О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№800/15.05.2014 година, гр. Бургас

 

 

         Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на седми май две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в следния състав:

                                                                  Председател: Атанаска Атанасова

 

при участието на секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 282 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от С.Д.М. с ЕГН **********,***, с искане да бъде отменен отказът на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, обективиран в писмо изх. № 2818 от 12.12.2013 г., „да погаси по давност задължения за местни данъци за периода 2005 г.-2008 г“.

В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Конкретизира искането си, като заявява, че оспорва Акт за установяване на задължения по декларация № АУ 006812 от 01.11.2013 г., издаден от И.П. на длъжност „Главен експерт“. Не сочи доказателства.

Ответникът директор на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас чрез упълномощен представител излага становище за недопустимост на жалбата.

Бургаският административен съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за процесуално недопустима. Съображенията са следните:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Акт за установяване на задължения по декларация № АУ 006812 от 01.11.2013 г., издаден  главен експерт в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, с който са определени задължения за данък върху превозните средства за периода 2005 г. – 2012 г., дължими от жалбоподателя С.М..

Според разпоредбата на чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, задълженията за местни данъци се установяват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва пред директора на териториалната дирекция, съгласно чл. 107, ал. 4 ДОПК, а според чл. 4, ал. 5 ЗМДТ правомощията на териториален директор се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община.

В нормата на чл. 156, ал. 2 ДОПК, приложима относно актовете за установяване на задължения по ЗМДТ на основание чл. 144 ДОПК, е предвидено обжалване на акта по административен ред, като процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване. Тази предпоставка в случая не е налице. В приложената по делото преписка е налична молба до директора на дирекция „МПДТР“ при Община Бургас, с която М. е поискал „да отпаднат поради изтичане на 5-годишен давностен срок“ вземанията за данък върху превозни средства и приходи от пътен данък за периода 2005 г. – 2008 г. В с.з. последният сочи, че с тази молба е обжалвал акта за установяване на задължението. В същата обаче липсват изискуемите реквизити по чл. 85 АПК- не е посочен конкретен акт, който се оспорва, нито органът, който го е издал, поради което не би могло да се приеме, че представлява жалба против АУЗД № АУ 006812 от 01.11.2013 г. Видно от съдържанието на молбата, с нея по същество е отправено до по-горестоящия административен орган искане по чл. 173 от ДОПК за отписване на вземания за данък върху превозни средства, като погасени по давност, което искане е отхвърлено с писмо изх. № 2818 от 12.12.2013 г. Съдът не обсъжда валидността на този акт на директора на дирекция „МПДТР“, тъй като, според изричното изявление на жалбоподателя, той не е предмет на настоящото производство.

С оглед изложеното, доколкото не е спазен процесуалният ред за обжалване пред по-горестоящия орган, съдът приема, че настоящото производство е недопустимо. Компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността на жалбата против акта за установяване на задължение по декларация е директорът на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас. Подведомствеността е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, за която съдът следи служебно. Ето защо, жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. На основание чл. 130, ал. 4 АПК жалбата следва да се изпрати по подведомственост на надлежния административен орган.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Д.М. с ЕГН **********,***, против Акт за установяване на задължения по декларация № АУ 006812 от 01.11.2013 г., издаден  главен експерт в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 282/2014 г. по описа на Административен съд- Бургас.

ИЗПРАЩА жалбата на С.Д.М. с ЕГН **********,***, на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, по компетентност.

Определението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщението.

 

СЪДИЯ: