Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  547    /29.03.2016 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на двадесет и четвърти март две хиляди и шестнадесета година, в открито заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

                                                    ЧЛЕНОВЕ:     Павлина Стойчева

                                                                               Веселин Енчев

 

при секретар Й.Б.  и прокурор Георги Дуков

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 281/2016 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба от процесуален представител на В.С.Х. с ЕГН ********** против решение № 164/28.12.2015 година по н.а.х.д. № 288/2015 година на  Районен съд – Карнобат (РС), с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 165/02.06.2015 година на директора на Регионална дирекция по горите – Бургас (РДГ).

С НП, на В.Х., за нарушение на чл.268 ал.1 т.2 от Закона за горите (ЗГ), на основание чл. 275 ал.1 т.2 от ЗГ, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева.

Според касатора решението е неправилно. РС не е отчел допуснати многобройни процесуални нарушения на ЗАНН при съставянето на АУАН и НП (грешка при изписването на презимето на наказания, непредявяване на АУАН, съставянето на акта преди явяването на Х., необсъждане на възражението срещу АУАН), както и това, че извършването на самото деяние не е доказано.

Иска отмяна на решението и на НП.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от съответна надлежна страна.

С НП, В.Х. е санкциониран за това, че на 24.01.2015 година, на територията на общинска горска територия Сунгурларе, в землището на село Горово, отдел 102м, е използвал чужда контролна горска марка.

РС е потвърдил НП като е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а извършването на деянието, за което е наказан Х. – доказано по несъмнен начин.

Решението е правилно.

Обществените отношения свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми, са обект на законодателна уредба в Закона за горите (ЗГ). Същият се прилага и по отношение на маркирането на дървесина за добив, като императивната норма на чл. 268 ал. 1 т. 2 от ЗГ изрично забранява използването на чужда контролна горска марка. Контролната горска марка е специфично средство за определяне на дърветата, избрани за добив. Затова правото да я употребяват е възложено на тесен кръг лица, притежаващи специфична компетентност, а загубата й определя задължение за незабавно уведомяване на съответните органи, за да се предотврати възможността за злоупотреба с нея (по арг. от чл. 205 и чл. 210 ал.2 от ЗГ). Цитираната правна уредба има за последица и установяването в закона на санкционната норма на чл. 268 ал.1 т.2.

Съгласно чл. 268 ал.1 т.2 от ЗГ, наказва се с глоба от 1000 до 10 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление, физическо лице, което в нарушение на този закон и подзаконовите актове по прилагането му използва чужда, неистинска или подправена контролна горска марка, производствена марка, униформено облекло, отличителен знак или удостоверение за регистрация.

Възраженията в касационната жалба - за неотчетени от РС нарушения на процесуални правила и за недоказаност на нарушението, са неоснователни.

Грешката при изписването на презимето на В.Х. („С.“ вместо „С.“), допусната в НП, е факт. Това нарушение, обаче, не е съществено. Както в АУАН, така и в НП Х. е индивидуализиран и чрез други признаци (ЕГН, име, фамилия, адрес), от които може да бъде направен несъмнен извод относно волята на административнонаказващия орган да накаже именно него. Отделно, самият Х. се е обозначил в административнонаказателната преписка с презиме „С.“ (напр. във възражението срещу АУАН – лист 12 – 13 от н.а.х.д. № 288/2015 година), а и в жалбата до РС (лист 2 от н.а.х.д. № 288/2015 година), т.е. не е налице съмнение относно самоличността на наказания субект.

Неоснователно е възражението, че АУАН не е оформен надлежно при отказ от страна на нарушителя. Актът е съставен въз основа на констативен протокол (официален документ) с посочен номер (лист 10 от н.а.х.д. № 288/2015 година), като на основание чл. 40 ал.4 от ЗАНН, присъствието на свидетели не е необходимо. Въпреки това, в АУАН е посочен свидетел, а факта на отказа е удостоверен също със свидетел, който е положил подпис по реда на чл. 43 ал.2 от ЗАНН. Срещу АУАН, след срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН, но преди издаване на НП, е подадено писмено възражение от В.Х. (лист 12 – 13 от н.а.х.д. № 288/2015 година), така че правото му на защита не е засегнато по никакъв начин при издаването на АУАН.

Частичното съставяне на АУАН (по твърденията на жалбоподателя) преди явяването на Х. при актосъставителя не е доказано в съдебното производство пред РС. Липсата на мотиви в НП относно възражението на нарушителя не съставлява нарушение, водещо до отмяна на НП.

Неоснователно е възражението на касатора, че нарушението не е било доказано в производството пред РС.

Налице са недвусмислени, обективни, подробни и еднопосочни показания на двамата свидетели – очевидци на нарушението, служители на РДГ (К.И. и Т.Г.). В тези показания (лист 35 – 36 и 43 стр.ІІ от н.а.х.д. № 288/2015 година) по несъмнен начин се установява авторството на нарушението – Х. е наблюдаван непосредствено в отдела да използва чужда контролна горска марка, която се опитал да прикрие в дрехите си и която е предал на служителите след настоятелна покана. Останалите разпитани свидетели (С., П. и Д.) не са присъствали при извършването на нарушението и техните показания (лист 36 – 37 от н.а.х.д. № 288/2015 година) нямат значение за съставомерността на деянието. Затова законосъобразно РС е кредитирал показанията на И. и Г., за сметка на показанията на С., П. и Д., като се е и обосновал в тази насока. Показанията на свидетелите И. и Г. са в съответствие с описаното в констативния протокол, съставен на датата на нарушението (лист 11 от н.а.х.д. № 288/2015 година).

С оглед на установените факти, РС законосъобразно е приел, че деянието е доказано от административнонаказващия орган и е потвърдил НП.

Решението на РС се явява законосъобразно и следва да се остави в сила, поради което на основание чл.221 ал.2 от АПК,  съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 164/28.12.2015 година по н.а.х.д. № 288/2015 година на  Районен съд – Карнобат.

 

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: