РЕШЕНИЕ

 

                                       610                   дата  31 март 2015 г.                     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 19 март 2015 год.,  в следния състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:   1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                                        2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: Георги Дуков

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 284 по описа за 2015 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, гр.София  против Решение № 2004/12.12.2014г. постановено по НАХД № 3858/2014г. на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № РД-И-079/18.07.2014г., с което, на основание чл.220, ал.3 от ЗЛПХМ, на ЕТ „Богориди Марийка Мекенян“, гр.Бургас е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв.

Съдебното решение се обжалва като неправилно, като в касационната жалба са изложени доводи относно законосъобразността на наказателното постановление, а не такива обосноваващи релевирания порок за неправилност на съдебния акт. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът по касация се представлява от пълномощник, който оспорва основателността на жалбата, счита постановения съдебен акт за справедлив, алтернативно пледира за маловажност на нарушението. Претендира разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Ответникът по касация ЕТ „Богориди М. М.“ е санкциониран за това, че в качеството си на търговец на дребно с лекарствени продукти, с управляващ и представляващ М. М. е допуснал дейността по отпускане на лекарствени продукти с режим на отпускане „по лекарско предписание”, да се извършва от лице, което не притежава необходимата образователна квалификация „магистър фармацевт”, т.е. от неправоспособно лице. Издадено е процесното наказателно постановление № РД-И-079/18.07.2014г., в което като нарушени са посочена разпоредбите на чл.220 ал.3, вр. с чл.220, ал.1, вр. с чл.219, ал.1, вр. чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ, поради което на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.  Съдът е отменил наказателното постановление, като е посочил, че процесната продажба на лекарствен продукт е извършена от помощник- фармацевт, което е правоспособно лице, но за по-ограничен кръг от дейности съгласно чл.220 ал.3 от ЗЛПХМ и в този смисъл от обективна страна не е осъществен елемента от състава на нарушението по чл.288 ал.1 от ЗЛПХМ. Посочил е, че лицето, извършило продажбата не е неправоспособно, тъй като има фармацевтично образование, но не може да извършва целият обем от дейности, които може да извършва магистър-фармацевтът, поради което е прието, че не е осъществен на един от елементите от обективната страна на нарушението, с което е обосновал извод за несъставомерност на деянието.   Посочил е също така, че допустителството изисква формулиране на конкретните действия или бездействия, които е извършил търговеца, за да се приеме, че е осъществил тази форма на изпълнителното деяние, но това не е изяснено от фактическата обстановка по акта и НП, което е счетено, че ограничава правото на защита на санкционираното лице. 

Решението е неправилно, като настоящият съдебен състав не споделя решаващите мотиви на първоинстанционния съд обосновали извод за отмяна на НП.

Съгласно нормата на чл.220, ал.3 от ЗЛПХМ помощник-фармацевтът може да извършва всички дейности по чл. 219, ал. 1 под контрола на магистър-фармацевт с изключение на: отпускане на лекарствен продукт по лекарско предписание, контрол и даване на консултации, свързани с лекарствените продукти. Анализът на правната норма сочи, че по отношение на визираните изключения помощникът-фармацевтът се явява неправоспособно лице за извършването им. Тази неправоспособност следва да се схваща не като липса на фармацевтично образование, както е счел районният съд, а като обективна забрана за извършване на конкретни дейности. В санкционната норма на чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ законодателят е употребил израза „неправоспособно лице“, като го е обвързал не с липса на образование, а с оглед извършването на дейностите по чл.219 от закона, част от които са нормативно забранени да се извършват от помощник-фармацевт, както е в процесния случай на отпускане (продажба) на лекарствен продукт по лекарско предписание. В този смисъл помощник-фармацевтът се явява неправоспособно лице по смисъла на чл.288, ал.1, във вр. с чл.220, ал.3 от ЗЛПХМ. Следващият мотив на районния съд за отмяната касае непосочване в АУАН и в НП на законовата разпоредба, която регламентира отпускането на процесния лекарствен продукт по лекарско предписание. Подобен регламент не е на ниво нормативен акт, а е отбелязано на самия лекарствен продукт, а помощник-фармацевтът е лице, което разполага с нужните специални знания за това. Следващото основание на съда да отмени НП  поради липса на означение в АУАН и НП в какви точно действия и бездействия се е проявило допустителството също не се споделя от настоящия касационен състав. Данните по делото сочат, че в аптеката не е присъствал магистър-фармацевт, под чийто контрол помощник-фармацевтът да извършва дейностите по чл.219, ал.1 от закона, а част от тях да извършва единствено той (магистър-фармацевтът), т.е. създадена е такава организация на работа, при която към момента на проверката всички дейности в аптеката са били извършвани от помощник-фармацевта - това не е спорно по делото и в частност не се отрича от санкционирания търговец, поради което правото му на защита не може да се счете за нарушено.

С оглед горните мотиви следва да се приеме, че е осъществен състав на нарушение по смисъла на чл.288, ал.1, във вр. с чл.220, ал.3 от ЗЛПХМ, поради което отговорността на търговеца е законосъобразно ангажирана. Доводът на неговия пълномощник, че случаят е маловажен не се споделя от настоящия съд, с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения в сферата на човешкото здравеопазване, което е намерило законодателно отражение в значителните по размер санкции без оглед на стойността на конкретната продажба, в каквато насока са част от възраженията. Размерът на санкцията е определен в нейния минимум и не е налице възможност за редуциране.

На основание изложеното обжалваното решение следва да се отмени, както и да се потвърди издаденото наказателно постановление, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХVІ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 2004/12.12.2014г. постановено по НАХД № 3858/2014г. на Районен съд Бургас.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № РД-И-079/18.07.2014г. издадено от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: