.08.2007г. на Областен управител на област Бургас да разгледа по същество молба с вх.№ 94ГГ-33/17.04.2007г. за отмяна на отчуждаване по чл.24, ал.8 от ЗСПЗЗ, с искане този отказ да бъде отменен като незаконосъобразен, респ. да бъде прогласена неговата нищожност.

С оглед съдържанието на този отказ, същият представлява изричен отказ на органа да разгледа по същество отправеното до него искане за издаване на индивидуален административен акт, поради което в процедурата по обжалването му, е приложимо производството по чл.197 и сл. от АПК. Съдът не следва да връчва преписи от жалбата на страните на основание чл.198 от АПК, тъй като такива преписи са им изпращани в проведените до сега съдебни производства и страните са имали възможност многократно да изразят становища по спора. В случая не е приложима разпоредбата на §19, ал.1 от ЗИДАПК, обн. ДВ, бр.39/20.05.2011г., тъй като същата касае само индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им, но и отказите по чл.197 от АПК за разглеждане по същество на отправени искания за издаване на индивидуален административен акт.

Съгласно установената в хода на проведените производства фактическа обстановка, жалбоподателят К.К. е наследник по закон на Г. П. К., ЕГН-**********, починала на 07.04.2015г., съгласно представеното удостоверение за наследници. Приживе последната е депозирала молба с вх.№ 94ГГ-33/17.04.2007г., адресирана до областния управител на Бургаска област, с искане да и́ бъде възстановена на основание чл.24, ал.3, ал.8 и ал.9 от ЗСПЗЗ, собствеността върху 5350кв.м. от недвижим имот, представляващ бивша казарма в гр.***, ж.к.***, целият с площ от 47,618дка, бивша собственост на нейния наследодател П. П. Д. С обжалваното писмо № 94ГГ-33/23.08.2007г. областният управител е отказал да разгледа искането на К. по съображения, че имотът представлява урбанизирана територия, определена с подробен устройствен план, т.е. не е земеделска земя по смисъла на чл.2, т.1 от ЗСПЗЗ и не попада в кръга на имотите, визирани в разпоредбата на чл.24, ал.8-10 от този закон, поради което и същият не е компетентен да се произнесе по направеното с молбата искане. Отбелязал е също така, че въпросите досежно земеделските земи на територията на Община Бургас са от компетентността на Общинската служба по земеделие. Писмото е било връчено на молителката на 24.08.2007г., видно от приложеното известие за доставяне на л.10 от адм.д.№ 1551/2017г.

На 10.05.2017г. К.К. е депозирал молба с вх.№ 94-00-410 до Областния управител на област Бургас, с която е заявил, че по молбата на Г. К. с вх.№ 94ГГ-33/17.04.2007г. не е получен отговор и е поискал от административния орган да се произнесе по направеното искане. По тази молба е бил изготвен отговор от областния управител с изх. № 9400-410-1/25.05.2017г., с който К. е бил уведомен, че не е настъпила промяна във фактическите обстоятелства, изложени в писмото с рег.№ 94ГГ-33/23.08.2007г. и е било потвърдено заявеното вече становище за некомпетентност на същия да се произнесе по направеното искане.

При така установената фактическа се налагат следните правни изводи:

Жалбата се явява просрочена по правилата на чл.197 от АПК, включително и при прилагане на чл.140, ал.1 от АПК – с удължаване на срока за обжалване, тъй като в акта не се съдържа указание пред кой орган и в какъв срок може да бъде оспорван. Писмото е връчено на наследодателката К. лично на 24.08.2007г., а жалбата е подадена от К.К. почти 10 години по-късно – на 09.06.2017г., т.е. много след изтичане на всички законоустановени срокове за оспорване на акта. Неспазването на срока за подаване на жалбата обуславя недопустимост на самата жалба, в частта, с която е поискана отмяна на писмото като незаконосъобразно.

Доколкото в жалбата са наведени аргументи и за нищожност на оспорения акт, която нищожност може да се релевира по всяко време, то съдът следва да разгледа жалбата по същество само в тази й част като прецени компетентността на органа издал акта и наличието на такива съществени нарушения, които биха опорочили законосъобразността на акта до степен на нищожност.

АПК не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове. Единствено разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. В тази връзка, на първо място следва да се прецени компетентността на органа издал процесното писмо за отказ. Нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган. Компетентността на органа следва да се преценява по материя, по място и по степен. Съгласно чл.24, ал.8, вр ал.3 от ЗСПЗЗ, при отпадане на необходимостта за отчуждаването, свързана с отбраната и сигурността на страната, съответните земеделски земи се включват в Държавния поземлен фонд с решение на Министерския съвет, а областният управител има правомощия да отмени отчуждаването, ако лицата не са били обезщетени. Следователно органът, издал оспореното писмо е компетентен по материя и по степен (с оглед отправеното към него искане за възстановяване на основание чл.24, ал.8 от ЗСПЗЗ и изричното оправомощаване по силата на закона), както и по място (за територията на гр.Бургас).

Друг критерий за разграничаване на нищожността и унищожаемостта на административните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаването на същия. Преценката за незаконо-съобразност, в смисъл на нищожност, е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва случаите, когато определени пороци по дефиниция (както при липсата на компетентност) водят до нищожност на акта. Следва да бъдат преценени всяко едно от останалите изискванията за законосъобразност на административния акт, както са регламентирани в нормата на чл.146 от АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, то неговата интензивност и тежест следва да бъде от такава степен на същественост, която да е достатъчна да обоснове извод за нищожност.

Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам – на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице е необходимо тя да предписана от закона. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока. В настоящият случай е спазена изискуемата писмена форма на писмото за отказ, поради което не е налице порок във формата.

Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Не се установява подобен порок, защото писмото за отказ е издадено от едноличен орган. То е издадено и изпратено на молителката на 23.08.2007г., т.е. повече от четири месеца след сезирането на 17.04.2007г., при което не може да се установи дали са спазени сроковете за провеждане на производството, но дори и да е нарице неспазването на същите, това не може да бъде прието за съществено нарушение, защото сроковете за произнасяне са винаги инструктивни, с изтичането им не се погасява възможността на органа да се произнесе и този порок не води не само до нищожност, но и до унищожаемост.

Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора – т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Следователно, нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано – административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. Настоящият казус не е от категорията, при която материалната незаконосъобразност да води до толкова тежък порок. Писмото за отказ, както вече беше посочено, е издадено на основание чл.24, ал.8 от ЗСПЗЗ. То не представлява произнасяне по същество, с оглед изложената в него липса на процесуални предпоставки за произнасяне. Проверка за наличието на тези предпоставки обаче настоящият съд не може да извърши, тъй като същите касаят законосъобразността на писмото, а проверка в тази насока не може да бъде направена по настоящото дело, което има за предмет само неговата валидност.

Несъответствието с целта на закона или т.нар. превратно упражнение на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Тук нищожност ще е налице и когато целта на закона не би могла да бъде постигната с волеизявлението, отразено в административния акт. В разглеждания спор компетентният орган е извършил волеизявление, което е насочено към постигане на целта, определена от правното основание – чл.24, ал.8 от ЗСПЗЗ, а именно отмяна на отчуждаването, респ. отказ за извършването на такава отмяна.

Не могат да бъдат споделени мотивите на районния съд за нищожност на писмото в горецитираното обезсилено негово решение. Липсата на разпоредителна част би била съществено процесуално нарушение, обуславящо нищожност на обжалваното писмо, ако се касаеше за отказ за издаване на индивидуален административен акт по смисъла чл.21, ал.1, предл. последно от АПК. В случая обаче се касае за отказ за разглеждане по същество на отправеното искане за издаване на индивидуален административен акт, при което органът е изложил подробни мотиви, при който са изложени подробни мотиви за причините накарали областния управител да процедира по този начин. Несъответствието на тези мотиви, като фактически или правни основания за издаване на акта, с някои факти и обстоятелства, във всички случаи води до унищожаемост на административния акт, а не до неговата нищожност. В конкретния казус посочените от жалбоподателя и обсъдените от районния съд пороци на административния акт не водят до неговата нищожност, а са основания за унищожаемост по отношение на които съдът не дължи произнасяне поради преклудиране на възможността за съдебна защита с изтичането на сроковете за обжалване.

С оглед на изложените съображения, съдът намира, че следва да отхвърли искането за прогласяване на нищожност като неоснователно и недоказано.

Мотивиран от горното и на основание чл.200, ал.1 и чл.159, т.5 от АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на К.А.К., ЕГН-**********, в качеството му на наследник на Г. П. К., ЕГН-**********, срещу отказ обективиран в писмо изх.№ № 94-ГГ-33/23.08.2007г. на Областен управител на област Бургас, по молба с вх.№ 94ГГ-33/17.04.2007г. за отмяна на отчуждаване по чл.24, ал.8 от ЗСПЗЗ, по отношение на искането за отмяна на това писмо като незаконосъобразно и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А.К., ЕГН-**********, в качеството му на наследник на Г. П. К., ЕГН-**********, срещу отказ обективиран в писмо изх.№ № 94-ГГ-33/23.08.2007г. на Областен управител на област Бургас, по молба с вх.№ 94ГГ-33/17.04.2007г. за отмяна на отчуждаване по чл.24, ал.8 от ЗСПЗЗ, по отношение на искането за прогласяване на неговата нищожност.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението му на страните.

 

 

 

 

                                                      СЪДИЯ: