Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ /18.07.2011 година, град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХV състав, на тридесети юни две хиляди и единадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина СТОЙЧЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:  Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                Веселин ЕНЧЕВ

 

при секретар Г.Ф.  и прокурор Тиха Стоянова

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 283/2011 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Eкофрут – 1” ООДПловдив с  ЕИК 825353806, със седалище и адрес на управление – град Пловдив, район „Северен”, улица ”Цар Борис III Обединител” № 42, представлявано от управителя П.А.С., против решение № 920/10.01.2011 година по н.а.х.д. № 925/2010 година на Районен съд – Несебър (РС), в частта, с която е изменено наказателно постановление № 02-0201077/12.10.2010 година на директора на дирекция „Инспекция по труда” – Бургас (НП).

С НП, на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда (КТ), за административно нарушение по 62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ, на касатора е наложена имуществена санкция, като РС е намалил размера й от 5 000 лева на 1 500 лева.

Касаторът оспорва решението с аргументи за неправилно приложение на материалния закон. В допълнение твърди, че РС е допуснал описанието на нарушението да бъде допълвано в хода на съдебното дирене посредством събраните свидетелски показания. Не представя нови доказателства.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП дружеството е санкционирано за това, че при извършена проверка е установено допускане до работа (на длъжност “барман”) на лице (А.Г.) без сключен трудов договор в писмена форма. Проверката е  извършена от служители на Д„ИТ”- гр.Бургас на 09.06.2010 година във в.с. „Елените”, стопанисвано от дружеството- жалбоподател.

За да постанови оспореното решение, РС правилно е приел, че при съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Обосновал е извод, че в АУАН нарушението е описано в достатъчна степен, който изцяло се споделя от настоящия съдебен състав. Видно от обстоятелствената част на АУАН, в момента на проверката А.Г. е полагал труд като “барман” в ресторант „Роял Парк”.

Касаторът не е ангажирал годни доказателства в подкрепа на твърдението, че А.Г. е работил, в качеството на “обучаващ се” по силата на представения в хода на административнонаказателното производство договор за преквалификация от 20.05.2010 година, а не в качеството си на “барман”, полагащ труд за дружеството, без да е налице сключен трудов договор между тях в изискуемата от закона писмена форма.

Съгласно т.4 от договора, работодателят е длъжен да осигури на “обучаващия се” пряк ръководител за практическо обучение и материална база. В тази връзка касаторът не е ангажирал доказателства, че действително такъв е бил определен и е присъствал в момента на проверката. Не са ангажирани и доказателства каква е била предишната квалификация на Г., за да се налага преквалификацията му. С оглед на изложеното, настоящият състав споделя напълно извода на РС, че този договор е сключен с цел заобикаляне на трудовото законодателство, тъй като по делото е установено, че естеството на вършеното от А.Г. е било престиране на работна сила, а не преквалификация.

РС е постановил своето решение при напълно изяснена фактическа обстановка, съобразно всички писмени и гласни доказателства, събрани в хода на делото в тяхната съвкупност, като е възприел фактите, така, както са описани в АУАН и в НП. Обосновал е извод, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Изменил е наказателното постановление, като е намалил  наложената с него  имуществена санкция до предвидения по закон минимум в съответствие със законоустановените критерии за определяне на справедлив размер на административното  наказание.

По изложените съображения, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на РС следва да бъде оставено в сила.

Затова, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 920/10.01.2011 година по н.а.х.д. № 925/2010 година на Районен съд – Несебър.

 

Решението е окончателно.

                                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: