Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр. Бургас, № 856 /14 май 2015г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на четиринадесети април, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                                                    СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова  адм.д. № 281 по описа за 2015 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            Производството е по реда чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Жалбоподателят К.Т.Д. *** е оспорил заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14-0769-001750/28.11.2014г. издадена от началника на група сектор „Пътна полиция” при ОД МВР Бургас, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП временно му е отнето свидетелството за управление на МПС поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че едно от всички наказателни постановления, с които са отнети контролни точки послужили за основание за издаване на обжалваната заповед – НП №13703/03.09.2008г. е влязло в сила на 11.12.2008г., а не на 02.02.2011г., както твърди органа в обжалваната заповед. Жалбоподателят, позовавайки се на чл.158, ал.1 от ЗДвП счита, че отнетите точки с това наказателно постановление са възстановени служебно поради изтичане на визирания в тази разпоредба двугодишен срок от влизане в сила на НП. По тази причина, според жалбоподателя, към датата на издаване на обжалваната заповед на него не са му отнети всички контролни точки, което води до извода, че липсва основание за налагане на тази принудителна административна мярка. Иска оспорената заповед да бъде отменена.

В съдебно заседание, жалбоподателя чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата, не сочи доказателства, твърди че не е обжалвал НП № 13703/2008г. и иска оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

По фактите:

По делото е представена справка от картона на водача, според която на 03.09.2008г. е било съставено наказателно постановление №13703, с което са отнети 8 контролни точки, наложената глоба по това постановление не е платена. Според справката наказателното постановление е връчено на 25.01.2011г. и е влязло в сила на 02.02.2011г.

На 15.10.2010г., съгласно същата справка, на жалбоподателя е издадено наказателно постановление № 756, с което са му отнети 4 контролни точки. Наказателното постановление е връчено на 29.10.2010г. и е влязло в сила на 16.11.2010г.

На 03.04.2012г. е съставено трето наказателно постановление № 176, с което не са отнети точки.

На 18.06.2012г. е съставено наказателно постановление №342, с което са били отнети 8 контролни точки. Наказателното постановление е връчено на 25.06.2012г. и е влязло в сила на 03.07.2012г.

На 10.12.2013г. е съставено наказателно постановление №335, с което са отнети 6 контролни точки. Постановлението е връчено на 08.01.2014г. и е влязло в сила на 16.01.2014г.

На 15.09.2014г. е издадено наказателно постановление № 14-0282-000421, с което са отнети общо 14 точки за четири нарушения. Наказателното постановление е връчено на 24.10.2014г. и е влязло в сила на 03.11.2014г.

Според справката от картона на водача, представена с административната преписка, наложените глоби по всички наказателни постановления са платени, с изключение на глобата наложена с НП №13703/2008г. Всяко от наказателните постановления е представено по делото от ответника в заверено копие.

Датите на влизане в сила на наказателните постановления, отбелязани върху самите постановления са идентични с тези посочени в справката, с изключение отново на НП № 13703/2008г. Това наказателно постановление е представено в две копия (л.14 и 15), които се различават един от друг в частта, относно датата на връчване и датата на влизане в сила. Според копието от наказателното постановление, представено на л.14, същото е връчено лично на нарушителя на 03.12.2008г. и е влязло в сила на 11.12.2008г. Това копие съдържа щемпел „Вярно с оригинала” и подпис на служител на административния орган.

Съдът приема, че НП № 13703/2008г. е влязло в сила на 11.12.2008г.

Според другото копие от същото наказателно постановление, последното е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН на 25.01.2011г. и е влязло в сила на 02.02.2011г., като върху това копие липсва щемпел „Вярно с оригинала”.

Обжалваната заповед е връчена лично на жалбоподателя на 28.11.2014г. (л.5). Жалбата сезирала съда е изпратена по пощата на 12.12.2014г. видно от пощенското клеймо върху копието от плика, представено на л.19.

Правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадената заповед и депозирана в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорваният акт е издаден от компетентен орган – чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед №з-594/04.02.2014г. (л.18), в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материално-правните разпоредби на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Правилото на последно цитираната правна норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

По делото не е спорно, че наказателните постановления, описани в мотивите на обжалваната заповед са влезли в сила и подлежат на изпълнение преди постановяване на заповедта. Общото количество контролни точки, отнети с тези наказателни постановления е 40.

Извън липсата на спор, административния орган с представяне на заверени копия от тези наказателни постановления, в които ясно е посочена датата на връчването им и датата, на която са влезли в сила, е доказал тези обстоятелства, които са негова доказателствена тежест.

Не са основателни възраженията, според които административния орган не е изследвал всички факти, които имат значение за спора. За да бъде надлежно издадена обжалваната заповед е нужно да се установи, че към датата на издаването й на водача – неин адресат са отнети всички контролни точки и той не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП да върне контролния талон и свидетелството за управление на МПС. Контролните точки се отнемат с влязло в сила наказателно постановление, когато с него са наложени наказания за нарушения на ЗДвП, за които в Наредба І-1959, респ. Із-2539 (според датата на издаване на наказателното постановление), е предвидено отнемане на контролни точки.

В процесния случай са отнети 40 контролни точки, при налични 39. Наказателните постановления са влезли в сила и липсват твърдения свидетелството да е върнато доброволно, поради което съдът счита, че са налице предпоставките на закона за издаване на обжалваната заповед.

Неоснователно е единственото конкретно възражение в жалбата, според което от влизане в сила на първото посочено наказателно постановление № 13703/08/03.09.2008г., което се е случило на 11.12.2008г. до датата на извършване на следващото нарушение 27.09.2010г., е изминал срок при който според разпоредбата на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП (неправилно посочена като ал.2), контролните точки се възстановяват служебно. Жалбоподателят твърди, че от този момент насетне той отново е притежавал 39 точки така, че с останалите пет наказателни постановления, след като са отнети общо 32 точки, не са настъпили предпоставките на закона за издаване на процесната заповед.

Съгласно чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки.

На първо място следва да се посочи, че изчисленията на жалбоподателя са неправилни. Според цитираната разпоредба две годишния срок започва да тече от датата на влизане в сила на последното наказателно постановление, с което са отнети контролни точки. Разпоредбата не посочва краен срок, но тълкуването й в контекста на предвижданията на чл.157 на ЗДвП води до извода, че през този двугодишен срок лицето следва да не е извършвало друго нарушение. А в процесния случай от датата на влизане в сила на наказателно постановление № 13703/2008г. – 11.12.2008г. до датата на следващото административно нарушение – 27.09.2010г. не е изминал такъв срок.

Независимо от тази констатация разпоредбата на закона, която предвижда служебно възстановяване на контролните точки не регламентира това да се извършва ipso jure (по силата на закона), а единствено служебно от съответния контролен орган. Това означава, че възстановяването се извършва с нарочен акт на този орган и се отразява в справката - картон на водача, като служебно е по инициатива на органа, а не чрез сезирането му от заинтересованото лице. В процесния случай такова отразяване не е извършено, а в тежест на жалбоподателя е да докаже твърдения от него положителен факт, че контролните точки са били служебно възстановени.

Граматическото, логическото и системното тълкуване на нормите на чл.158, във вр. с чл.157 от ЗДвП, водят до извода, че възстановяването на контролни точки е допустимо само при частичното им отнемане до първоначалния им максимален размер, но не и в случаите на пълно изчерпване на определения лимит точки, какъвто е конкретния. В тази хипотеза водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването им може да стане единствено по реда на чл.157, ал.5 от ЗДвП с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством някои от способите за възстановяване на частично отнети контролни точки. 

След като в периода обхванат от мотивите на обжалваната заповед 2008г. - 2014г., липсва произнасяне на органа за служебно възстановяване на контролни точки по реда на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП, правилно административния орган е приел, че въз основа на издадените в този период шест наказателни постановления, по които са отнети общо 40 контролни точки, са довели до изчерпване лимита на тези точки и жалбоподателят е загубил придобитата правоспособност на водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление.

По тези съображения съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея заповед - неоснователна.

Мотивиран от горното, Административен съд-гр. Бургас, 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на К.Т.Д. *** против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14-0769-001750/28.11.2014г. издадена от началника на група сектор „Пътна полиция” при ОД МВР Бургас, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП му е отнето свидетелството за управление на МПС поради отнемане на всички контролни точки.

Решението може да се обжалва пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването.                    

 

                                                                  СЪДИЯ: