О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

          2500

            Бургас, 17.10.2018г.                                                                                                                                                                                                                

 

Бургаският административен съд, XX-ти състав, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

след като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2883  по описа за 2018г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.135, ал.5, вр. с ал.3, предл.1 първо от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано след изпращането му по подсъдност от Административен съд – София град във връзка с подадена жалба от К.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С.Х.Г.-Т., против Разпореждане № 4506-40-1034/03.04.2018г., издадено от директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.

Жалбата е подадена до Административен съд – София град, където е било образувано адм.дело № 4808/2018г. по описа на Административен съд – София град. С определение постановено в открито съдебно заседание, проведено на 08.10.2018г. АССГ е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на АдмС – Бургас.

В определението е посочено, че същото е постановено на основание постъпила молба от името на жалбоподателя, с която се иска делото да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на АдмС – Бургас. В молбата на жалбоподателя е посочено, че искането се основава на чл.26, ал.4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/. Посочено е, че в случая НОИ има териториално поделение в град Бургас, поради което делото следва да бъде изпратено на Административен съд – Бургас по подсъдност.

Административен съд - Бургас намира, че компетентен да се произнесе по жалбата на К.В.Т. е Административен съд София-град.  Аргументите на състава за този извода са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗГВРСНР „Разпореждането по ал.1 - 3 се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд по седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Жалбата се подава от работника или служителя чрез директора на фонда, който в седемдневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.“

Според настоящия съдебен състав тази норма е специална спрямо общата на чл.133, ал.1 от АПК, тъй като сочи териториално поделение на НОИ, различно от това, следващо от общото правило на цитираната норма.

Видно от чл.25 от ЗГВРСНР, в сила от 01.01.2005г., посл. изм. ДВ. бр. 102 от 22 декември 2017г., относим и към датата на подаване на заявлението от Т., гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на заявление - декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл.6 от същия закон.

По силата на законовата делегация на чл.29 и § 5 ПЗР на ЗГВРСНР е издадена Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, приета с ПМС № 362 от 29.12.2004г., в сила от 01.01.2005г., с изменения и допълнения /Наредбата/. Съгласно чл.8, ал.1 /изм. в сила от 22.12.2017г./ от последната, гарантираните вземания се отпускат въз основа на заявление - декларация по образец съгласно приложение № 4, подадено от работника или служителя до ТП на НОИ по седалището на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл.6 от ЗГВРСНР в търговския регистър.

Административното производство по отпускане на гарантираните вземания на работниците, каквото качество е имал жалбоподателя е разписано в чл.9 от Наредбата. Видно от чл.9, ал.1 от Наредбата, териториалното поделение на НОИ разглежда подаденото заявление - декларация и приложените към него документи, като ги съпоставя с данните от констативния протокол, от Регистъра на осигурените лица и от Регистър "Трудови договори". В алинея втора от същия текст е посочено, че въз основа на направената преценка ТП на НОИ изготвя проект на разпореждане за изплащане или за отказ за изплащане на гарантирани вземания. В чл.9, ал.3 е казано, че документите по ал.1 и 2 се изпращат на директора на фонда в 14-дневен срок от получаването на заявлението-декларация. Съгласно чл.10, ал.1 от Наредбата, гарантираните вземания се изплащат или се отказват с разпореждане на директора на фонда.

От административната преписка се установява, че след подаване на заявление - декларация за отпускане на гарантирано вземане с вх. № 4502-21-1312 от 26.03.2018г., посочената по-горе процедура по изплащането му се е развила пред сезираното със заявлението на К.Т. Териториално поделение на НОИ гр.София, тъй като седалището на работодателя „АПАС -2002“ ЕООД е в гр.София. В случая нормата на  чл.26, ал.4 от ЗГВРСНР следва да се тълкува именно в съответствие с чл.25 от ЗГВРСНР, тъй като спорното материално право на лицето, което то има към Фонда, трябва да се отнесе към седалището на ТП на НОИ, но където е седалището на работодателя.

Местната подсъдност е регламентирана от специалния закон - Закона за гарантираните вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, който дерогира правилото на чл.133, ал.1 от АПК. Налице е императивно определена местна подсъдност за посочения вид искане за отмяна на административния акт, а не по избор на жалбоподателя. Следва да се изтъкне и, че нормата на чл.134, ал.1 от АПК не позволява определената от закона подсъдност да бъде изменена по съгласие на участващите по делото лица.

         В този смисъл е и определение № 10961 от 18.09.2018г. на ВАС по адм. д. № 10871/2018г., VI о., докладчик съдията Ю.Тодорова.

При изчерпана процесуалната възможност за изпращане на жалбата по подсъдност на надлежния съд, следва да бъде повдигнат спор за определяне на компетентната да разгледа спора инстанция между Административен съд Бургас и Административен съд София-град.. 

Предвид изложеното и на основание чл.135, ал.5, вр. с ал.3, предложение първо от АПК съдът

                                              

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2883/2018г. по описа на Административен съд - Бургас.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Върховния административен съд между Административен съд - Бургас и Административен съд - София град за разглеждане жалбата на К.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С.Х.Г.-Т., против Разпореждане № 4506-40-1034/03.04.2018г., издадено от директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Върховния административен съд за произнасяне по спора за подсъдност.

Определението не подлежи на обжалване.

         Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на ответника за сведение.

 

СЪДИЯ: