Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         513                        24.03.2016г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                             ХІІІ-ти състав

На седемнадесети март,                                     две хиляди и шестнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател:    Станимира Друмева

Членове:       1. Златина Бъчварова

                       2. Румен Йосифов

Секретаря: С.Х.

Прокурор: Галя Маринова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов, касационно наказателно административен характер дело № 285 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуаления кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Е.С.С., ЕГН-**********,***, срещу решение № 3 от 05.01.2016г., постановено по НАХД № 1537/2015г. по описа на Районен съд Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 15-0304-02207/21.08.2015г. на началника на РУП-Несебър. С наказателното постановление (НП) за извършено нарушение на чл.103, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на касатора са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца; за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева и за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.

В жалбата си С. твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Заявява, че не е извърши вменените му административни нарушения. Управлявал автомобила си след камион и не е видял подаден му от полицейските служител сигнал да спре. Впоследствие бил настигна от полицейския автомобил и веднага спрял. Бил с поставен обезопасителен колан. Счита, че нарушенията не са описани точно в НП, а наказващият орган не е обсъдил спорните обстоятелства. В условията на евентуалност ако се приеме, че са осъществени съответните състави на административни нарушения счита, че същите следва да бъдат квалифицирани като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.

Посочените в касационната жалба оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява и не ангажира доказателства.

Ответникът – началник на РУ“Полиция“-Несебър, редовно уведомен, не се явява пред съда, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за обоснованост и законосъобразност на оспореното съдебно решение, поради което пледира касационната жалба срещу него да бъде оставена без уважение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. С него Районен съд Несебър е потвърдил НП № 15-0304-02207/21.08.2015г., с което на касатора са наложени: 1.За нарушение на чл.103, предл.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца; 2.За нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, на осн. чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева и 3.За нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева.

Наказанията на С. са наложени за това, че на 01.08.2015г., в 15.00 часа, в община Несебър, по гл.път I-9 Е-87, 205,3-ти км., посока Варна-Бургас, управлявал личния си лек автомобил марка Алфа Ромео, рег.№ 834Н776, като не спрял на посоченото от контролния орган место при подаден сигнал със стоп-палка по образец; автомобилът бил без закупен винетен стикер за платена винетна такса за 2015г. по чл.10 ал.2 от Закона за пътищата и водачът по време на движение не използвал обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, с което е извършил нарушения на чл.103, чл.139, ал.5 и чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

За така установените три нарушения на място в момента на проверката е съставен АУАН №230905/01.08.2015г. в което те са описани подробно с посочване на фактически обстоятелства по извършването им и нарушените правни норми. Актът бил предявен за подпис на нарушителя и е подписан от него с възражението, че когато бил спрян от полицаите бил с колан, защото го поставил в последния момент когато му вдигнали палката там където бил.

След преценката на всички релевантни факти, началникът на РУП-Несебър издал оспореното пред районния съд НП, което описал извършените от дееца нарушения и ги квалифицирал по съответните правни норми.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат извод за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Приел е, че С. законосъобразно е санкциониран с издаване на процесното НП, като извършителството на нарушенията, тяхното авторство и вината са доказани по несъмнен начин. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя, че не е извършил нарушенията и е счел същите за неоснователни, съпоставяйки ги с установените факти от разпита на актосъставителя в съдебно засения и косвеното признание на нарушителя при възражението му срещу акта.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Направените с касационната жалбата възражения са неоснователни. На практика се прави оплакване, което е било обсъдено от районния съд в решението му, като всички изложени там фактически и правни доводи се споделят напълно и от настоящия касационен състав. Твърди се липса на наказуемо по административен ред поведения от страна на касатора, но както пред районния съди, така и пред настоящата касационна инстанция, той не е ангажирал доказателства в подкрепа на тезите си.

Въз основа на установената фактическа обстановка, при редовно събрани в производството писмени и гласни доказателства, районният съд е извел верни изводи за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, за спазване на административнопроизводствените правила и за съставомерност на деянията, осъществяващи от обективна страна съставите на трите административни нарушения, посочени в наказателното постановление. АУАН е съставен от компетентен орган, съобразно изискванията на ЗАНН и ЗДвП и има обвързваща доказателствена сила, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.14, ал. 2 НПК, във връзка с чл.84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила, като тази позиция категорично е застъпена и в т.7 от Постановление № 10/1973г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

В настоящия случай районният съд е изпълнил задължението си. В производството по обжалване жалбоподателят е направил само твърдения, не не е ангажирал никакви доказателства, оборващи констатациите в акта и НП. Напротив същите уличаващите го в извършителство на нарушенията констатации в АУАН са били потвърдени от разпита на актосъставителя в качеството му на свидетел-очевидец на нарушението. Ето защо правилно районният съд е приел за безспорна отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка и въз основа на същата е направил обоснован извод за съставомерност на нарушенията. Изложил е убедителни съображения, които се споделят от касационната инстанция, поради което последната счита, че доводите, които се поддържат от касатора в противния смисъл, са неоснователни. Както пред районния съд, така и пред настоящата инстанция С. не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че не е извършил нарушенията.

С оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи безопасното движение по пътищата, никое от конкретните нарушения не би могло да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което изложените от касатора възражения в този смисъл за неоснователни.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас ХІІІ-ти състав   

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3 от 05.01.2016г., постановено по НАХД № 1537/2015г. по описа на Районен съд Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                             ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

 

 

                                                                            2.