Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Бургас, № 827 / 15.05.2014г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на петнадесети април, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                      СЪДИЯ:   ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Александрова адм. д. №281 по описа за 2014г. и за да се произнесе, съобрази:

           

Производството е по реда на чл.156 и следващите от ДОПК, във връзка с чл.144, във вр. с чл.107 от ДОПК, вр. чл.9б от ЗМДТ и чл.4 ал.1 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на М.С.Н. *** против акт за установяване на задължение по декларация № АУ007329/07.11.2013г., издаден от главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас, в частта, с която за 2010г. са установени задължения за лихви в размер на 106,74лв. за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и задължения за лихви в размер на 207,23лв. за такса битови отпадъци (ТБО). В обжалваната част актът е потвърден с решение № 94-01-42021(1)/17.12.2013г. на директор на Дирекция „МПДТР” при община Бургас.

В жалбата се твърди, че за календарната 2010г. върху задълженията за ДНИ и ТБО с нулев размер произволно са начислени лихви, без да е посочено основанието, на което са начислявани, сума, върху която са начислявани, както и периодът, през който са начислявани. Във връзка с посоченото жалбоподателката намира АУЗД за незаконосъобразен в оспорената част и иска отмяна в тази му част.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Ответникът – директор на Дирекция „МПДТР” при община Бургас, чрез представител по пълномощия, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

С акт за установяване на задължение по декларация (л.13) АУ007329/07.11.2013г., съставен на основание чл.107, ал.3 от ДОПК от главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас, в тежест на жалбоподателката Н., като собственик на недвижим имот на територията на Община Бургас, находящ се в **********, са установени задължения, както следва:

за 2010г. ДНИ - главница в размер на 0 лв. и лихва в размер на 106,74лв. и ТБО - главница в размер на 0 лв. и лихва в размер на 207,23лв;

за 2011г. ДНИ в размер на 68,14лв., от които главница в размер на 55,69лв. и лихва в размер на 12,45лв. и ТБО в размер на 94,58лв., от които главница в размер на 77,30лв. и лихва в размер на 17,28лв;

за 2012г. ДНИ в размер на 62,04лв., от които главница в размер на 55,34лв. и лихва в размер на 6,70лв. и ТБО в размер на 85,57лв., от които главница в размер на 76,33лв. и лихва в размер на 9,24лв.

АУЗД е обжалван (л.9) пред горестоящия административен орган, като с решение № 94-01-42021(1)/17.12.2013г. (л.9) директорът на Дирекция „МПДТР” актът е изменен, както следва:

за 2010г. ДНИ - главница в размер на 0 лв. и лихва в размер на 106,74лв. и ТБО - главница в размер на 0 лв. и лихва в размер на 207,23лв. В мотивите на решението е посочено, че за този данъчен период органът по приходите е установил само лихви. Решаващият орган не знае от какво е продиктувана тази инициатива на органа издал акта, да установи само лихви. Въпреки това обаче, не намира акта за незаконосъобразен в тази част, счита, че установените лихви са дължими. Решаващият орган е посочил, че това са натрупани лихви не само за данъчен период 2010г., но и от предходни периоди, защото задълженото лице има непогасени задължения за процесния имот от минали години, които по главници не са отразени в акта, затова дължи лихви за непогасените задължения. 

за 2011г. решаващият орган е приел, че задължението за ДНИ в размер на 55,69лв. е платено и дължима е само лихва в размер на 0,31лв.;

платено е и задължението за ТБО в размер на 77,30лв. и дължима е само лихва в размер на 0,44лв;

за 2012г. решаващият орган е приел, че задължението за ДНИ в размер на 55,34лв. е платено и дължима е само лихва в размер на 0,05лв.;

платено е и задължението за ТБО в размер на 76,33лв. и дължима е само лихва в размер на 0,06лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на административния акт, в обжалваната му част. Депозирана е в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се осъществяват по реда на чл.4, ал.1-5; обжалването се осъществява по същия ред.

В чл.4, ал.1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; според ал.3 в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители; според ал.4, служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината, а според ал.5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация (АУЗД) по чл.107, ал.3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 от ДОПК.

В конкретния случай се касае за определяне на задължение за лихва произтичащо от дължима такса битови отпадъци и данък върху недвижимите имоти по реда на чл.107, ал.3 ДОПК, поради което ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община осъществява функциите на териториален директор на НАП, което от своя страна води до извод, че при обжалването на процесното АУЗД по административен ред компетентен орган да разгледа жалбата е ръководителят на звеното за местни приходи при съответната община.

Правомощията на конкретният приходен орган издал обжалваният акт произтичат от заповед №1168/14.05.2012г. на кмета на Община Бургас (л.15), издадено на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ и чл.8, ал.5 и чл.12, ал.1 от ДОПК.

Актът е потвърден с решение №92-01-42021/1/17.12.2013г. на директор дирекция „Местни данъци и такси” при Община Бургас, който по смисъла на чл.4, ал.5 от ЗМДТ е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община с придадени от закона правомощия на териториален директор на Националната агенция за приходите. 

По тези съображения следва да се приеме, че обжалваният акт е издаден и потвърден от компетентен орган.

Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване. В настоящия случай АУЗД не съдържа фактически основания за издаване относно установената лихва за процесната 2010г. В мотивите на акта единствено е посочено, че не са констатирани несъответствия в подадената от задълженото лице декларация, както и, че лицето, в качеството на собственик на недвижим имот в гр.Бургас, е задължено да заплаща данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци.

Лихва може да се претендира при забава, а логиката сочи, че в случая би следвало главницата да е платена след изискуемият срок и за периода от крайният срок за плащане до датата на самото плащане да се дължи лихва. Тези обстоятелства следва, а не са посочени в акта, нито е посочен размера на главицата, върху който е определена претендираната лихва. От решението на директорът на Дирекция „МПДТР” също не може да се направи извод какво е основанието за определяне на лихва без главница за този период. Липсват мотиви в решението, които да обосновават защо претенцията за лихви за 2010г. е законосъобразно установена и се дължи. Решаващият орган откровено е заявил, че не знае от какво е продиктувана „инициативата на органа издал акта, да установи само лихви”, но въпреки това е приел, че те се дължат.

В изпълнение на разпореждане на съда от 10.03.2014г. (л.23), с писмо вх.№ 2010 от 17.03.2014г. (л.28), ответникът уточни, че за процесната 2010г., отразената в АУЗД лихва в размер на 106,74лв. за ДНИ и 207,23лв. за ТБО е натрупана от данъчна основа по периоди, както следва:

за 2004г. ДНИ – 25,71лв. и ТБО – 58,28лв.;

за 2005г. ДНИ – 25,56лв. и ТБО – 57,93лв.;

за 2006г. ДНИ – 33,02лв. и ТБО – 66,04лв.;

за 2007г. ДНИ – 39,38лв. и ТБО – 63,01лв.;

за 2008г. ДНИ – 41,75лв. и ТБО – 62,62лв.;

за 2009г. ДНИ – 56,40лв., от които платени 42,30лв. и ТБО – 77,79лв., от които платени 58,35лв.;

за 2010г. ДНИ – 56,04лв. и ТБО – 77,30лв.

В съдебно заседание от 15.04.2014г. (л.30), процесуалният представител на ответника направи уточнение, че лихвата, която е определена с обжалвания акт, както по отношение на данъка, така и относно таксата за битови отпадъци е върху дължима главница посочена в писмото от 17.03.2014г. Тази главница е определена за периода от 2004г. до 2010г. включително.

В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация (АУЗД) по чл.107, ал.3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 от ДОПК. В конкретния случай се касае до определяне на задължение за заплащане на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци по реда на чл.107, ал.3 ДОПК. Задълженията на жалбоподателката Н. за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци в процесния АУЗД са определени въз основа на подадена декларация по чл.14 (и/или чл.17) с вх.№ 22378/25.03.1998г., като правни основания за издаване на акта са посочени нормите на чл.11 от ЗМДТ – относно данъка върху недвижимите имоти и чл.64 от ЗМДТ – относно таксата за битови отпадъци.

Предвид изричните уточнения направени от административния орган (л.28) и от процесуалният му представител (л.30), съдът приема, че задълженията на жалбоподателката за лихви за процесната 2010г. органът по приходите е определил върху суми дължи за ДНИ и ТБО за 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010 година, като лихвата върху тези задължения е сумирана и е определена като дължима само за периода 2010г., а дължимостта на главниците за тези периоди, въпреки, че се претендира като дължима с писмо вх.№2010/14г.(л.28), не е установена с АУЗД № АУ007329/07.11.2013г.

Установеното в оспореният акт задължение за лихва върху главница за ДНИ и ТБО за 2004г., 2005г., 2006г., 2007г. е извършено в нарушение на чл.171, ал.1 от ДОПК.

Вземането на общината за данък върху недвижимите имоти е публично общинско вземане на основание чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. Таксата за битови отпадъци е общинска такса, установена по основание със закон, поради което съгласно чл.162, ал.2, т.4 от ДОПК също е публично общинско вземане. Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е в сила от 01.01.2006г. За частта от периода - 01.01.2004г.-31.12.2005г., приложим е Данъчния процесуален кодекс. Съгласно чл.13, ал.2, т.2 ДПК (отм.) публични общински вземания са вземанията за такси, установени по основание и размер със закон. Следователно за целия процесен период задължението за такса битови отпадъци е публично по характер общинско вземане, както и това за ДНИ.

Съгласно чл.140, ал.1 ДПК (отм.) и чл.171, ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, смятан от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В закон не е предвиден по-кратък срок за публичните вземания от такса за битови отпадъци и данък върху недвижимите имоти. С оглед на това задължението на жалбоподателката за 2004г. би се погасило с изтичането на 2009г., за 2005г. - с изтичането на 2010г., за 2006г. - с изтичането на 2011г. и за 2007г. с изтичането на 2012г., освен ако не са налице основания за спиране или прекъсване на погасителната давност. Кои действия водят до спиране и прекъсване на погасителната давност законодателят е посочил изрично - чл.141, ал.2 и 3 ДПК (отм.) и чл.172, ал.1 и 2 ДОПК. Съдържанието на двата законови текста е различно. По отношение на основанията за спиране на погасителната давност чл.141, ал.2, т.1 ДПК (отм.) предвижда започване на данъчна ревизия, а чл.171, ал.1, т.1 ДОПК - започване на производство по установяване на публичното вземане. Съгласно чл.141, ал.2, т.1 ДПК (отм.) давността се прекъсва с влизане в сила на акта за установяване на публичното вземане, а съгласно чл.171, ал.2 ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане. Основавайки се на общия правен принцип, че нормите, уреждащи срокове, установени в нов закон, не се прилагат към вече започнали да текат срокове, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по-дълъг от предвидения по новия закон срок, което в случая не е налице, преценката за течението на давностния срок, в т. ч. относно неговото спиране или прекъсване, следва да се направи на основата на разпоредбата на чл.141 ДПК (отм.) за периоди 2004г., 2005г. и по основанията предвидени в чл.171, ал.2 ДОПК за периоди 2006г. и 2007г. В процесният случай производството по установяване на лихва за ТБО и данък върху недвижимите имоти за 2010г. е започнало служебно с издаване на процесният АУЗД на 07.11.2013г. По делото липсват твърдения и не са представени доказателства от административният орган за настъпването преди 07.11.13г. на факти и обстоятелства, които да водят до спиране или прекъсване на давността за тези периоди.

Изводът е, че задълженията за ДНИ и ТБО за периодите 2004г., 2005г., 2006г., 2007г. и лихвите начислени върху тях са погасени по давност и това лишава ответника по делото от правото да търси принудителното им изпълнение, предпоставка за което е издаването на акта за определяне на задълженията по декларация. В случая тези задължения дори не са установени с процесният АУЗД, а само е начислена лихва върху тях. 

2. Съгласно чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания – неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва.

Законодателят е предвидил лихви да се дължат единствено върху неплатени в срок задължения. В конкретния случай, предвид вида на процесните задължения – данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, съдът намира, че за да бъде изобщо дължима лихва върху тях, то в АУЗД, същите следва да бъдат индивидуализирани по вид, основание, период и размер, да бъде установено от кой момент точно задълженото лице е изпаднало в забава, за да може от същия този момент да бъде изчислена дължимата законна лихва. Процесният АУЗД не съдържа данни относно периода, за който евентуално не са били платени дължимите данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, нито съдържа данни относно техния размер. За процесната 2010г. е посочен размер на данъка и таксата нула лева, върху която стойност на практика е начислена лихва, което е недопустимо. Недопустимо е също така евентуално дължими лихви за минали периоди да бъдат прехвърляни по преценка на органа по приходите в други периоди извън този, за който са дължими. Същите се дължат за конкретно задължение, което не е било платено в срок и върху която главница е начислена лихва. Следва конкретното задължение по размер – главница и лихва да бъде отнесено към периода, за който се дължи.

На основание посочените мотиви процесният АУЗД в частта за периода 2010г. като незаконосъобразен, следва да бъде отменен, поради което Административен съд - Бургас,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ акт за установяване на задължение по декларация № АУ007329/07.11.2013г., издаден от главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас потвърден с решение № 94-01-42021(1)/17.12.2013г. на директор на Дирекция „МПДТР” при община Бургас, в частта, в която на М.С.Н. ***, за 2010г. са определени задължения за лихви в размер на 106,74 лв. за данък върху недвижимите имоти и задължения за лихви в размер на 207,23 лв. за такса битови отпадъци.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                       СЪДИЯ: