РЕШЕНИЕ

 

731                       дата 14 май 2012 год.                   град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 23 април 2012 год.,

 в следния състав:

 

                                                                                Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: С.А.

Прокурор: Тиха Стоянова

 

разгледа адм. дело № 282 по описа за 2012 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Предмет на оспорване е Ревизионен акт № 021101187/20.10.2011г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 23/13.01.2012г. на директора на Дирекция “ОУИ” – Бургас.

            Жалбоподателят К.Г. оспорва издадения ревизионен акт (неправилно посочено, че жалбата е против решението на директора на Дирекция “ОУИ”, т.к. предмет на делото е издадения ревизионен акт – чл.156, ал.1 от ДОПК), като по същество не оспорва фактическите констатации на органа по приходите, а основните възражения са свързани с неправилно определяне на субекта на ревизията, като в тази връзка жалбоподателката счита, че субект следва да бъде само едноличния търговец, а не физическото лице, чиято отговорност следва да бъде отграничавана. Твърди, че в хода на ревизията са били нарушени сроковете за провеждането й. Допълнително посочва, че предприятието на ревизирания търговец е било прехвърлено на трето лице, спрямо което счита, че е следвало да бъде проведена ревизията. Иска се отмяна на Решение № 23/13.01.2012г. на директора на Дирекция “ОУИ” – Бургас, като с оглед посочената по-горе норма на чл.156, ал.1 от ДОПК следва да се счита, че волята на жалбоподателката е да се отмени издадения против нея ревизионен акт, с който са установени публичните задължения.  

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не изпраща представител, допълнителни доказателства не се ангажират.

Ответникът – директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата и пледира за нейното отхвърляне, претендира възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, встъпил в процеса по реда на чл.159, ал.1 от ДОПК дава заключение за неоснователност на жалбата.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Установява се по делото, че със Заповед № 1100623/18.04.2011г. на началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Бургас, изменена по отношение на срока с последваща Заповед № 1101187/26.07.2011г., е възложено извършването на ревизия на К.В.Г. за дейността й като ЕТ “Хоризонт – К.Г.”, с предметен обхват - установяване на задължения за данък по чл.34-36 от ЗКПО за периода 01.01.2006г.-31.12.2006г., данък по чл. 194-204 от ЗКПО за периода 01.01.2007г.-31.12.2010г., данък по чл.35-38 от ЗОДФЛ за периода 01.01.2006г.31.12.2006г., данък по чл.42-49 и чл.48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007г. – 31.12.2010г. и задължения за ДДС с ревизиран период 01.04.2006г. – 31.03.2011г. 

Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД № 1101187/09.09.2011г., като въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е издаден процесният РА № 021101187/20.10.2011г. от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, с който, в тежест на ревизираното лице са установени допълнителни задължения за ДДС в данъчни периоди м.07, м.08, м.09, м.10.2009г. м.07, м.08 и м.10.2010г., общо в размер на 35953,34лв., ведно с начислените лихви, в резултат на отказано право на данъчен кредит на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС по фактури, издадени от “Д. и  К.” ЕООД, “Джорданс-2” ООД, “ВИК Инвестмънт” ЕООД, “ИГ-Баумекс” ООД, “Лили 2007” ЕООД, ЕТ “Фиеста – Т.А.” и ЕТ “Деа – П.Х.”, както и е определено допълнително задължение за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за отчетната 2009г. в размер на  16193,75лв., както и за отчетната 2010г. в размер на 10771,26лв., върху които задължения са начислени съответните лихви за забава, както и е определено допълнително задължение за данък по чл.42 от ЗДДФЛ за отчетната 2009г. в размер на 29,15лв., ведно с лихва за забава, както и е начислена лихва в размер на 0,19лв. върху несвоевременно внесен данък по чл.42 от ЗДДФЛ за отчетната 2008г., както и са начислени лихви за забава за несвоевременно внесени авансови вноски за 2006г. – лихва в размер на 80,73лв., за 2007г. – лихва в размер на 79,28лв., за 2008г. – лихва в размер на 63,44лв., за 2009г. – лихва в размер на 33,90 и за 2010г. – лихва в размер на 21,45лв. При оспорването по административен ред ревизионният акт е потвърден с Решение № 23/13.01.2012г. на директора на Дирекция “ОУИ” – Бургас.

Предвид обстоятелството, че по делото не са ангажирани други доказателства, различни от тези, събрани в хода на проведеното ревизионно производство, то и фактическите констатации на съда по необходимост се правят въз основа на данните от ревизията. В тази връзка съдът се позовава и на отбелязаното в жалбата, при разглеждането й да се имат предвид съставения ревизионен акт, ревизионен доклад, приложените при ревизията книжа и документи, както и възраженията на жалбоподателя.

Органът по приходите е отказал да признае правото на данъчен кредит по фактури, издадени от “Д. и  К.” ЕООД, както следва: ф-ра № 1298/12.07.2009г. на стойност 4000лв. и начислен ДДС в размер на 800лв., ф-ра № 1304/14.07.2009г. на стойност 3916,67лв. и начислен ДДС в размер на 783,33лв., ф-ра № 1305/15.07.2009г. на стойност 4083,33лв. и начислен ДДС в размер на 816,67лв., ф-ра № 1306/16.07.2009г. на стойност 4250лв. и начислен ДДС в размер на 850лв., ф-ра № 1308/18.07.2009г. на стойност 4083,33лв. и начислен ДДС в размер на 816,67лв., ф-ра № 1309/20.07.2009г. на стойност 4083,33лв. и начислен ДДС в размер на 816,67лв., ф-ра № 1310/23.07.2009г. на стойност 4250лв. и начислен ДДС в размер на 850лв., ф-ра № 1311/23.07.2009г. на стойност 4250лв. и начислен ДДС в размер на 850лв., ф-ра № 1551/03.08.2009г. на стойност 3583,33лв. и начислен ДДС в размер на 716,67лв., ф-ра № 1559/05.08.2009г. на стойност 3666,67лв. и начислен ДДС в размер на 733,33лв., ф-ра № 1572/08.08.2009г. на стойност 4416,67лв. и начислен ДДС в размер на 883,33лв., ф-ра № 1576/09.08.2009г. на стойност 3666,67лв. и начислен ДДС в размер на 733,33лв., ф-ра № 1584/11.08.2009г. на стойност 3500лв. и начислен ДДС в размер на 700лв., ф-ра № 1592/13.08.2009г. на стойност 3750лв. и начислен ДДС в размер на 750лв., ф-ра № 1670/13.08.2009г. на стойност 3833,33лв. и начислен ДДС в размер на 766,67лв., ф-ра № 1680/15.08.2009г. на стойност 4416,67лв. и начислен ДДС в размер на 883,33лв., ф-ра № 1684/15.08.2009г. на стойност 3916,67лв. и начислен ДДС в размер на 783,33лв., ф-ра № 1717/09.08.2009г. на стойност 4083,33лв. и начислен ДДС в размер на 816,67лв., ф-ра № 1719/11.08.2009г. на стойност 4250лв. и начислен ДДС в размер на 850лв. и ф-ра № 1749/04.09.2009г. на стойност 4250лв. и начислен ДДС в размер на 850лв. Като предмет на доставките в горните фактури са посочени различни видове плодове и зеленчуци.  Извършена е насрещна проверка на този доставчик, при която е установено, че фактурите не са включени в дневника му за продажби в данъчните периоди, в които са издадени, както и в следващите, както и не отразени в счетоводните му регистри. Депозирана е декларация от управителя на дружеството, видно от която, въпросните фактури не са издавани към жалбоподателя, към него не са реализирани доставки, между тях няма сключени договори, уточнил е, че предмета на неговата дейност е производство и монтаж на дограми, както и е посочил, че от 2006г. към момента на проверката дружеството е издало фактури с номера от 0 до 324, докато процесните фактури са с по-големи номера.

От органа по приходите е отказано правото на данъчен кредит и по ф-ра № 90487/17.09.2009г., издадена от “ИГ Баумекс” ООД с данъчна основа 7408,33лв. и начислен ДДС в размер на 1481,67лв., с предмет на доставката – зеленчуци.  Извършена е насрещна проверка на този доставчик, чийто управител е посочил в декларация, че търговецът ЕТ “Хоризонт – К.Г.” му е непознат, с него няма търговски и финансови взаимоотношения, уточнил е, че предмета на неговата търговска дейност е строителство и ремонти, такава фактура не е издавана и тя не е отразявана с справката-декларация на доставчика за съответния данъчен период.

В дневника за покупки на ЕТ “Хоризонт – К.Г.” са включени и фактури, издадени от доставчика “ВИК Инвестмънт” ЕООД, по които също е упражнено правото на данъчен кредит, както следва: ф-ра № 2000/02.08.2010г. с данъчна основа 4250лв. и начислен ДДС в размер на 850 лв., ф-ра № 2001/05.08.2010г. с данъчна основа 4333,33лв. и начислен ДДС в размер на 866,67 лв., ф-ра № 2002/06.08.2010г. с данъчна основа 4500лв. и начислен ДДС в размер на 900 лв., ф-ра № 2003/10.08.2010г. с данъчна основа 4416,67лв. и начислен ДДС в размер на 883,33 лв., ф-ра № 2004/13.08.2010г. с данъчна основа 4583,33лв. и начислен ДДС в размер на 916,67 лв. и ф-ра № 2009/20.08.2010г. с данъчна основа 4166,67лв. и начислен ДДС в размер на 833,33 лв. Предмет на доставките по всички фактури са различни видове плодове и зеленчуци. Извършена е насрещна проверка на този доставчик, който не е открит на декларирания адрес за кореспонденция. При служебно извършената проверка в информационните масиви в НАП е констатирано, че в дневника за продажби на “ВИК Инвестмънт” ЕООД горните фактури не са включени, както и въобще няма издавани такива фактури към жалбоподателя.

Органът по приходите е отказал да признае правото на данъчен кредит, упражнено по фактури, издадени от ЕТ “Фиеста – Т.А.” - № 115/07.07.2010г. с данъчна основа 4083,33лв. и начислен ДДС – 816,67лв., № 136/08.07.2010г. с данъчна основа 4175лв. и начислен ДДС – 835лв., № 137/09.07.2010г. с данъчна основа 4125лв. и начислен ДДС – 825лв., № 226/05.08.2010г. с данъчна основа 4091,67лв. и начислен ДДС – 816,67лв., № 227/06.08.2010г. с данъчна основа 4183,33лв. и начислен ДДС – 836,67лв., № 228/07.08.2010г. с данъчна основа 4208,33лв. и начислен ДДС – 841,67лв. Предмет на доставките отново са стоки – плодове и зеленчуци.   Извършена е насрещна проверка на този доставчик, който не е открит на декларирания адрес за кореспонденция. При служебно извършената проверка в информационните масиви в НАП е констатирано, че в дневника за продажби на ЕТ “Фиеста – Т.А.” горните фактури не са включени.

Следваща доставка, по която е отказано правото на данъчен кредит е по ф-ра № 10/23.07.2010г., издадена от ЕТ “Деа-П.Х.”, с данъчна основа 8333,33лв. и начислен ДДС в размер на 1666,67лв., с предмет на доставката – стока по опис. При извършената насрещна проверка на този доставчик, същият е депозирал обяснения, видно от които, посочил е, че такава фактура не е издавал, не е извършвал доставка към жалбоподателя и не притежава документи, свързани с такава доставка. Представил е кочан с фактури, които започват от № 100, както и е уточнил, че извършваната от него търговска дейност е свързана с продажба на хранителни стоки, автомивка и фризьорски салон. След като е констатирано, че фактурата е включена в дневника за продажби за м.07.2010г. управителят на дружеството е посочил, че това е станало без неговото знание от бившата му счетоводителка, която е задържана от органите на МВР. Служебно е констатирано, че фактура № 10, отговаря на такава, издадена на 29.11.2008г. към “Рожен 1” ООД и е на стойност 6,67лв. и ДДС – 1,33лв.

Органът по приходите е отказал да признае правото на данъчен кредит и по фактури, издадени от “Лили 2007” ЕООД, декларирани в дневника за покупки на жалбоподателя в данъчен период м.10.2009г . и м.10.2010г. – ф-ра № 121/12.10.2009г. на стойност 5258,33лв. и начислен ДДС – 1051,67лв., № 144/15.10.2009г. на стойност 5350лв. и ДДС – 1070лв., ф-ра № 669/14.10.2010г. с данъчна основа – 4133,33лв. и начислен ДДС – 826,67лв., ф-ра № 670/16.10.2010г. с данъчна основа 4150лв. и ДДС – 830лв. и ф-ра № 671/19.10.2010г.  на стойност 4075лв. и ДДС – 815лв. Фактурираните доставки по всички фактури са стоки – плодове и зеленчуци. От страна на този доставчик също е депозирана декларация, в която управителят на търговеца е заявил, че не е издавал посочените или въобще други фактури към ЕТ “Хоризонт – К.Г.”, помежду им не са възниквали взаимоотношения, не са сключвали търговски сделки, предметът на търговската му дейност е международна спедиция, няма магазини или складове и издава само компютърни фактури.

От страна на жалбоподателя е упражнено правото на данъчен кредит и по фактура № 491/29.09.2009г., издадена от “Джорданс 2” ООД с данъчна основа 9441,67лв. и начислен ДДС в размер на 1888,33лв., с предмет на доставката – зеленчуци. В хода на ревизията е постъпила декларация от управителя на този търговец, в която е посочил, че не е издавал фактура към ЕТ “Хоризонт – К.Г.”, а при извършена проверка в електронния регистър на НАП е констатирано, че фактурата не е включена в дневника за продажби на този доставчик в данъчен период м.09.2009г. и след това.         

  При тези фактически данни следва да се приеме, че по отношение на нито една от фактурираните доставки, за които са издадени горните фактури не е реализирана реална сделка по покупката от страна на ЕТ “Хоризонт – К.Г.” на стоки - плодове и зеленчуци. По отношение на сочените като доставчици търговци установено, че те не са издали посочените по-горе фактури и именно поради тази причина не са отразени в дневниците им за продажби, а мнозинството от тях заявяват, че въобще нямат никакви търговски взаимоотношения с ревизирания търговец. По делото липсват всякакви други данни, въз основа на които да се направи обоснован извод, че от страна на жалбоподателя са осъществени сделки по покупка на плодове и зеленчуци. При наличието само на фактури, за които се отрича въобще да са издавани от вписаните в тях доставчици, съдът не би могъл да направи обоснован извод за наличието на реални доставки на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС. В тази смисъл, правилен е изводът на органа по приходите, че посочения в тях ДДС е начислен неправомерно по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС и като е отказал на това основание да признае правото на данъчен кредит по спорните фактури е издал законосъобразен ревизионен акт в частта относно приложението на ЗДДС, като е установил допълнително задължение за ДДС до размера на начисления данък. В хода на съдебния процес не са събрани други доказателства, различни от тези в проведеното ревизионно производство, поради което не би могло да се формират други, различни от тези на органа по приходите, фактически и правни изводи.

Органът по приходите е определил допълнителни задължения в тежест на ревизираното лице на основание чл.48 от ЗДДФЛ за отчетната 2009г. в размер на 16193,75лв върху което задължение е начислил следващата се лихва за забава. Фактическото основание за определяне на задълженията е наличието на фактурирани разходи по фактури, издадени от “Д. и  К.” ЕООД, “Джорданс 2” ООД, “ИГ Баумекс” ООД, ЕТ “Деа – П.Х.”, които разходи ревизиращият орган е приел, че не са извършени, с оглед извода за нереалност на доставките по издадените от тях фактури към жалбоподателя. Със стойността на непризнатия разход по фактурите, издадени през 2009г. – 107958,35лв. е увеличен финансовия резултат на търговеца, към него е прибавен декларирания от лицето облагаем доход – 1347лв., извадени са задължителните осигурителни вноски – 920лв., в резултат на което е формирана нова годишна данъчна основа за облагане в размер на 108385,02лв., дължимият данък върху която е 16257,75лв., от които е приспаднат ефективно внесения – 60,80лв., в резултат на което е определен данък за довнасяне в размер на 16 193,75лв. за отчетната 2009г.

За отчетната 2010г. органът по приходите не е признал разхода по фактури, за които е посочено, че са издадени от ЕТ “Фиеста – Т.А.”, “ВИК Инвестмънт” ЕООД и “Лили 2007” ЕООД, с оглед формирания извод за нереалност на доставките по фактурите, на тези търговци.   Със стойността на непризнатия разход по фактурите, издадени през 2010г. – 71808,40лв. е увеличен финансовия резултат на търговеца, към него е прибавен декларирания от лицето облагаем доход – 2816,48лв., извадени са задължителните осигурителни вноски – 1386лв., в резултат на което е формирана нова годишна данъчна основа за облагане в размер на 73238,88лв., дължимият данък върху която е 10985,83лв., от които е приспаднат декларирания от лицето – 214,57лв., в резултат на което е определен данък за внасяне в размер на 10771,26лв. за отчетната 2010г.

Данните по делото сочат, че фактурираните продажби на стоки по фактурите, подробно описани и анализирани по-горе в мотивите, не са извършени  реално, поради което с тях е начислен разход без икономическа обоснованост, респ. съставени са данъчни документи, които не отразяват вярно посочените в тях стопански операции, поради което, следва да се приеме, че тези разходи не са документално обосновани и не следва да се признават за целите на ЗКПО и със стойността на издадените фактури, правилно е увеличен финансовият резултат на търговеца на основание чл.26, т.2, във вр. с чл.10, ал.1 от ЗКПО, с оглед на което законосъобразно са определени допълнителните задължения по чл.48 от ЗДДФЛ за отчетните 2009г. и 2010г., ведно със съответните лихви за забава.

За отчетната 2009г. органът по приходите правилно е начислил данък по чл.42 от ЗДДФЛ в размер на 29,15лв., след като е констатирал, че за м.04.2009г. търговецът има назначени работници и е изплатил възнаграждение по трудово правоотношение, върху което е следвало да начисли авансовия данък по чл.42, ал.1 от ЗДДФЛ. За отчетната 2008г. отново по приложението на чл.42 от ЗДДФЛ приходният орган е констатирал закъснение на авансовата вноска за м.11.2008г. в размер на 11,31лв., за което правилно е начислил лихва в размер на 0,19лв.

За отчетните 2006г., 2007г., 2008г., 2009г. и 2010г. органът по приходите е начислил съответните лихви върху невнесените дължими месечни авансови вноски по чл.43 от ЗДДФЛ – авансов данък за доходи от стопанска дейност, респ. – чл.36, ал.4 от ЗОДФЛ (отм.) – приложим за отчетната 2006г.. Размерът на авансовите вноски, върху които е начислена лихвата за забава е определен съобразно нормите на чл.56 от ЗКПО (отм.) и чл.83, 84 от ЗКПО, като няма спор, че авансовият данък не е внесен в определените  срокове, съобразно приложимите разпоредби – чл.56, ал.7 от ЗКПО (отм., приложим за задължението в 2006г.) и чл.90, ал.1 от ЗКПО, поради което лихвата за просрочие е дължима, съобразно нормата на чл.58, ал.1 от ЗКПО (отм.), респ. чл.9 от ЗКПО.

Както се посочи по-горе в мотивите, жалбоподателят по същество не оспорва определените публични задължения, като неговите основни възражения са свързани с неправилно определяне на субекта, по отношение на който следва да се проведе ревизията. Възражението е неоснователно. Предмет на ревизионното производство е била дейността на лицето в качеството му на ЕТ “Хоризонт – К.Г.” и това, че в заповедта за възлагане на ревизия, която освен всичко друго определя и субекта на ревизията, е посочено лицето К.В.Г. е не само правилно, но и не опорочава проведеното ревизионно производство на това сочено основание, тъй като нормата на чл.14 от ДОПК определя кръга на задължението лица, видно от който ЕТ не е изрично посочен, поради което и за целите на данъчното производство като субект на ревизията се посочва физическото лице. Не се констатират и твърдяните нарушения на сроковете за провеждане на ревизията, като следва да се посочи, че това само по себе си не е основание за незаконосъобразност на ревизионния акт на това самостоятелно основание, още повече, че дори и да констатира нарушения в хода на проведената ревизия, това не влияе на разглеждането на спора по същество. Без правно значение за законосъобразността на издадения ревизионен акт е соченото обстоятелство, че предприятието на едноличния търговец е било прехвърлено на трето лице, тъй като независимо от извършеното прехвърляне, задълженията са възникнали по времето на търговската дейност на едноличния търговец – прехвърлител и тъй като данъчнозадълженото лице е физическото лице, това лице остава носител на задълженията.

На основание изложените мотиви, жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, като с оглед този изход на процеса в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноските по делото в размер на 1895лв. 

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.В.Г. ***, против Ревизионен акт № 021101187/20.10.2011г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 23/13.01.2012г. на директора на Дирекция “ОУИ” – Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА..

ОСЪЖДА К.В.Г. ***,  с ЕГН ********** да заплати на Дирекция “ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП сумата от 1895лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                             СЪДИЯ: