ПРОТОКОЛ

 

 

Година 2018, 31.01.                                                                    град Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                    ІV Административен състав

На тридесет и първи януари                    две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 

Секретар: Стоянка Атанасова

Прокурор: ХРИСТО КОЛЕВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Радикова

Административно дело номер 2829 по описа за 2017 година

 

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

 

ИЩЕЦЪТ И.П.Н., редовно призован, се явява лично и с адвокат М., редовно упълномощен.

 

ЗА ОТВЕТНИКА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно уведомен, се явява юрисконсулт Ч., редовно упълномощен.

 

За Окръжна прокуратура – гр. Бургас се явява прокурор Колев.

 

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

 

АДВОКАТ М.: Заявяваме, че вредите на доверителя ми са причинени и от бездействието на служители на затворническата администрация да бъде обезпечено изтърпяване наказание лишаване от свобода в нормални битови условия.  В резултат на тези условия се е влошило здравословното му състояние.

Поддържаме иска. Поддържаме искането за допускане на две съдебно-медицински експертизи, едната от които да бъде извършена от специалист съдова хирургия, а другата – от психолог.

Нямаме други доказателствени искания.

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Уважаема госпожо председател, оспорвам изцяло и по основание, и по размер предявената искова претенция.

С писмения отговор съм направил едно доказателствено искане, а именно по повод твърденията за бездействие на администрацията във връзка със заболяването на ищеца, моля да бъде допуснат до разпит в качеството на свидетел инспектор социална дейност и възпитателна работа към Затвора – гр.Бургас – С.Т..

Други доказателствени искания нямам на този етап.

АДВОКАТ М.: С оглед така направеното искане, моля и на нас да ни бъде допуснат един свидетел, роднина по сватовство с доверителя ми – Д.Д., който многократно се е срещал с ищеца по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и чрез показанията на който ще установяваме обстоятелства в насока преживения емоционален стрес, тъй като претендираните неимуществени вреди са за емоционален стрес, това, което му е споделял ищецът.

ПРОКУРОР КОЛЕВ: Считаме, че са налице основания да бъде допуснато както искането за разпит на свидетели, така и искането за допускане на експертизи за установяване на истината по делото.

 

СЪДЪТ намира, че следва да приеме като доказателства по делото документите, представени с исковата молба и с отговора на исковата молба, депозиран от ответника.

Исканията за събиране на гласни доказателства, направени от двете страни, са допустими и и с тях се цели да бъдат установени релевантни за спора факти, поради което следва да бъдат уважени.

Основателно е и искането за допускане на съдебно-медицинска и съдебно-психологическа експертизи, но тъй като въпросите към двете експертизи са свързани с факти, които към настоящия момент не са установени по спора, то експертизите ще бъдат допуснати след събиране на гласни доказателства, относно битовите условия, в които ищецът е търпял наказанието лишаване от свобода за претендирания период и конкретно създадените такива от страна на затворническата администрация за поддържане на нормална хигиена, с оглед възможността за последваща преценка дали тези условия са повлияли за влошаване здравословното състояние на ищеца така, както се твърди в исковата молба. Поради това съдът намира, че ответникът следва да бъде задължен в 20-дневен срок от днес да представи справка, в която да посочи за процесния период с кои лица се е намирал в една килия ищецът, така че да е възможно съдът да допусне някои от тях до разпит в качеството на свидетели за установяване на посочените по-горе факти.

По тези съображения съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА като доказателства по делото документите, представени с исковата молба и тези, с отговора, депозиран от ответника.

ЗАДЪЛЖАВА ответника в 20-дневен срок от днес да представи справка, в която да посочи за процесния период с кои лица се е намирал в една килия ищецът И.П.Н..

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели лицата С.Т. и Д.Д..

СНЕМА самоличността на свидетелите, както следва:

С.Т.Т. – 44 години, български гражданин, неосъждан, с висше образование, работи в Затвора – гр. Бургас на длъжност „Инспектор социални дейности и възпитателна работа“.

Д.И.Д. – 65 години, български гражданин, неосъждан, родство по сватовство с ищеца, без дела с ответника.

Съдът предупреждава свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВИДЕТЕЛЯТ Т.: Предупреден съм за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещавам да говоря истината.

СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Предупреден съм за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещавам да говоря истината.

 

Съдът отстрани от залата свидетеля Д.И.Д. и ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля С.Т.Т..

 

СВИДЕТЕЛЯТ Т. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: От 01.10.2012 г. съм инспектор социални дейности и възпитателна работа към Затвора – гр. Бургас, в ЗООТ „Строител“.

Познавам ищеца откакто е пристигнал. Месец юли 2017 г. той беше приведен в затворническо общежитие от открит тип „Строител“.

Здравословното му състояние не мога да определя, тъй като не съм медицинско лице, но още не беше ампутиран все още кракът му, бяха отрязани само пръсти на крака.

Той е твърде мълчалив и в някои случаи и да има нещо няма да каже. Поне по мои наблюдения е така. Други затворници са ми съобщавали, че не се чувства добре ищецът. Аз също съм казал когато видят, че не се чувства добре, да ми кажат и евентуално да бъде заведен в медицинската служба. Това е, което аз мога да направя. Почти нямаше негова инициатива по въпроса. Когато са му били донасяни лекарства, аз съм му ги давал.

В затворническото общежитие няма медицинско лице, но медицинският център се намира на 50-100 метра от затворническото общежитие. Принципно когато на лишените от свобода се носят лекарства от близки, ние ги вземаме и даваме за преглед в медицинския център и едва след това ги предоставяме на лишените от свобода. На ищеца се е случвало да му насят лекарства и да му ги даваме без такава предварителна проверка, защото са обяснявали, че е спешно да бъдат приети тези лекарства.

По принцип аз разбирам какво е състоянието му само по сведения от другите затворници. Той е много скромен и нищо не казва, но винаги когато съм разбирал за проблем със здравето, съм осигурявал да бъде прегледан в медицинския център. Там вече решават дали да го изпратят на преглед в болница и какво лечение да му бъде провеждано.

Той около месец стоя в болницата и към 24.08.2017 г. вече се върна в общежитието.

Начинът, по който следва да бъде провеждано лечението след хоспитализация, се съобщава в медицинския център на затвора. От  медицинския център ни уведомяват кога следва да осигурим лицето за извършване на превръзки и ние сме го водели.

В затворническото общежитие в една килия са между три и пет човека. При нас няма килии, а са стаи. Тези стаи са с различна квадратура –13-21 кв. На човек се пада 3-4 кв. м. Всяка стая има голям прозорец. Хигиената се поддържа от самите лишени от свобода по утвърден график. Към всяка стая има самостоятелен санитарен възел, а в някои има и бани. Тези, които нямат бани, има обща баня, която може да се ползва ежедневно.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Искам да обобщим. Разбирам от показанията Ви, че Н. не е предявил претенция да бъде заведен на лекар, а това сте научили от останалите лишени от свобода. Това вярно ли е?

СВИДЕТЕЛЯТ Т.: По принцип да, другите ме уведомяват. Той е много мълчалив. Лично ищецът не ми се е оплаквал никога.

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: А някой от състава да му е отказал да го отведе ?

СВИДЕТЕЛЯТ Т.: Никой не му е отказал да бъде заведен до медицинския център, ако има нужда.

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Нямам други въпроси към свидетеля Т..

АДВОКАТ М.: Известно ли Ви е преди постъпването му в затворническото общежитие той да е престоял в приемното отделение на Затвора – гр. Бургас?

СВИДЕТЕЛЯТ Т.: Нямам представа къде е търпял наказание лишаване от свобода ищецът и в какви условия преди да постъпи в затворническото общежитие.

АДВОКАТ М.: Вие като инспектор социални дейности можете ли да кажете на съда какви социални дейности сте извършвали с лишения от свобода –  снабдяване с количка, помощи? Известно ли Ви е на Вас да му е съдействано за освидетелстване от ТЕЛК?

СВИДЕТЕЛЯТ Т.: За освидетелстване от ТЕЛК трябва да прецени медицинската служба.

Ищецът не е искал предоставяне на инвалидна количка. По моя инициатива съм разговарял с д-р Г.. Тя ми даде телефон, на който да се обадя. Имаше и една подробност, че беше изтекъл срокът на личната му карта. Аз лично го накарах да напише молба да бъде подновена личната му карта и да може вече да се правят постъпки за снабдяване с инвалидна количка. Той написа такава молба, съответно от районното управление Бургас или Ямбол, не мога да кажа точно, дойдоха и го снимаха и изчакваме да му бъде осигурена личната карта. Направил съм нужната организация след получаване на този документ да му бъде осигурена инвалидната количка. Този проблем с личната карта за пръв път установих предполагам през м. октомври 2017 г., но не съм сигурен.

АДВОКАТ М.: Каква е стаята, която той обитава и на кой етаж е? Следва ли да се качва или слиза по стълби?

СВИДЕТЕЛЯТ Т.: На първия етаж се намира стаята, в която е ищецът. Нарочно е настанен на първия етаж, защото там няма стълби и може да се влиза лесно.

АДВОКАТ М.:  По някакъв начин създадени ли са условия и в какво се изразява това създаване на такива условия, с оглед на това, че той е инвалид в момента, с оглед придвижването му, посещение на тоалетна, баня?

СВИДЕТЕЛЯТ Т.: С оглед здравословното състояние на ищеца съм направил всичко възможно да бъде настанен в стая заедно с безконфликтни лица, които са в състояние да му оказват помощ при необходимост.

АДВОКАТ М.: Нямам други въпроси към свидетеля Т..

ПРОКУРОР КОЛЕВ: На какъв режим е ищецът?

СВИДЕТЕЛЯТ Т.: На общ режим, открит тип.

ПРОКУРОР КОЛЕВ: Има ли възможност да се придвижва свободно на територията на общежитието?

СВИДЕТЕЛЯТ Т.: По принцип той не обича да се движи много, но съм му казал, че когато има нужда, да помоли момчетата. До сега не са му отказвали.

Той дойде в общежитието с патерици.

 ПРОКУРОР КОЛЕВ: Реално колко време престоя при вас преди операцията?

СВИДЕТЕЛЯТ Т.: Около две седмици преди да влезе за операция.

ПРОКУРОР КОЛЕВ: През това време колко пъти е бил посетен и колко пъти са му били носени лекарства?

СВИДЕТЕЛЯТ Т.: Лекарствата ги осигурява медицинският център. Той е ходил няколко пъти на превръзки, ние не сме му отказвали. Ако той пожелае, винаги ще бъде отведен, ако има нужда.

ПРОКУРОР КОЛЕВ: Нямам други въпроси към свидетеля Т..

 

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Д.И.Д..

СВИДЕТЕЛЯТ Д. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Познавам ищеца от 1972 г. откакто съм се оженил за сестра му.

След като вече се приведе осъдителната присъда – преди около две години, като влезе в Затвора – гр. Стара Загора, се установи, че има проблем с крака. Там са го водили на доктор. Първо са казали, че е бил убоден, че посинява кракът и в крайна сметка казаха, че е някакво заболяване или е бил убоден и е станал проблем, което е можело да се случи и по друго време, но се е случило в затвора.

Приведоха го от Затвора – гр. Стара Загора в Окръжна болница. Направен му преглед и установили болест на Бюргер, запушване на кръвоносни съдове, и там са направили пълни изследвания и му отрязаха двата пръста и казаха, че това е, което могат да направят да спасят крака.

Около половин година след операцията той беше в Затвора – гр.Стара Загора.

Медицинско лице от Затвора – гр. Стара Загора ми даде епикризата и там прочетох, че всеки месец трябва да ходи на съдов хирург и да взима две лекарства. Медицинското лице каза, че няма здравна книжка за лекарствата и ни помоли до изтичане на месеца да купим лекарствата и ние ги купихме и ги занесохме. На следващия месец всичко беше уредено, беше издадена рецептурна книжка, изписваха му се по рецептурна книжка лекарствата. Преди да го пратят в Затвора – гр. Бургас ходихме два-три пъти на свиждане. В Затвора – гр. Стара Загора редовно си приемаше лекарствата. Там в Затвора в гр. Стара Загора ежедневно му сменяха превръзките и той не се е оплаквал от нищо. Дори беше оптимистично настроен, че ще се оправи съвсем.

След преглед при професора в Стара Загора той каза, че нещата са добре.

Една вечер жена ми каза, че брат й се обадил, че го пращат в гр.Бургас. Звъннах на медицинското лице в Затвора – гр. Стара Загора да запитам имат ли право да го местят, за неговото здраве. Тя каза: „Не се притеснявайте, всички документи заедно с него ги изпращам в гр. Бургас.“

Много дълго време нямах информация от Затвора – гр. Бургас, макар че съм звънял всеки ден. Не ми казваха къде е.

В Затвора – гр. Бургас е стоял може би 16-17 дни без да взема никакви лекарства и след това разбрах, че е разпределен в ЗООТ „Строител“. Аз се обадих на медицинското лице в затвора и ми каза, че всичко има. Когато ние отидохме да го видим в ЗООТ „Строител“, той започна да се оплаква, че раната му се е отворила. Оставен е бил без лекарски надзор. Три пъти е записан в книгата за лекар, но никой не е отишъл. Бил е посетен от фелдшер, която му е дала за болките половин хапче аналгин.

Ние ходихме да го виждаме всяка седмица. Той не можеше да спи и да се харни. Стигнахме до Началника на затвора г-н М.. В събота бяхме при И., а в сряда бяхме приети от г-н М.. Звънна на госпожа П. да донесе документите. Тя отговори, че главният надзирател ги е взел и ги няма.

След като му ампутираха крака  се оплакваше, че няма необходите превръзки. Ежедневно трябва да се сменят превръзките, но не му е осигурявана такава възможност.

И. го познавам отдавна. Той е спокоен човек и не е много приказлив. Когато има проблеми, той сам не ги споделя. Инициативата да му помагаме идва от нас.

АДВОКАТ М.: Вие ходихте ли в болницата в Бургас, където му ампутираха крака?

СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Да.

АДВОКАТ М.: Какво са споделили лекарите по повод превръзките?

СВИДЕТЕЛЯТ Д.: В бургаската болница ми казаха: „Към И. е проявено нехайно отношение спрямо превръзките.“

Благодарение на моята намеса и посещението ми при началника на затвора И. беше заведен на преглед.

АДВОКАТ М.: И. споделял ли е с Вас, че когато се е намирал в Затвора – гр. Бургас е ревял от болка? Искал ли е от надзирателите лекарства и помощ да бъде заведен на лекар?

СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Аз споменах, че първата седмица преди да посетя началника на затвора, извадиха една тетрадка, където е записан да го закарат на лекар.

АДВОКАТ М.: Нямам други въпроси към свидетеля Д..

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Имали ли сте комуникация с д-р Г.?

СВИДЕТЕЛЯТ Д.:  Да.

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: А по отношение на това лекарство, което вие трябва да купувате – лостразин, случвало ли се е тя да ви звъни и да ви каже: „Лекарствата свършиха, донесете.“

СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Никога. Аз съм й звънял.

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Нямам повече въпроси.

ПРОКУРОР КОЛЕВ: Нямам въпроси към свидетеля Д..

 

За събиране на доказателства съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 28.03.2018 г. от 11:00 часа, за която дата страните са редовно уведомени.

Да се изпрати призовка на ищеца в ЗООТ „Строител“ при Затвора – гр. Бургас с оглед явяването му в съдебно заседание.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 11:18 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: