Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                                                    Номер 774             Година 04.04.2013          Град Бургас

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира ДРУМЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф. 

Прокурор Росица Дапчева

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 287 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Ж.Д.Ж. ***, *** срещу решение № 461/29.11.2012г. постановено по н.а.х.д. № 652 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Несебър. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Не споделя изводите на съда обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление, като излага подробни доводи за неправомерно ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез пълномощник поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Несебър е потвърдил наказателно постановление № 02-0202993/26.06.2012г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Бургас, с което на  Ж.Д.Ж. *** за нарушение на чл.3, вр. чл.15 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. вр. чл.16, т.1, б.”е” от Наредба № 2/22. 03.2004г. и на основание чл.416, ал.5, вр.чл.415в от КТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100лв.  За да постанови решението си съдът е намерил, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като не са констатирани нарушения на материалния и процесуалния закон. По същество е преценил, жалбоподателят в качеството си на технически ръководител на строителния обект е имал задължение, вменено му по силата на длъжностна характеристика и вътрешно ведомствени заповеди от работодателя да извършва периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите на обекта и доколкото същият не е сторил това, правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на соченото основание.

 Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни. Неправилно първоинстанционния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

С наказателното постановление, на основание чл.415в от КТ, касаторът е санкциониран за това, че допуснал до работа на строителен обект „Аква Невис”, к.к.Слънчев бряг-Запад, лицето Л.Б.В., извършващ поставяне на външна изолация на работната площадка на бл.3 в обекта, фасада „север”, тераса на втори етаж, без да му извърши ежедневен инструктаж, с което е нарушил чл.3, във връзка с чл.15 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г., във връзка с чл.16, т.1, буква „е” от Наредба № 2/22.03.2004г..

 Съгласно чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

В случая не е посочена законовата норма, която е обявила за наказуемо описаното в наказателното постановление деяние, а директно е посочена нормата на чл.415в, която предвижда санкция за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и, от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. По този начин от една страна се нарушава правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е поставено в невъзможност да разбере за какво точно е наказано, а от друга страна съдът е поставен в невъзможност да извърши проверка дали действително извършеното от лицето деяние е обявено от закона за наказуемо, тоест дали то е административно нарушение. Така посоченото нарушение представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

В допълнение на изложеното следва да се има в предвид, че посочените като нарушение материално правни норми  в случая също са неприложими.

Ж.Д.Ж. е наказан в качеството му на длъжностно лице-технически ръководител, провеждащ инструктажите за безопасност и здраве при работа в „ГБС-Варна” АД. От представената в хода на съдебното производство Резолюция № 02-0202979/29.06.2012г. се установява, че наказващия орган е приел, че лицето Л.Б.В. не е допуснато до работа от „ГБС-Варна” АД, в строителен обект „Акта Навис” к.к.Слънчев бряг, тоест дружеството не се явява негов работодател . След като „ГБС-Варна” АД не  е работодател на Л.Б.В. нормата на чл.3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. е неприложима, доколкото тя предвижда задължението на работодателят да не допуска до работа работник или служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Неприложима е и нормата на чл.16, т.1, буква „е” от Наредба № 2/22.03.2004г., която предвижда задължението на строителят да осигури инструктажа, обучението, повишаването на квалификацията и проверката на знанията по ЗБУТ на работещите, като не става ясно и което точно задължение не е изпълнено. Така изложеното се отнася и до посочената, като приложима норма на чл.15 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г., която в ал.1 и ал.2 предвижда на кои групи лица се провежда ежедневен инструктаж, а ал.3 е предвидено, че той се провежда от прекия ръководител на работата или друго лице, определено със заповед на работодателя, като отново не става ясно, наказващия орган в коя група от лица е приел че попада Л.В., за да установи, че наказаното лице е имало задължението да му проведе ежедневен инструктаж.

С представената по делото заповед № 33/02.11.2011г. на касатора и още две физически лица са им вменени задължения да провеждат първичен, ежедневен и периодичен инструктаж по ЗБУТ на работниците от „ГБС-Варна” АД за етапа на изпълнение на обект „Хотел „АКВА НЕВИС - К.К.СЛЪНЧЕВ БРЯГ”, тоест той има задължението да провежда инструктаж единствено и само на работниците на дружеството, какъвто не се явява лицето Л.Б.В..

С оглед на изложеното, издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно, поради което постановеното решение от Районен съд гр.Несебър,  следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с което да се отмени наказателното постановление.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

                                                            

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 461/29.11.2012г. постановено по н.а.х.д. № 652 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Несебър и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-0202993 от 26.06.2012г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             

 

 

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.            

 

 

 

 

                                                                              2.