Р Е Ш Е Н И Е

 

 

       Номер     711/14.04.2016                             град Бургас

 

 

Административен съд – Бургас, първи състав, на шести април две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Таня Евтимова

 

при секретаря К.Л. като разгледа докладваното от съдия Евтимова административно дело номер 287 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.268 от ДОПК.

Образувано е по жалба на К.Б.К. *** против решение № 104/07.12.2015г. на директора на ТД на НАП – Бургас, с което е потвърдено разпореждане изх.№ 0514-000003/12.11.2015г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Бургас и обективирания в него отказ да се прекрати частично принудителното изпълнение на задължения по изпълнително дело № 514/2015г. Иска се от съда да отмени процесното решение. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява и не ангажира доказателства.

 Ответната страна се представлява в процеса от юрисконсулт Д., която пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено следното:

            ФАКТИ ПО ДЕЛОТО:

            От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 103/08.02.2013г., постановено по НАХД № 2348/2012г. по описа на Районен съд - Велико Търново К.К. е осъден да заплати в полза на държавата глоба в размер на 20 лева. На 15.05.2013г. е издаден изпълнителен лист. С фиш № В-0297356/01.02.2012г., издаден от Главна Дирекция „Охранителна полиция“ – Страна Загора К. е санкциониран с глоба в размер на 20 лева. С фиш № С-0434335/05.09.2013г., издаден от Главна Дирекция „Охранителна полиция“ – Велико Търново, жалбоподателят е санкциониран с глоба в размер на 20 лева, а с наказателно постановление № 14-804-1034/14.07.2014г. му е наложена глоба в размер на 110 лева. На 03.11.2015г. К. получава съобщение за доброволно изпълнение на посочените задължения, а на 11.11.2015г. подава заявление до публичния изпълнител за отписване на първите три задължения поради погасяването им по давност. С разпореждане изх.№ 0514-000003/12.11.2015г. публичният изпълнител отказва да прекрати образуваното изпълнително дело № 514/2015г. по отношение на първите три глоби. В мотивите на разпореждането се посочва, че за първото задължение срокът по чл.171, ал.1 от ДОПК не е изтекъл, а за второто и третото давността е прекъсната с предявяването им за събиране пред НАП на 27.02.2014г., съответно на 02.04.2013г. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТД на НАП – Бургас, който постановява потвърдително решение с аналогични мотиви и посочва, че прекъсването на давността настъпва с образуването на изпълнителното дело.

            В жалбата, с която е сезиран съдебният състав, К.К. твърди, че по отношение на трите задължения прекъсването на давността настъпва с първото действие спрямо него, което в конкретния случай е извършено на 03.11.2015г.

            Въз основа на изложените фактически данни, които се подкрепят от представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съгласно разпоредбите на чл.266, ал.1 и чл.267, ал.2 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил в 7-дневен срок от извършването им или от уведомяването. Решаващият орган се произнася с решение в 14- дневен срок от постъпване на жалбата, което подлежи на обжалване пред административния съд по местонахождението на компетентната териториална дирекция в 7-дневен срок от съобщаването му. В настоящия случай жалбата е подадена в законоустановения срок, след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна процесуална предпоставка за развитие на съдебното производство и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

            Съгласно разпоредбата на чл.173, ал.1 от ДОПК вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. В конкретния случай на жалбоподателя са наложени три административни наказания „глоба“, за които се прилага разпоредбата на чл.82, ал.1, б. „а“ и чл.82, ал.2 от ЗАНН. Според правилото на цитираните норми административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършването на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В настоящия случай първата глоба е наложена с решение, което е влязло в сила преди 15.05.2013г., когато е издаден изпълнителния лист за него. Първото действие за изпълнение на това задължение, което е предприето спрямо длъжника е съобщението за доброволно изпълнение, получено от него на 03.11.2015г. Към този момент давността по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН е изтекла и отказът на публичния изпълнител да отпише задължението е незаконосъобразен. Втората и третата глоба са наложени с два отделни фиша, които са влезли в сила съответно на 01.02.2012г. и на 05.09.2013г. Първото действие за тяхното събиране, което е предприето спрямо длъжника също е съобщението за доброволно изпълнение, получено на 03.11.2015г. Към този момент обаче, срокът по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН е изтекъл и отказът на публичния изпълнител да отпише задължението е незаконосъобразен. Предвид гореизложеното, жалбата се явява основателна и трябва да се уважи със следващата от това отмяна на процесното разпореждане и връщане на преписката на публичния изпълнител със задължителни указания за отписване на задълженията и прекратяване на изпълнителното дело в тази част. За пълнота на мотивите е необходимо да се отбележи, че действието, което прекъсва давността е първото действие „спрямо длъжника“, а не първото действие въобще за събиране на задължението.

            По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.161 от ДОПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на жалбоподателя извършените от него разходи за водене на делото в размер на 10 лева.

Мотивиран от това, Административен съд – гр.Бургас, първи състав

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 104/07.12.2015г., издадено от директора на ТД на НАП – Бургас.

ОТМЕНЯ разпореждане изх.№ 0514-000003/12.11.2015г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Бургас.

ИЗПРАЩА преписката на публичен изпълнител в ТД на НАП – Бургас за ново произнасяне по заявление вх.№ 514-2/11.11.2015г. с издаване на съответния административен акт и извършване на действията по отписване на задълженията, установени с решение № 103/08.02.2013г., постановено по НАХД № 2348/2012г. по описа на Районен съд – Велико, фиш № В-0297356/01.02.2012г., издаден от Главна Дирекция „Охранителна полиция“ – Страна Загора К. и фиш № С-0434335/05.09.2013г., издаден от Главна Дирекция „Охранителна полиция“ – Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за изпълнение на решението, считано от датата на получаване на преписката от публичния изпълнител.

ОСЪЖДА ТД на НАП – Бургас да заплати на К.Б.К. *** съдебно-деловодни разноски в размер на 10 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ:……………………….