Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 740

 

гр. Бургас, 20. 04. 2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХV-ти състав, в съдебно заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР Х.

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар С.Х. и с участието на прокурора Г. Дуков, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХ дело № 284/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление „Полиция“ гр. Несебър към ОДМВР Бургас, срещу решение № 10/11.01.2016 г., постановено по НАХ дело № 1732 по описа за 2015 г. на Районен съд Несебър. Касаторът счита решението за неправилно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по същество да бъде потвърдено наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Не сочи нови доказателства.

Ответникът – Г.Х.Н., с адрес ***, редовно призован, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. Не ангажира становище по оспорването (представеното по делото е неподписано и за този порок е уведомен от районния съд, но не е отстранен в дадения срок). Не сочи доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Несебър е отменил наказателно постановление (НП) № 15-0304-003041 от 28.10.2015 г. на началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на Г.Х.Н. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ за нарушение по чл.259, ал.1, т.1 от КЗ.

За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че административнонаказателното производство не е проведено правилно и законосъобразно. Счел е, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП не отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Намерил е, че в НП е допуснато нарушение на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като при така възприетата фактическа обстановка неправилно са посочени законните разпоредби, които са нарушени виновно. Приел е, че неправилната квалификация на нарушението е съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на лицето, подведено под административнонаказателна отговорност. Несъответствието между описаната фактическа обстановка и законните разпоредби, които са нарушени е довело до затруднения при организиране на защита и до засягане на основни процесуални права на наказаното лице. По изложените съображения е отменил оспореното НП.

Решението е обжалвано изцяло и подлежи на касационна проверка.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Решението е неправилно.

Касационният съдебен състав приема, че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество описаната фактическа обстановка се установява от събраните в производството писмени доказателства, като установеното нарушение за което е съставен АУАН и е издадено оспореното НП, действително е осъществено от наказания правен субект.

Между страните няма спор по фактите. Г.Х.Н. е санкциониран с оспореното НП за това, че на 14.10.2015г. около 23.20 часа, в гр.Несебър, на ул. „Без име“, до бензиностанция „Петрол“ посока Св.Влас - Несебър управлявал личното си МПС с рег. № ***, като не е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Настоящият касационен съдебен състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на акта за нарушение, водещи до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Сочената в оспореното наказателно постановление правна норма на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ (Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 01.01.2006г., отм. бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.) постановява, че договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение.

Касационният състав счита, че административнонаказващият орган правилно е издирил и приложил материалния закон. Събраният в цялост по делото съвкупен доказателствен материал установява по несъмнен начин, че с деянието си, като не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, санкционираният водач Г.Х.Н. е осъществил състава на нарушение по смисъла на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ. Правилно е издирена и посочена приложимата санкционна разпоредба на чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм., но действащ към момента на установяване на административното нарушение и издаване на НП), регламентираща за физическо лице административно наказание глоба от 400 до 600 лв.

Същевременно настоящият съдебен състав съобрази, че оспореното наказателно постановление има реквизитите по чл.57 от ЗАНН, а осъществяването на административното нарушение от Г.Х.Н. е установено по безспорен начин от събраните писмени доказателства. Касационният съдебен състав приема, че като е посочил в НП за нарушена разпоредбата на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ, административно-наказващият орган не е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е нарушил правото на защита на наказания субект. По делото е безспорно установено, че на 14.10.2015г. около 23.20 часа, в гр.Несебър, на ул. „Без име“, Г.Х.Н. виновно е извършил административното нарушение за което е санкциониран - управлявал е собственото си МПС с рег. № ***, което е регистрирано на територията на Р. Българи и не е спряно от движение, като не е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В настоящия случай касационният състав приема, че е приложима нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която постановява, че наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Действително, като е посочил за нарушена нормата на чл. 249, ал. 1, т. 1 от КЗ, административнонаказващият орган е допуснал нередовност в съставения АУАН № 246116 от 14.10.2015 г., въз основа на който е издадено оспореното НП, но в последното са отразени вярно както фактите, така и правната квалификация на извършеното от водача административно нарушение.

Като е счел, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство при съставяне на АУАН, първостепенният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени. При постановяване на оспореното НП не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения, нито неправилно приложение на материалния закон от административно-наказващия орган. Като е приел обратното, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт.

Същевременно съдът приема, че за процесния случай следва да намери приложение нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, поради наличието на влязъл в сила по-благоприятен за санкционираното лице закон.

Настоящият касационен състав приема, че са налице основания за оставяне в сила на първоинстанционното решение, в частта, с която е отменено оспореното наказателно постановление, касаеща определения размер на наложената глоба над размера от 250 лева. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:

Съгласно нормата на чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или 2 или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва със глоба от 400 до 600 лв. - за физическо лице. Именно прилагайки тази действала към момента на извършване на нарушението норма, административнонаказващият орган е определил на Г.Х.Н. глоба в размер на 550 лева. До влизане в сила на оспореното наказателно постановление е настъпила законодателна промяна – в сила е нов Кодекс за застраховането (Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), в който идентично административно нарушение е регламентирано в нормата на чл. 638, ал. 1, т. 1. Съгласно посочената разпоредба, на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 (което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение), което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. – за физическо лице. Видно от цитираната нова правна регламентация, за осъщественото от Н. нарушение е предвидена глоба в размер на 250 лева, докато в текста на отменения КЗ, глобата е била в размер от 400 до 600 лева.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая, новата нормативна разпоредба е по-благоприятна за нарушителя, поради което спрямо санкционирания Г.Х.Н. следва да се определи новия размер на глобата.

В този смисъл касационният съдебен състав приема, че е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и обжалваното решение следва да бъде частично отменено, като вместо него се постанови друго, с което се потвърди оспореното НП, но само до размера на глобата от 250 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ решение № 10/11.01.2016 г. постановено по административнонаказателно дело № 1732 по описа за 2015 г. на Районен съд Несебър, в частта, с която е отменено наказателно постановление № 15-0304-003041 от 28.10.2015 г., издадено от началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на Г.Х.Н., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева на основание чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.) за нарушение по чл.259, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.) и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 15-0304-003041 от 28.10.2015 г., издадено от началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, в частта, в която на Г.Х.Н., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) е определена глоба в размер на 550 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказанието глоба на 250 (двеста и петдесет) лева;

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10/11.01.2016 г. постановено по административнонаказателно дело № 1732 по описа за 2015 г. на Районен съд Несебър, в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2.