ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

   Номер 491                   Година 21.03.2014                   град Бургас

 

Административен съд гр.Бургас, десети състав, на двадесет и първи март две хиляди и четиринадесета година в закрито заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

 

Секретар  

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 285 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Д.Ф.С. *** против заповед № ДК-02-БС-63/01.12. 2009г. на началника на РДНСК гр.Бургас, с искане да бъде обявена за нищожна.

Административен съд гр.Бургас, като взе в предвид приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

С Констативен акт № 20 (обр.1) и Констативен акт № 21 (обр.2) от 02.02.2007г. от длъжностни лица при сектор ”ОД” към ДНСК – РДНСК гр.Бургас е установено, че УПИ VІІІ-2608,2609,2610, кв.40 по плана на гр.Бургас, е собственост на „Трансстрой” АД гр.Бургас и на Я.М., Т.М., Б.М. и И.Б.. Посочено е, че строежът в имота е извършен през 2001/2002г. от „Трансстрой” АД съгласно договор за строителство от 30.04.1999г., като същият съответства на предвижданията на подробния устройствен план. Описано е извършено преустройство на мансарден етаж и подпокривно пространство състоящо се от направа на отвор в стоманобетонова плоча за връзка с неизползваемото подпокривно пространство и обособяване на мезонет с монтирана метална стълба, като са оформени две спални, антре, санитарен възел и две открити тераси. За строежа не са представени строителни книжа и документи, липсват разрешение за строеж, одобрен проект, протоколи за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво, както и заповедна книга в нарушение на чл.148 вр. с чл.154, ал.2, т.5 и т.6 от ЗУТ.

Срещу констативните актове е постъпило възражение с вх.№ ТЗ-416-00-646/20.02.2007г. от „Трансстрой” АД, с приложено заверено копие на  разрешение за строеж № 20/30.09.1999г., допълнено по реда на чл.154, ал.5 със забележка на 01.02.2007г., относно преустройство на мансардния етаж.

Със заповед № ДК-02-БС-63/01.12.2009г. (л.70 от делото) на началника на РДНСК гр.Бургас, на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.35 от АПК е прекратено образуваното с Констативен акт № 20/02.07.2007г. /обр.1/ и Констативен акт №21/02.02.2007г. /обр.2/ административно производство за премахване на незаконен строеж „Жилищна сграда с Н=17.37м., П+5+Т, с 2 бр. складове на едро за пакетирани стоки и 2 бр. офиси на партерен етаж – преустройство на тавански апартамент, усвояване на част от подпокривното пространство  и обособяване на мезонет”, находящ се в УПИ VІІІ-2608, 2609, 2610 в кв.40, ж.к.”Братя Миладинови”, гр.Бургас” с административен адрес ***. В мотивите на заповедта е посочено, че причините довели до съставяне на горепосочените констативни актове са санирани с влязло в сила допълнение от 01.02.2007г. към разрешение за строеж №20/30.09.1999г.

С писмо изх.№ В-416-01-993/02.12.2009г. (л.69 от делото) заповедта е връчена на жалбоподателя С. на 04.12.2009г. видно от известие за доставяне R PS 8000 005285 9 (л.64 от делото).

С жалба вх.№ ТЗ 416-00-264/22.01.2014г. срещу заповед № ДК-02-БС-63/01.12.2009г. на Началника на РНДСК гр.Бургас, се прави искане да се обяви за нищожна заповедта и да бъде разпоредено възстановяване на процедурата по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, на основание чл.225 от ЗУТ.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално недопустима, по следните съображения:

С оспорената заповед е прекратено образуваното с Констативен акт № 20/ 02.07.2007г. /обр.1/ и Констативен акт №21/02.02.2007г. /обр.2/ административно производство за премахване на незаконен строеж.

Прекратяването на административното производство по издадените констативни актове, фактически представлява отказ за издаване на заповед за премахване на строежа, като незаконен.

Обществените отношения свързани с изпълнението на строежи, проверките за законността на извършването им, спиране на строежи и забрана за ползването на такива са уредени в Закона за устройство на територията. Специалната уредба на съдебният контрол на индивидуалните административни актове по устройство на територията е в глава ХІХ от ЗУТ, като съгласно чл.219, ал.3 от ЗУТ приложим е АПК, но само за неуредените в тази глава въпроси. В чл.214, т.3 от ЗУТ е посочено, че само актовете с които се разпорежда спиране, премахване на незаконни строежи и се забранява ползването на строежи, представляват индивидуални административни актове. Законът за устройство на територията е специален закон по отношение на общия АПК и след като в него по изричен начин са посочени актовете, които подлежат на обжалване, нормите на АПК са неприложими. Ето защо, след като с оспорената заповед се прекратява образуваното производство по премахване на незаконен строеж, тя не попада, след актовете изброени в нормата на чл.214, т.3 от ЗУТ и не подлежи на обжалване по съдебен ред.

На следващо място съгласно чл.220 и чл.221 от ЗУТ, ДНСК състояща се от централно управление и регионални структури, е орган с конкретно определени функции и правомощия по установяване, предотвратяване и премахване на незаконно извършено строителство, на който по силата на закона е вменено задължение да осъществява административен контрол по устройство на територията. Органите на ДНСК действат служебно, като при констатиране на незаконно строителство те се самосезират и издават актове за спиране, забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи. Те действат и по сигнали подадени от граждани, юридически лица и организации, но при такова сезиране имат задължение по закон да проверят и изяснят относимите факти и обстоятелства и да преценят дали са налице основанията за издаване на заповед с която да разпоредят спиране на строителството, премахването му или забрана ползването. При осъществяване на своите функции, като орган контролиращ незаконното строителство, ДНСК, респективно неговите структури по места, действат в условията на оперативна самостоятелност и тяхна е преценката да се издаде или не заповед за спиране и премахването на строежи като незаконни, тъй като в закона липсва вменено задължение за издаване на индивидуален административен акт от посочените в чл.214, т.3 от ЗУТ, при подаден сигнал. Ето защо, няма как да бъде разпоредено на ДНСК и неговите структури по места, да възстановят процедурата по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж и да издадат такава.

Освен изложеното следва да се има в предвид и че жалбата е недопустима и на още едно основание - поради липса на правен интерес на жалбоподателя да оспорва заповедта. Страни в административното производство по реда на чл.225 от ЗУТ, за премахване на незаконен строеж, са административния орган и собственика или възложителя на строежа.  В конкретният случай в съставените констативни актове, жалбоподателя не е вписан нито като собственик на имота и строежа, нито като извършител, възложител или строител, поради което той не е заинтересувана страна в образуваното производство за премахване на незаконен строеж и за него не е налице правен интерес от оспорване на заповедта с която това производство е прекратено.

С оглед на изложеното жалбата на Д.Ф.С. против заповед № ДК-02-БС-63/01.12.2009г. на началника на РДНСК гр.Бургас е процесуално недопустима и на основание чл.159, т.1 от АПК, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Ф.С. *** против заповед № ДК-02-БС-63/01.12.2009г. на Началника на РДНСК гр.Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 285 по описа за 2014г. на Административен съд гр.Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: