О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№2410                                 08.10.2018 година                                     гр.Бургас

 

 

Административен съд – гр. Бургас                                                                       VІІ-ми състав,

на осми октомври                                                               две хиляди и осемнадесета година.

В закрито заседание в следния състав:

 

       Председател:…Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова,

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

административно дело № 2845 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.60, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „Хотел Парк Централ“ЕООД, ЕИК-119638231, гр.Сливен, бул.Цар Освободител №6, представлявано от управителя Е. **** Начева, против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-758-0264962/01.10.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“, в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – ресторант „Парк Централ“, находящ се в гр.Сливен, бул.Цар Освободител №6, стопанисван от „Хотел Парк Централ“ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 15 (десет) дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В сезиращата жалба е формулирано и искане за спиране изпълнението на заповедта, с която се налага ПАМ, до влизане в сила на окончателен съдебен акт по спора.

Жалбоподателят счита разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ за незаконосъобразно, като моли за неговата отмяна. Намира за недопустимо предварителното изпълнение да започне веднага, преди да изтече срокът за обжалването му. Заявява, че за нарушението не е издадено наказателно постановление (НП), поради което той няма възможност да се възползва от превилегията на чл.187, ал.4 от ЗДДС. На следващо място е заявено, че в случая липсва обосновка относно необходимостта от допуснатото предварително изпълнение на заповедта, като се твърди, че са използвани общи и формални формулировки с възпроизвеждане на разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК, но без извършване на правилна, задълбочена и всестранна проверка на предприетите действия по ангажиране на отговорността. Твърди, че нарушението не било извършено, а касов бон бил издаден, а продажбата била извършена не от дружеството, а от наетия от него сервитьор. Същият е регистрирал веднага покупката в нарочна сметка, но легитимацията на проверяващите органи не му е дала възможност да приключи сметката. На същите обстоятелства се дължи и установената положителна разлика в касовата наличност. Обосновава и настъпването на вреди от предварителното изпълнение, заради наличието в ресторанта на бързоразвалящи се хранителни стоки, които следва да бъдат изнесени, както и заради наличието на персонал от наети 18 човека, чийто доходи зависят изцяло от изплатените им възнаграждения.

След подаването на жалбата направо пред съда, незабавно беше изискана административната преписка по която е постановено оспореното разпореждане.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:

На 25.09.2018г. в 13.25 часа служители на ЦУ на НАП, ГД„Фискален контрол“, сектор „Оперативни дейности“-Бургас, извършили проверка на търговски обект – ресторант „Парк Централ“, находящ се в гр.Сливен, бул.Цар Освободител №6, стопанисван от „Хотел Парк Централ“ЕООД. В хода на проверката било установено, че в обекта е монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Извършена била от проверяващите лица контролна покупка на 2 бр. безалкохолни напитки, 1 бр. кафе и 2 бр. порция пъпеш, на обща стойност 8,50 лева, заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация, за която фискален бон не бил издаден. Сумата била заплатена от инспектор Х. Каикчиян, а плащането било прието от сервитьора в обекта Й. *** Петков. След като се легитимирали, контролните органи отпечатали дневен финансов отчет от касовия апарат, от който е видно, че описаната продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. При тези констатации били издадени протокол за проверка, акт за установяване на административно нарушение, както и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, заповед № ФК-758-0264962/01.10.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“, в ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обекта за срок от 15 дни.

Административният орган е посочил, че при определяне продължителността на мярката са съобразени тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската дейност. Посочил е, че проверката била извършена цитираната контролна покупка, за която не бил издаден фискален бон, задълженото лице е регистрирано по ЗДДС, установено наличие на касова разлика между наличните парични средства и тези маркирани чрез издаване на фискален бон в размер на 136,64 лева, среднодневни обороти на стойност 1144,06 лева, декларирани финансови резултати от дейността на дружеството – 0 лева за 2015г., 2016г. и 2017г., местоположението на обекта – оживена главна улица в централната част с постоянен клиентопоток, при което средно-дневните обороти за този тип дейност е намерен за нереално нисък, което води до отклонение от данъчно облагане. От това е направен извод, че установената разлика закономерно се дължи и на други неотчетени приходи и е индиция за системно неизползване на касовия апарат. Налагането на ПАМ е обосновано с необходимостта от промяна в начина на извършване дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а индиректният – недопускане на вреда за фиска.

С оспореното разпореждане органът е допуснал предварително изпълнение на принудителната административна мярка на основание чл.188 от ЗДДС, вр. чл.60, ал.1 от АПК, чиято необходимост е свързана с предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Посочено е, че налагането на финансова дисциплина чрез спазване отчетността при реално реализирани продажби без отклонение в данъчното облагане безспорно представлява защита на особено важни държавни и обществени интереси, свързани с осигуряването на регулярност на приходите в държавния бюджет и нормално функциониране на цялата държавна бюджетна система. Изрично е акцентирано на факта, че констатираното нарушение „неиздаване на касов бон или надлежен заместващ документ“ обосновава извода за укриване на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани, а също и определени по размер в тяхната съвкупност. Това нарушение води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото. Следователно с конкретното предварително изпълнение се осъществява защита интереса на фиска, свързан със заплащането на данъци върху действително реализираните приходи от продажби. Установяването на укрити приходи от продажби, до което ще се стигне, когато не се издават касови бележки за документиране на продажбите, попада в хипотезата „трудно поправима вреда“ по чл. 60, ал. 1, предл.4 от АПК. Органът се е позовал на многобройни определения на Върховния административен съд.

При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган, овластен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2017г. на изпълнителния директор на НАП, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допусната необоснованост и несъразмерност на предварителното изпълнение. В изложените от административния орган мотиви се съдържат достатъчно конкретни факти, относими към предпоставките за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Направени са констатации относно процесния обект, дейността на търговското дружество и др., относно извършеното нарушение и създадената организация в обекта, позволяваща да не се отчита чрез фискалното устройство част от реализираният оборот. Допускането на предварително изпълнение е обосновано с невъзможността да бъдат проследени реализираните обороти, предвид установеното неспазване на реда за отчитане на продажбите. Отбелязано е, че приходите на търговеца не могат да бъдат постоянно контролирани и определени по размер, поради което нарушението води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото.

Принудителната административна мярка запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на установените в нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС материалноправни предпоставки. Липсата на наказателно постановление е ирелевантна за законосъобразността на процесното разпореждане. Действително редакцията на нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС позволява да се направи привръзка с паралелното административно-наказателно производство, тъй като предоставя възможност на органа, наложил ПАМ, да прекрати мярката по молба на административно-наказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Налагането на ПАМ е свързано с извършено административно нарушение, но двете производства са самостоятелни, различни и се развиват по различен процесуален ред – по реда на АПК и на ЗАНН. В случая липсата на данни за издадено наказателно постановление за същото административно нарушение, обосноваващо евентуално нарушение на правото на защита, свързано с привилегирования състав по  чл.187, ал.4 от ЗДДС, не е основание да се даде превес на интереса на частния субект. Налице е защитим значим държавен и обществен интерес по смисъла на чл.60, ал.1 от АПК.

Съдът счита, че в случая са налице изискуемите материалноправни предпоставки за издаване на обжалваното разпореждане. Неизпълнението от страна на търговеца на задължението му да отчита осъществяваните в обекта продажби обективно препятства възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения, поради което следва да се приеме, че е налице значим държавен интерес по смисъла на чл.60 от АПК. Мярката е с преустановителен и превантивен характер и доколкото отлагането и́ във времето би попречило за постигане на крайната и́ цел – да предотврати укриването на приходи и отклонението от данъчно облагане, следва да се приеме, че разпореждането за предварителното и́ изпълнение е съобразено с целта на закона. Недоказано остана възражението на жалбоподателя, че за контролната покупка бил издаден фискален бон. Видно от приложеният такъв към жалбата, същият носи час в 14,28 часа, а контролната покупка съгласно протокола за проверката е била извършена един час по-рано – в 13.25 часа. Несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя, че конкретното виновно лице за нарушението бил сервитьора, тъй като в случая се касае за безвиновна отговорност на юридическо лице, която се реализира на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, а освен това чл.185, ал.1 и 3 от ЗЗДС предвиждат паралелно реализиране на отговорност както на търговеца, така и на физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде фискалния бон. Не намира опора в доказателствения материал възражението, че с регистрирането на покупката с специална сметка е било спазено изискването на закона, тъй като в случая се санкционира не регистрация на поръчка, а плащането извършено от инспектор Х. Каикчиян, което било прието от сервитьора Йордан Петков без да издаде фискален бон. Ето защо съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, както в частта срещу разпореждането за предварително изпълнение, така и в частта за спиране на същото.

Мотивиран от горното и на основание чл.60 ал.5 АПК, Административен съд - гр.Бургас,  VІІ-ми състав,

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОСТАВЯ без уважение жалбата на „Хотел Парк Централ“ЕООД, ЕИК-119638231, гр.Сливен, бул.Цар Освободител №6, против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-758-0264962/01.10.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, както и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта до окончателното решаване на спора.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                           СЪДИЯ :