Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1764/16.10.2018 година, град Бургас,   

 

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на втори октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.С., разгледа адм.д. № 283/2018 година.

 

Производството е по реда на глава деветнадесета от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от П.А.Б. с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, против ревизионен акт (РА) № Р – 02000217003364-091-001/18.10.2017 година, издаден от органи по приходите при ТД – Бургас на НАП, потвърден с решение № 8/09.01.2018 година директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП.

С РА (лист 20 - 24) в производство, развило се по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК, на жалбоподателя са определени задължения по Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), за данъчни периоди, както следва: 2013 година – 117,16 лева главница и 41,29 лева лихва; 2014 година – 2 144,25 лева главница и 537,65 лева лихва и 2015 година – 18 043 лева главница и 2 681,93 лева лихва.

В жалбата се заявява, че РА е незаконосъобразен. Твърди се, че не са налице предпоставките за извършване на ревизията по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК. Изтъква се че сумите, върху които са определи публичноправни задължения, са от специалната сметка на жалбоподателя, открита в хипотезата на чл. 39 от Закона за адвокатурата и тези суми не са част от имуществото на ревизираното лице.

Иска се отмяна на РА. Претендират се разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва изцяло жалбата, като поддържа, че не са допуснати нарушения при издаване на РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното:

Жалбата е подадена пред надлежен съд в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, отговаря на изискванията по чл.149 във връзка с чл.145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Относно формата на РА.

РА съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК, поради което съдът приема, че са спазени определените в закона изисквания за форма при издаването му.

Относно компетентността.

В жалбата не се оспорва компетентността на издателите на РА, но в съответствие с предписанието на чл.160 ал.2 от ДОПК, което задължава съда да извърши служебна проверка на компетентността, настоящият състав счита, че РА е издаден от компетентни органи.

Съгласно ЗВР за изменение на ЗВР № Р – 02000217003364-020-002/26.07.2017 година (лист 47 - 48) и ЗВР № Р – 02000217003364-020-001/01.06.2017 година (лист 49 50) от Н.Желева– началник на сектор „Ревизии“ в ТД – Бургас на НАП, е определен екип за извършване на ревизията с ръководител – Д.Златарова– главен инспектор по приходите. Желева разполага с правомощия да възлага извършването на ревизии, съгласно заповед РД – 5/03.01.2017 година на директора на ТД – Бургас на НАП (лист 11 - 12). Обжалваният РА е издаден, на основание чл. 119 ал. 2 от ДОПК, от Н.Желева(възложила ревизията) и Д.Златарова(ръководител на екипа). Предпоставките по чл. 119 ал.2 от ДОПК са налице, поради което РА се явява издаден от компетентни органи.

 

По процесуалната законосъобразност на ревизионния акт.

В ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения. При ревизията на П.Б. са връчени по надлежния ред няколко искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), във връзка с които са представени и писмени обяснения и писмени доказателства. Получените сведения са приобщени по установения ред към административната преписка. Б. се е възползвал от правото си да представи възражение (лист 25 - 26) срещу изготвения ревизионен доклад, а също и да обжалва (лист 15 - 18) издадения РА. И в двата случая, при произнасянето си, административните органи са обсъдили възраженията на ревизираното лице като са изложени съответни мотиви защо не възприемат тезата на Втухов за незаконосъобразност на определените му задължения.

 

По материалната законосъобразност на РА.

Фактите

РА е издаден след извършена ревизия при особените правила на чл. 122 – 124а от ДОПК. При ревизията е установено, че в периода 2013 – 2015 година жалбоподателят е упражнявал свободна професия - адвокат, член на Адвокатска колегия - Бургас.

Ревизионният екип е констатирал, че по банковите сметки на Б. са превеждани парични средства, възприети от приходната администрация като облагаем доход на лицето, който не е деклариран, налице е обстоятелство по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК - данни за укрити доходи.

 

За данъчен период 2013 година е установено, че жалбоподателят  не е декларирал доход в размер на 1 171,56 лева, представляващ левовата равностойност на преведените 599 евро (на 04.11.2013 година) от чуждия гражданин  Ю.Янушкевич по банкова сметка ***, открита в „Прокредит банк“ АД. В хода на ревизията Б. е заявил, че тези средства са били преведени, за да бъдат предадени от него на „Кар 1“ ЕООД, но не е представил достоверно доказателство за твърдението си. При насрещна проверка на търговското дружество, субектът, посочен като краен получател на парите, е отрекъл да е получавал суми от П.Б. и/или да е издавал фактура за извършена услуга през 2013 година, която да бъде обвързана със средствата, заплатени от Ю.Янушкевич(лист 88).

 

За данъчен период 2014 година е установено, че по банковата сметка на Б.  в евро е постъпил превод Ю.Янушкевичв размер на 998,38 евро (с левова равностойност 1 952,66 лева). В писмено обяснение ревизираното лице и посочило, че тези пари са били изтеглени в брой и предадени на „Кар 1“ ЕООД – наем на лек автомобил, за което е била представена разписка без дата. При извършената насрещна проверка пълномощникът на дружеството е отрекъл доставка на услуга на Янушкевич, съответно – получаване на пари от него (чрез Б.) и издаване на фактура. Предвид установените факти, ревизионният екип е приел, че сумата от 998,38 евро е приход на Б. за данъчния период, който не е бил деклариран.

Отделно, отново за 2014 година, органите по приходите са констатирали, че на 12.09.2014 година по банковата си сметка в евро, П.Б. е получил от израелския гражданин Д. Тверие(D.TVERYE) сумата от 9 965 евро, която според обяснението на ревизираното лице, е била преведена, за да бъде предадена обратно при поискване от наредителя Тверие (лист 230 стр. 2). Сумата е била изтеглена от Б. на седем транша в интервала 12 – 23.09.2014 година. Впоследствие Б. с ново писмено обяснение е заявил друга теза  - че сумата е била преведена от Тверие „за покупка на недвижим имот“, като е представена разписка за предаването на парите на израелския гражданин, съответно – заявено е, че те са достигнали накрая до продавача „М-груп“ ООД (лист 61 стр. 1 и 70).

Въз основа на новите твърдения на Б., ревизорите са извършили насрещна проверка на търговското дружество. В обяснение, получено от управителя на „М-груп“ ООД е заявено, че доставката на апартамент на Д. Твериевсе още не е извършена – подписан е предварителен договор за покупко – продажба на жилище и са извършени директни авансови плащания от клиента, в това число и за доставка на мебели. От представените документи е установено, че всички плащания от Тверие към „М-груп“ ООД са извършени директно по банков път, а в счетоводството на търговеца не са осчетоводявани суми, постъпили в брой от купувача или негов посредник. Така при липса на доказателства, че Б. е предал сумата на „М-груп“ ООД, приходната администрация е приела, че получените 9 965 евро от Б. са приход с неустановен произход и следва да бъдат включени в облагаемия му доход (лист 89 - 116).

Така за 2014 година при ревизията е прието, че сума в общ размер на 21 442,51 лева представлява облагаем доход, който не е надлежно деклариран от Б..

 

За данъчен период 2015 година ревизионният екип е констатирал, че по специална клиентска сметка на Б.  в „Райфайзен банк“ АД (сметка, открита по чл. 39 от Закона за адвокатурата) са извършени два превода на парични суми от „А.“ ЕООД, представлявано от М. Умбрашко (гражданин на Латвия), „по договор за обслужване и депозит“. На 03.07.2015 година са преведени 100 000 лева, а на 29.07.2015 година – още 90 000 лева. Установено е, че сумата е изтеглена от Б. на части в брой – между 5 000 лева и 10 000 лева на 25 (двадесет и пет) транша в периода 06.07.2015 – 16.09.2015 година (лист 27 – 31, 165 и 200 - 202).

За изясняване естеството на паричните средства от „А.“ ЕООД приходната администрация е изискала писмени обяснения от ревизираното лице. В обяснението си П.Б. е декларирал, че получените от „А.“ ЕООД и изтеглени в брой от банката парични средства са предадени обратно на дружеството (лист 231). Представено е копие от договор за правно обслужване 15.12.2014 година между дружеството и Б., по силата на който възнаграждението му (10 000 лева) следва да бъде изплатено до края на срока на договора – 14.12.2016 година (лист 67). На ревизионния екип е представена и разписка за върната сума 180 200 лева, съставена на български език, подписана от Б., Умбрашко и свидетеля – адвокат Н.С. (лист 66 стр.2 и 326).

За допълнително изясняване на правоотношението между „А.“ ЕООД и Б., на ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ – с цел установяване на причините за превода на сумите по банковата сметка на Б. и последващото връщане на парите (лист 215 - 216). По връченото му искане ревизираното лице е представило писмени обяснения, в които е заявило, че парите са му били предоставени от дружеството по желание на управителя, който не желаел те да стоят в банка „поради страх и недоверие в банковата система след фалита на КТБ“. За сумата от 9 800 лева Б. посочил, че представлява плащане по сключения договор за правно обслужване и е удържана от него като дължимо възнаграждение (лист 217).

В отговор на връчено второ ИПДПОЗЛ, в нови писмени обяснения по повод получената сума от „А.“ ЕООД Б. е декларирал, че цялата сума от 190 000 лева (получена по двата транша) е предадена обратно на управителя на „А.“ ЕООД на 20.12.2015 година. Заявил е, че междувременно е съхранявал паричните средства „в метална каса неподвижно закрепена и със секретно заключване“ в адвокатската му кантора (лист 61).

Предвид така дадените обяснения, в хода на ревизията е била извършена насрещна проверка на „А.“ ЕООД при която е установено, че дружеството не се намира на адреса на управление. Проверката е извършена в условията на чл. 32 от ДОПК (лист 72 - 81).

С оглед констатираната липса на търговското дружество, приходната администрация е приобщила с протокол от 04.09.2017 година към ревизионната преписка официални документи, свързани със стопанската дейност на „А.“ ЕООД за ревизираните данъчни периоди – годишна данъчна декларация за 2015 година, баланс, отчет за приходите и разходите  и отчет за паричните потоци за 2014 – 2015 година (лист 118 - 134).

От приложените документи е било установено, че за 2014 година търговецът е приключил с декларирана наличност на парични средства – 2000 лева, а към 31.12.2015 година – с наличност 61 000 лева (19 000 лева по каса и 42 000 лева по разплащателна сметка). В отчета за паричните потоци за 2015 година  и в отчета за приходите и разходите за същата година дружеството не е отбелязало (осчетоводило) сумата от 180 200 (сто осемдесет хиляди и двеста лева), които по разписка би следвало да е получило от П.Б.. Така, като не са кредитирали съдържанието на представената разписка, органите по приходите са приели, че сумата, посочена в нея, е приход на Б., който не е бил деклариран.

За същия данъчен период – 2015 година – е установен и превод на сумата от 230 лева по сметка на Б. с наредител Е.Радионова. Преводът е извършен на 10.08.2015 година. В обясненията си  ревизираното лице е посочило, че сумата е била предоставена от него, като посредник на наредителя, на „Кар 1“ ЕООД като плащане за извършена доставка на услуга. При насрещната проверка на търговското дружество, то е отрекло да е получавало такава сума и да е извършвало доставка на Е.Радионова. Затова, органите по приходите са приели, че и тази сума представлява приход на Б., който не е деклариран.

Общо за 2015 година в ревизионния акт е прието, че Б. не е декларирал приходи в размер на 180 430 лева и върху тази сума му е определен допълнителен данък за внасяне.

В съдебното производство е допусната и приета съдебно – счетоводна експертиза със задача да изследва записванията в счетоводството на „А.“ ЕООД, за да се установи по какъв начин и дали сумата, върната от Б. на дружеството е било осчетоводена. Разпитан в съдебното заседание назначеният експерт заявява, че не е открил „А.“ ЕООД. Чрез процесуалния представител на жалбоподателя е установил контакт  със счетоводна кантора, която е обслужвала дружеството. При поискване не са му били представени документи на хартиен носител, а само извлечения от електронни документи, получени по e-mail („извлечения от програмния продукт“) и то единствено кореспонденцията на сметките, които са взети във връзка с конкретната счетоводна операция, без да е налична цялата хронология за 2015 година. Вещото лице твърди, че при осчетоводяване на сумата от 180 200 лева паричният поток на дружеството за 2015 година би следвало да е съвършено различен от този, посочен във финансовия отчет, депозиран в НАП за данъчния период (лист 509 – 512 и 519 - 520).

В последното съдебно заседание по делото е разпитан като свидетел и адвокат Н.С., посочен като свидетел в разписката, представена от П.Б. като доказателство, че е предал на „А.“ ЕООД обратно сумата от 180 200 лева. Свидетелят твърди, че е присъствал на предаването на „доста голяма“ сума пари „около 200 хиляди лева“ от Б. на лице, което не е било познато на С.. Сумата не се появила изведнъж в касата в офиса, в който били съхранявани оригинали на документи, „оставени от клиентите“. Б. му е обяснил, че получателя на сумата е „руски гражданин“ (в хода на разпита С. твърди и че получателят е „гражданин на Латвия“, без да уточнява откъде има такава информация). С. не е присъствал на броенето, подписал се е под разписката след като другите лица са положили подписи. Поддържа, че подписът под разписката в делото е негов. Не знае какви са били отношенията между Б. и получателя на сумата като заявява, че дружеството на „гражданина на Латвия“ има „някакви взаимоотношения с колегата“ (лист 520 стр.2 - 521).

Между страните не се спори, че в откритата сметка на П.Б. по чл. 39 от Закона за адвокатурата, в която са установени значителни парични постъпления, не са се водили отделни партиди на отделните клиенти, така както изисква чл. 39 ал.4 от ЗА.

 

Правото

Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

За да се приложи презумпцията по чл. 124 ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за 2013 - 2015 година по отношение на ревизираното лице са констатирани данни за укрити приходи. През данъчните периоди то е получавало парични суми от клиенти и е заявило, че по тяхно нареждане ги е превеждало на трети лица (а в случая на „А.“ ЕООД – върнало обратно). Тези твърдения са опровергани в хода на насрещните проверки, извършени на субектите, посочени от Б. като крайни получатели на сумите – „Кар 1“ ЕООД и „М груп“ ООД. Отделно, от официалните документи, депозирани от „А.“ ЕООД в НАП по повод изискванията на законодателството за годишното данъчно облагане на лица и фискалния контрол, е установено, че дружеството не е осчетоводявало сумата, посочена в разписката, като върната на управителя. 

Обясненията на Б. и доказателствата, представени от него, не са кредитирани от ревизионния екип, предвид тяхната разнопосочност и невъзможност да бъде изяснено какъв именно е бил характера на получените значителни парични средства.

Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните, са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122 ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122 ал.2 и ал.4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл. 122 ал.1 ДОПК следва да са установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122 ал.1 от ДОПК.

Съдът приема за обосновано основанието по чл. 122 ал.1 т.2 от ДОПК.

В хода на ревизионното производство е установено, че за ревизираните периоди е налице несъответствие в данните за получените доходи от П.Б. и действително констатираните обстоятелства за средствата, получени от него през 2013 – 2015 година. От доказателствата, представени от ревизираното лице не може да бъде направен извод, че недекларираните суми не са негова собственост, а са представени на трети лица по възложение от клиентите.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че ревизионният екип законосъобразно е преминал към извършване на ревизия по особения ред на чл.122 – 124 от ДОПК - за задълженията за данък по ЗДДФЛ. Констатираното по надлежния процесуален ред несъответствие между декларираните данни от Б. и действително установеното (фактите, по което не се отричат от ревизираното лице), е достатъчно основание да се приеме, че в ревизията са установени данни за укрити приходи.

В преписката, представена по делото, се съдържа уведомление по чл. 124 ал.1 от ДОПК, което да е връчено на жалбоподателя (лист 52 - 53). Ревизираното лице несъмнено е било наясно за специфичния ред, по който се провежда ревизията, защото надлежно е попълнило декларации по чл. 124 ал.3 от ДОПК, а съответно е дало и обяснения за установеното несъответствие между приходи и декларираното за отделните данъчни периоди.

С оглед на изложеното, съдът приема, че по отношение на РА действа презумпцията по чл. 124 ал.2 от ДОПК.

 

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя срещу РА.

Главната теза на Б. е, че парите, установени при ревизията в сметката му по чл. 39 от ЗА, не са негова собственост, а на клиентите и затова те не следва да бъдат отчитани като приходи, а и изобщо – като негово имущество.

Действително, съгласно чл. 39 ал.1 изр. последно от ЗА, сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката и на адвоката от Европейския съюз или на адвокатското дружество и не подлежат на запориране.

Нормата на чл. 39 ал.4 от ЗА, обаче, изисква за внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент да се води отделна партида, както и че до 31 януари на годината, следваща извършването на превод от клиент, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да представи на клиента отчет за изразходваните средства, освен ако в договора не е предвидена по-ранна дата.

Жалбоподателят по делото не твърди, а и не представя доказателства, че сумите, преведени по клиентската му сметка, са били разпределяни по отделни образувани партиди – за всеки отделен клиент, така че да може да бъде осъществен ефективен последващ контрол върху движението им. Не твърди, а и не представя доказателства, да е съставял и предоставял на клиентите си отчети за изразходваните средства, съответно - за датите и размера на сумите, предадени на крайните получатели (според обясненията на Б.). Постъпването на една парична сума по банковата (клиентската) сметка на адвоката, принципно, може да е индиция, че тази сума не е собственост на ревизираното лице. Този факт, обаче, не освобождава адвоката от задължението да поддържа отделни партиди за клиентите си и да е в състояние – в всеки един момент, да обясни логично и еднопосочно произхода на наличностите и тяхното движение към трети лица. В случая това не е сторено от жалбоподателя. Той не е поддържал отделни партиди за клиентите си. Търговците, за които заявява, че са били крайни получатели на внесените суми, отричат това и от своя страна представят достатъчно данни, че нямат правна връзка с клиентите му (обяснение от „Кар 1“ ЕООД) или пък някаква необходимост от посредничеството на Б., за да работят с лицата, посочени от него като техни клиенти (обяснение от „М груп“ ООД).

Съдът приема, че напълно основателно в ревизионното производство не са кредитирани изявленията на Б. и ангажираните от него доказателства за естеството на връзката с „А.“ ЕООД.

От представените банкови извлечения от сметката на Б. се констатира, че като основание за двата парични превода от „А.“ ЕООД е посочено „договор за правно обслужване и депозит“. Използването на думата „депозит“ като основание за плащането не може да обуслови еднозначен извод, че средствата са били представени на адвоката единствено, за да ги съхранява. „Депозит“ е общо понятие и може да има различни значения в различен контекст: напр. като пари или ценни книжа, внесени в банка, за които се получава лихва или пък като сума, която се внася като гаранция за изпълнение на някакви задължения или като залог срещу нает за временно ползване предмет. От обяснението на основанието за внасяне на средствата от „А.“ ООД по клиентската сметка е невъзможно да се установи за какво именно са били предназначени.

Писмените обяснения на Б. също не спомагат за установяване на точното предназначение на средствата. Първоначално той е заявил лаконично, че парите са били предадени обратно на „А.“ ООД. Впоследствие е твърдял, че управителят не желаел те да стоят в банка „поради страх и недоверие в банковата система след фалита на КТБ“ – и това при условие, че размерът на внесените средства (ако действително са били собственост на клиента – българско юридическо лице) е под гарантирания от държавата праг, за който съществува безусловно задължение за възстановяване на вложителите, съгласно Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно схемите за гарантиране на депозити.

Писмените доказателства, представени от Б. в ревизията, не са достоверни. Разписката от Д. Тверие, че е получил в брой от жалбоподателя пари, всъщност, не съдържа особено важен реквизит. След данните на лицата – приело и предало сумата – е посочена числова стойност „9965 (девет хиляди деветстотин шестдесет и пет)“, но не е посочено каква е валутата, в която е извършено плащането – лев, долар, евро или друга валута (лист 70). Разписката няма достоверна дата и е представена в ревизионното производство като частен документ, който има единствено формална доказателствена сила.

Подобна е доказателствената стойност и на разписката, представена за удостоверяване връщането на сумата от 180 200 лева на „А.“ ЕООД. Тя е без достоверна дата. Съдържанието ѝ е в противоречие с част от писмените изявления на Б., според които цялата получена сума е била върната на търговеца (за сметка на други писмени обяснения, в които заявява, че е задържал за себе си част от парите като възнаграждение – сравн. лист 61 и 215 - 216).

Самият механизъм на твърдяното от жалбоподателя „изтегляне“ и „връщане“ на парите на „А.“ е съмнителен. Значителната по размер сума не е изтеглена наведнъж, макар и с някаква комисионна такса, както би било логично при „притеснение за банковата система на страната“ след колапса на „КТБ“, а е получена на 25 (двадесет и пет) части до края на септември 2015 година, съответно през трите последващи месеца до края на декември 2015 година – съхранявана в каса на адвокатски офис, до който имат достъп неограничен кръг лица.

Адвокатът – свидетел по делото не познава получателя на парите, не е присъствал при броенето им, дава противоречива информация за националността на клиента – управител (руски гражданин, гражданин на Латвия), не е наясно какво е било точното съдържание на правоотношението между колегата му Б. и „дружеството на клиента“. Спомня си единствено, че в касата на офиса постепенно се е появила голяма сума пари в брой и че е подписал като свидетел разписка в която подписи са положили П.Б. и непознато лице – получател на значителни средства.

Вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза е работило само по писмо, получени по електронен път – без пряк контакт с третото лице „А.“ ЕООД, което не е открито и от ревизорите, и получило „документи“ от счетоводно дружество, което „вече“ не обслужва „А.“ ЕООД (а и няма обективни данни изобщо да го е обслужвало). Затова изводите – по възприетите от вещото лице. счетоводни записвания в извлеченията по счетоводната операция, са недостоверни. Самото вещо лице заявява при разпит в съдебното заседание, че финансовият отчет на „А.“ ООД би следвало да бъде съвсем различен по съдържание, ако действително парите са били върнати и са били осчетоводени именно като върнати средства (собствени на самото дружество).

По изложените съображения жалбата на П.Б. следва да бъде отхвърлена.

Съобразно изхода от спора и своевременното искане от процесуалния представител на ответника, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, разноските следва да бъдат възложени върху жалбоподателя, съобразно Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят дължи на ответника разноски в размер на 1238 (хиляда двеста тридесет и осем) лева – юрисконсултско възнаграждение. 

По изложените съображения, на основание  чл. 160 ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.А.Б. с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, против ревизионен акт № Р – 02000217003364-091-001/18.10.2017 година, издаден от органи по приходите при ТД – Бургас на НАП, потвърден с решение № 8/09.01.2018 година директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА П.А.Б. с ЕГН ********** да заплати на Националната агенция по приходите, чрез дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”- Бургас при Централно управление сумата от 1238 (хиляда двеста тридесет и осем) лева – разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

 

СЪДИЯ: