Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 2007                                    08.11.2018 година                          гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,          XXII-ри административен състав,

на пети ноември                                     две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Г.С.

като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 2828 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186 ал.4 ЗДДС.

            Съдът е сезиран с жалба, подадена от „АН“ ЕООД, ЕИК 128592943, представлявано от управителя А.П.М., със съдебен адрес:*** против Заповед № ФК-741-0337612/10.09.2018г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка, с която за нарушение чл.25, ал.1, т.1 вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискалните устройства, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект –стаи за гости, находящи се в гр.Ямбол, ул.“Бунар Хисар“ №10 и забрана за достъп до него за срок от 15дни.

            Оспорващата страна „АН“ ЕООД оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ, като твърди че извършеното нарушение е еднократно, преценката за значимост на обекта от страна на административния орган е субективна и не е безспорна, твърди че не е налице отклонение от данъчното облагане, както и че вредите не биха се увеличили, тъй като няма да се нанесе вреда на фиска. Иска се отмяна на заповедта, като немотивирана и необоснована.

            В съдебно заседание оспорващата страна се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира разноски. Не ангажира доказателства.

            За ответника – началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, наложил принудителната административна мярка се явява юк. Е., който иска съдът да постанови решение, с което да потвърди издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя административната преписка. Не ангажира допълнителни доказателства.

            По делото са събрани писмени доказателства. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

На 08.09.2018г., около 14:50ч. е извършена проверка на търговски обект –стаи за гости, находящ се в гр.Ямбол, ул.“Бунар Хисар“ №10, стопанисван от „АН“ ЕООД, при която е извършена контролна покупка на 1бр. нощувка за стая на стойност 50лв., заплатена в брой от проверяващия екип.

Въз основа на горните фактически данни ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП е издал процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, в мотивите на която е посочил за нарушена нормата на чл.25, ал.1, т.1 вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискалните устройства, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект –стаи за гости, находящи се в гр.Ямбол, ул.“Бунар Хисар“ №10 и забрана за достъп до него за срок от 15дни.

            Заповедта била връчена лично срещу подпис на жалбоподателя на 13.09.2018г.

По делото е представен е препис от заповедта, предмет на оспорване - заповед за налагане на санкции № ФК-741-0337612/10.09.2018г. и протокол за извършена проверка № 0337612/08.09.2018г., от който се установява, че на същата дата  инспекторът по приходите към ТД на НАП Бургас Надежда Бонева и Цветелин Славов извършили проверка на стопанисвания от жалбоподателя търговски обект и при извършената контролна покупка на обща стойност 50лв. не бил издаден фискален касов бон. Наред с това инспекторът констатирал фактическа наличност от 95лв. и касова наличност, съгласно дневния финансов отчет 40лв. Представеният протокол за извършената проверка се ползва с материална доказателствена сила  по силата на чл.50 ал.1 от ДОПК, като обвързва съда с обстоятелствата, установени с него. От друга страна жалбоподателят не оспорва констатираното нарушение на данъчното законодателство, поради което съдът приема описаното нарушение за безспорно установено.

В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред нЕ.ата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 13.09.2018г., а жалбата е подадена на 27.09.2018г.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.186 ал.3 ЗДДС - началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, който е упълномощен с надлежна заповед на изпълнителния директор на НАП.

Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно приложимата материалноправна разпоредба от ЗДДС- чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Безспорно се установи, че жалбоподателят е осъществил неизпълнение на задължения към Държавата по посочените в заповедта и визирани по-долу разпоредби.

Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС вменява в задължение на всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, но видно от ал.4 на чл.118 от ЗДДС прилагането на този член, както и редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите. В разпоредбата на чл. 25 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. допълнително е посочено, че  лицата, задължени да използват фискално устройство, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.

От изложеното се налага извода, че оспорващата страна не е спазила реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, като не е издала изискуемия документ, с което са изпълнени предпоставките на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС.

Оспорващият възразява, че в заповедта не са посочени фактическите основания за издаването й. Съдът не споделя този извод, тъй като административният орган е описал фактите, установени при проверката и изводите, направени въз основа на тях, поради което не е налице визираният порок. В случая отново следва да се подчертае, че административно-наказателната отговорност се реализира независимо от налагането на принудителната административна мярка, тъй като единият акт цели налагане на санкция за извършено нарушение, а другия съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН цели да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от нарушенията. Следователно общото между двете процедури е факта на нарушението, но като производства те протичат независимо едно от друго. Отделно от изложеното органът по приходите правилно се е позовал на нарушението на цитираната разпоредба и е упражнил правомощието си по  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, като в условията на обвързана компетентност е издал оспорената заповед. В този смисъл контролните органи нямат право на преценка дали да наложат принудителна административна мярка, както сочи оспорващата страна.

Останалите обстоятелства по случая са без правно значение, тъй като стоят извън очертания от закона фактически състав, при който за контролния орган възниква задължението да наложи съответна принудителна мярка. В тези случаи преценката на органа се свежда само до продължителността на срока за налагане на принудителната административна мярка. Разпоредбата на  чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка "запечатване на обект" да се прилага за срок до 30 дни. След като законодателят е предвидил такъв срок за налагането на мярката – без минимум и при посочен максимум в широк диапазон, то административният орган се явява задължен да обоснове размера, определен от него. Административният орган е изложил мотиви по отношение на продължителността на наложената ПАМ, които се възприемат от съда с оглед установените по делото факти. Наред с това съдебният състав намира срока и за правилно обоснован с оглед необходимостта от защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. При наличието в търговския обект на констатираната минимална касова разлика, неиздаване на фискален бон, ниския среднодневен оборот, малката данъчна печалба за последните три години със затварянето на обекта за петнадесет дни фискът ще бъде минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие противоправното поведение на оспорващата страна, ще му въздействат предупредително-възпиращо. В този смисъл определената продължителност на мярката е правилна. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането й, която в случая е не само на преустановителната, но и на превантивната функция.

Предвид неоснователността на направените оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което оспорването следва да се отхвърли, на основание чл.172 ал.2 АПК, във връзка с чл.186 ал.4 от ЗДДС.

С оглед изхода от спора се явява основателно своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски, основано на обстоятелството, че е бил представляван по делото от пълномощник-юрисконсулт. Съгласно тълкувателно решение № 3/13.05.2010г. по т.д. № 5/2009г. на Върховния административен съд в случая следва да се приложи правилото на чл.78 ал.8 ГПК, съгласно което в полза на ответника се присъждат разноски в размер, който не може да надхвърля максималния такъв, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. В процесния случай, предвид характера и сложността на делото съдът приема, че следва да се присъдят разноски в размер 100лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АН“ ЕООД, ЕИК 128592943, представлявано от управителя А.П.М., със съдебен адрес:*** против заповед Заповед № ФК-741-0337612/10.09.2018г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка– запечатване на търговски обект –стаи за гости, находящи се в гр.Ямбол, ул.“Бунар Хисар“ №10 и забрана за достъп до него за срок от 15дни.

ОСЪЖДА „АН“ ЕООД, ЕИК 128592943 да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100 (сто) лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: