Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №    638   /12.04.2017г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                         ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар Г.Д. и с участието на прокурор Галя Маринова изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 282/2017г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „ПИЕЛ 777“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“ ***, представлявано от управителя Г.Л. е оспорил решение № 46/09.01.2017г. постановено по АНД № 6305/2016г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 1997/11.08.2016г. издадено от зам.директора на ТД на НАП Бургас. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление. В условията на евентуалност иска размерът на наложената санкция да бъде намален до предвидения в закона минимум, а именно от 3 000 лв. на 500 лв.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие поддържа жалбата и иска решението на районния съд да бъде отменено, а в условията на евентуалност размерът на наложената санкция да бъде намален до предвидения минимум.

Ответникът по касация, редовно призован не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение е неправилно.

Районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът и наказателното постановление са издадени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити и са постановени съобразно процедурата, регламентирана в ЗАНН. Съдът е приел, че без съмнение се касае за неотразяване на всяка промяна на касовата наличност във фискалното устройство. В случая е констатирана разлика в размер на 795,08 лв., които не са отразени във фискалното устройство. Съдът е приел, че това представлява нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ. Нарушението е било квалифицирано от наказващия орган по чл.185, ал.2 от ЗДДС, която квалификация районния съд е определил като правилна. С тези мотиви съдът е потвърдил наказателното постановление.

От събраните по делото доказателства се установява, че при извършена проверка на 02.07.2016г. в 01.00ч. търговски обект - бар „Кариби”, находящ се в гр.Бургас, Приморски парк, Северен плаж, стопанисван от наказаното дружество „Пиел 777” ЕООД, е констатирано, че дневния оборот от монтирания в обекта ЕКАФП е в размер на 2 959,80 лв., а фактическата наличност в касата на търговския обект е в размер на 2 164,72 лв. Установено е, че фискалните устройства намиращи се в обекта са с активирани функции „служебно изведени”. Установената разлика в касовата наличност в размер на 795,08 лв. е квалифицирана като извеждане на пари от касата, което не е отразено на фискалното устройство в момента на извършване на операцията „извеждане”.

Съгласно чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Според приложената санкционна норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС извън случаите по ал.1 (лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1 ЗДДС) на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

В процесния случай е установена отрицателна разлика между сумата, представляваща дневен оборот, отчетен с монтираните в обекта фискални устройства и сумата, налична в касата на същия търговски обект, т.е. констатираната сума, която е отчетена във фискалните устройства е по-голяма от действително наличната в касата със 795,08 лв. Макар да липсва изричен извод на наказващия орган, логически несъмнено е, че неотразяването във фискалното устройство на операцията „служебно изведени” по отношение на сума в размер на 795,08лв. няма как да доведе до неотразяване на приходи.

По тази причина и след като самият наказващ орган не е констатирал, че в следствие на установеното нарушение е настъпило неотразяване на приходи, то правилната санкционна норма, която следва да бъде приложена в случаи като процесния е чл.185, ал.2, изр.последно във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, съгласно която имуществената санкция за юридически лица и еднолични търговци е в размер от 500 лв. до 2 000 лв.

След като наказващият орган неправилно е санкционирал наказания търговец на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 3 000 лв., независимо че не е установил нарушението да води до неотразяване на приходи, той е приложил неправилно закона, тъй като е санкционирал лицето за нарушение, което не води до неотразяване на приходи, със санкция, която е предвидена за нарушения, вследствие на които се е стигнало до такова неотразяване на приходите.

Районният съд е имал възможност, на основание чл.337, ал.1, т.1 и 2 от НПК да приложи правилната санкционна норма и да определи друг размер на имуществената санкция, като я намали до размерите предвидени в ал.1 на чл.185 от ЗДДС и да изложи мотиви по отношение на конкретно определеното от него наказание. Това е така, защото в производството по чл.63 от ЗАНН, районният съд може субсидиарно да приложи НПК. Касационната инстанция не разполага с такава възможност, тъй като в разпоредбата на чл.63, изр.последно от ЗАНН, като ред за разглеждане на административнонаказателни дела пред касационна инстанция е посочен редът на глава ХІІ „Касационно производство” от АПК.

Единствено по отношение на основанията за обжалване, посочени в касационната жалба е регламентирано, че те следва да са съобразени с касационните основания по НПК.

Според чл.144 от АПК за неуредените случаи в дял „Производства пред съд”, където попада и глава ХІІ „Касационно производство” се прилага Гражданския процесуален кодекс. АПК не предвижда възможност съдът субсидиарно да прибегне до приложението на разпоредбите на НПК. 

Липсата на процесуален закон, който да регламентира изцяло процеса по установяване на административни нарушения, налагане и обжалване на административни наказания и наличието в момента на множество различни и некоординирани законодателни процедури, които следва да се прилагат от наказващия орган, районният и административният съд, създават пречки в правоприложението. За това настоящият съдебен състав счита, че предвид процесуалната възможност да прилага НПК, единствено районния съд може да промени правната квалификация по отношение на санкционната норма в процесния случай.

Районният съд в диспозитива на решението си като санкционна норма е посочил чл.185, ал.2, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, но размера на имуществената санкция е останал непроменен – 3 000 лв., независимо, че в ал.1 имуществената санкция е в размер от 500 лв. до 2 000 лв. Няма изложени мотиви за причините, поради които в диспозитива на решението за първи път се появява тази промяна на санкционната норма, въпреки, че в мотивите си съдът е приел, че административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението по чл.185, ал.2 ЗДДС. Въпреки липсата на мотиви в тази насока, факта, че в диспозитива на решението е посочена правилната квалификация на приложимата санкционна норма, следва да се приеме, че районния съд е упражнил правомощията си по чл.337, ал.1 от НПК. Не правилно обаче съдът е потвърдил наказателното постановление по отношение размера на наложената с него санкция след като е приел, че правилната санкционна норма е чл.185, ал.2, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. За това решението следва да бъде отменено в тази част, а по съществото на спора следва да бъде изменен размера на имуществената санкция в пределите предвидени в чл.185, ал.2, изр.последно във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС- от 500 лв. до 2 000 лв.

Настоящият състав счита, че при съобразяване на разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и при липса на данни за други нарушения на ЗДДС и Наредба Н-18/2006г., следва да бъде наложен най-ниският размер на предвидената имуществена санкция – 500 лв.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 46/09.01.2017г. постановено по АНД № 6305/2016г. по описа на Районен съд-Бургас в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 1997/11.08.2016г. издадено от зам.директора на ТД на НАП Бургас относно размера на наложената имуществена санкция – 3 000 лв., вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 1997/11.08.2016г. издадено от зам.директора на ТД на НАП Бургас, с което на „ПИЕЛ 777“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Меден рудник ***, представлявано от управителя Г.Л., за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3 000лв., като намалява размера на имуществената санкция от 3 000лв. на 500 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 46/09.01.2017г. постановено по АНД № 6305/2016г. по описа на Районен съд-Бургас в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: