РЕШЕНИЕ

 

№  601      /       30.03.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на първи март, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  С.Х.

прокурор: Христо Колев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 286 по описа за 2018   година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.Г.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** против решение № 276/19.12.2017г. постановено по а.н.д. №988/2017г. по описа на Районен съд – Царево, с което е изменено наказателно постановление (НП) № ОА-140/10.10.2017г. издадено от кмета на Община Царево, като наложеното с него на касаторът административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., за нарушение на чл.9, т.4 от Наредбата за опазване на обществения ред и околната среда на територията на Община Царево /Наредбата/, на основание чл.47, ал.1 от Наредбата, е намелен на 100 лв.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно. Навеждат се доводи за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.  Отделно от това се сочи, че за установяване нивото на шума е предвиден специален нормативен ред по Закона за защита от шума в околната среда и Наредба № 6/26.06.2006г. за показателите на шум в околната среда, като според касатора липсват доказателства тези нормативни актове да са били съобразени при съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаване на НП. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на НП.

В съдебно заседание касаторът редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Община Царево, редовно призована, не изпраща представител. Депозирано е възражение против касационната жалба, с което се навеждат доводи за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

С наказателното постановление отговорността на касаторът е ангажирана за това, че на 10.08.2017г., около 03:30 часа в с.Велика, община Царево, в къща за гости „Villa Velika Holidays“ употребява увеселителни приспособления музикална уредба в близост до жилищни сгради, като с деянието си лицето смущава спокойствието на гражданите.

За така констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), предявен на Б., който го е подписал без възражения. Въз основа на акта е издадено процесното НП.

За да постанови оспореното съдебно решение, Районен съд – Царево е приел, че от събрания по делото доказателствен материал безспорно е доказан релевантния факт, а именно, че спокойствието на живущите в близост граждани е било нарушено от силната музика от използваните във вила озвучителни техники в посочените в АУАН и НП част от денонощието, в нарушение на забраната установена в чл.9, т.4 от Наредбата. Посочва, че описанието на нарушението съответства на дадената му правна квалификация. Намерил е обаче, че размерът на наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението и предвид това го е намалил от 200 лв. на 100 лв.

Така постановеното решение е неправилно.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.9, т.4 от Наредбата, забраняват се в периода от 01.10. до 01.05.  от 14:00 до 16:00 часа и от 22:00 до 07:00 часа и в периода от 01.05. до 01.10. на годината от 14:00 до 16:00 часа и от 23:00 до 7:00 часа на територията на населените места и селищни образувания следните дейности: т.4 - шумно пеене, свирене и други на публични и /или открити места – улици, площади и в близост до жилищни сгради.

Според описателната част на наказателното постановление, която преповтаря тази на АУАН, лицето е санкционирано за това, че употребява увеселителни приспособления музикална уредба в близост до жилищни сгради, като с деянието си лицето смущава спокойствието на гражданите. От така описаното нарушение обаче, не става ясно какви са конкретно установените при проверката факти и обстоятелства, осъществяващи състава на нарушение. Установява се само, че музикалната уредба се е употребявала в частен имот – къща за гости, а не на публично място или открито такова – улица, площад, както изисква за някои от случаите нарушената норма. Посочено е също, че имота се намира в близост до жилищни сгради.

         От горното е видно, че словесното описание на нарушението не кореспондира с правната му квалификация.Описанието на деянието в НП не внася яснота относно фактическия състав на нарушението на касатора, за да се ангажира отговорността му. Изложени по този начин фактите не сочат на реализиране на отговорността на лицето на това основание, тъй като нормата на  чл.9, т.4 от Наредбата визираща случаи  на шумно пеене, свирене и други на публични места и/или  открити места – улици, площади и в близост до жилищни сгради, налага наличието на кумулативни предпоставки, които в конкретния случай не са налице.

         Нито в АУАН, нито в НП, се сочи как употребата на увеселителни приспособления – музикална уредба смущава спокойствието на гражданите, каквото е изискването на нарушената норма. След като в нормата изрично е упоменато, че се забранява не какво да е свирене респ. пеене, а същото следва да е СИЛНО, то няма как от така даденото описание да се установи дали такова е било налице и защо единствено употребата на музикална уредба е довело до смущаване на гражданите. Именно това  накърнява правото на защита на касатора, а така също е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Посоченото в НП изпълнително деяние /употребява увеселителни приспособления/ не съответства на дадената правна квалификация на нарушението, независимо, че в нормата на чл.9, т.4 от Наредбата изпълнителните деяния не са изчерпателно изброени. Тълкуването следва от това, че за да е налице нарушение деянието на лицето трябва да е обвързано с не каква да е употреба на увеселителна техника, а тя да е в такава форма, която несъмнено да води до смущения у гражданите. Това, както се посочи, не става ясно от обстоятелствената част на акта. Допуснатото съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава правото на защита на наказаното лице, което е лишено от възможността да разбере за какво нарушение е наказано.

         При ангажиране административнонаказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, последното следва да е описано с неговите белези, както от субективна, така и от обективна страна. От обективна страна, административното нарушение се характеризира, както с предмета на нарушение, така и с формите на изпълнителното деяние на същото, съгласно разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т. 4 на ЗАНН. Точното и безспорно доказване на обективния признак на административното нарушение във формата, в която действително се е осъществил в обективната действителност, е от значение не само за защитата на дееца, който има право да научи какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на законност.

         На следващо място деянието не е категорично доказано и от субективна страна в лицето именно на посочения касатор. От свидетелските показания пред въззивния съд се установява това, че в двора на къщата за гости е имало много лица, а касаторът сам е поискал актът да бъде написан против него, като нито актосъставителя, нито свидетелите са изследвали въпроса за действително установените намясто негови действия, като са се доверили на думите му, без да е възможно осъдетелното решение да почива единсвено и само на самопризнания.

         С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция намира, че преценката на първоинстанционният съд относно доказаността на нарушението въз основа на съвкупния доказателствен материал и то в лицето на касатора е неправилна. Вмененото нарушение по НП не съответства на дадената му правна квалификация, което безспорно е съществено процесуално нарушение и ограничава правото на защита на наказаното лице. Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Административно наказание се налага на нарушителя-извършител за конкретно извършено от него нарушение. Като е приел, че в случая НП следва да се измени, вместо отмени, въззивния съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

         Предвид това, касационната инстанция приема, че като е изменилоспореното пред него наказателното постановление, районният съд е постановил решение при неправилно приложение на закона, което следва да бъде отменено.

         Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. второ от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН Административен съд – Бургас, ХІХ - ти състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ОТМЕНЯ решение № 276/19.12.2017г. постановено по а.н.д. № 988/2017г. по описа на Районен съд – Царево, с което е изменено наказателно постановление № ОА-140/10.10.2017г. издадено от кмета на Община Царево, като наложената глоба в размер на 200 лв. е намалена на 100лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА.

 

         ОТМЕНЯ наказателно постановление № ОА-140/10.10.2017г. издадено от кмета на Община Царево, с което на Д.Г.Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., за нарушение на чл.9, т.4 от Наредбата за опазване на обществения ред и околната среда на територията на Община Царево.

Решението е окончателно.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.        

 

                                                           2.