Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер 987          Година 14.07.2011              Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХV състав, на тридесети юни две хиляди и единадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 281 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Екофрут - 1” ООД, гр.Пловдив представлявано от управителя П. А. С. срещу решение № 1003 от 12.01.2011г., постановено по н.а.х.д. № 950 по описа за 2010г. на Районен съд гр.Несебър. Счита решението за незаконосъобразно неправилно и постановено при неправилно приложение на закона. Изразява несъгласие с изводите на съда относно приемането за безспорно установено престирането на труд, както и изводът, че са налице всички елементи характерни за трудово правоотношение. С жалбата се прави искане  да се отмени постановеното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът – Директора на дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Несебър е потвърдил наказателно постановление № 02-0201259/20.10.2010 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Б., с което на основание 416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно. По същество е решил, че се касае за съществено нарушение на трудовото законодателство, тъй като съгласно чл.63, ал.2 от КТ,  работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1. Съдът е приел, че от показанията на свидетелите се установява, че към дата 18.08.2010 г., 12.30 ч. когато е извършена проверката, лицето вече е престирало работна сила, въпреки че от представения трудов договор, а и по делото не се спори че е било уговорено Атанасова да започне работа на 19.08.2010 г. Предвид факта, че работодателят е бил наясно, че работника престира труд още на 18.08.2010 г., а може би и от по- рано, то е следвало да изпълни изискванията на закона преди това. Прието е че, предприетия от страна на дружеството- жалбоподател опит за регистрация в ТД на НАП е единствено и само по повод инициираната проверка, тъй като регистрацията на трудовия договор на М.А. е била направена в ТД на НАП едва в 16,28 ч., а с представения договор за преквалификация се прикрива несключването на трудов договор, което е недопустимо.

 Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

         На база на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е формирал подробна и правилна фактическа обстановка, въз основа на която е извел правните си изводи, като по същество е приел, че е осъществен състава на нарушението.

Административнонаказателната отговорност за неизпълнението на задължението на работодателя по чл. 62, ал. 3 от КТ е регламентирана с оглед охраняване на законосъобразното развитие на обществените отношения, възникващи по повод полагането на труд и общественото осигуряване. Нормите на трудовото законодателство вменяват задължение на работодателя да сключи трудов договор с работника преди постъпването му на работа, като  чл.62, ал.1 поставя изискването за форма, а съгласно чл. 63, ал.2 вр. ал.1 от КТ „Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1”.

Видно от представения пред първата инстанция трудов договор № 0542 същият е сключен между „Екофрут -1” в качеството му на „работодател” и М. А. в качеството и на „работник/служител” на дата 17.08.2010г., като в т.11 от същия е упоменато, че работникът ще постъпи на работа на дата 19.08.2010г. Настоящият състав на съда, намира че от датата на сключване на трудовия договор до датата, на която в същия е посочено, че работникът следва да започне да изпълнява трудовите си задължения, за касатора обективно е съществувало достатъчно време да извърши нужната регистрация.

От непосредствените възприятия на длъжностните лица установили нарушението, безспорно се установява, че към датата на извършване на проверката 18.08.2010г. М.А. е установена на работа, на длъжност „чистач” и е почиствала тревните площи, в района между едноетажните малки къщи във ваканционното селище стопанисвано от касатора, т.е тя е престирала труд без да и е връчено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ.

Обстоятелството, че санкционираното дружество на 18.08.2010г. в 16,28 ч. т.е след извършената проверка успешно е регистрирало трудовия договор на Атанасова, видно от приложената Справка с вх.№ 16388103085173 за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.4 от КТ е неотносимо към състава на извършеното нарушение, тъй като към момента на проверката същото е било налице.

По отношение на представения договор за преквалификация сключен между „Екофрут 1” ООД и М.А. в качеството и на „обучаващ се” настоящия съдебен състав напълно споделя изложените от Районен съд гр.Несебър мотиви, че същият е сключен с цел заобикаляне на трудовото законодателство. Не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението, че М.А. е почиствала тревните площи във ваканционното селище стопанисвано от касатора,  в качеството си на „обучаваща” по силата на представения договор, а не в качеството си на „чистач”, полагаща труд за дружеството. Съгласно т.4 от договора, работодателят е длъжен да осигури на обучаващия се пряк ръководител за практическо обучение и материална база, а в случая липсват доказателства, че действително такъв е бил определен и е присъствал в момента на проверката, респективно, че А. практически е била обучавана, а не е престирала самостоятелно труд, поради което съдът намира твърденията на касатора в тази насока за неоснователни и недоказани.

От събраните по делото доказателства действително не става ясно каква е била предишната квалификация на М.А., за да се налага преквалификацията и. Освен това за настоящият съд е непонятно какви специални знания и умения следва да притежава един „чистач на тревни площи” за да е нужно да се обучава чрез преквалификация и то в продължение на 3 месеца, какъвто е срока по договора за преквалификация.

Неоснователни са и възраженията на касатора, относно липсата на информация в АУАН за конкретни обстоятелства около дейността извършвана от Атанасова, а именно липсата на обучаващ. Съгласно разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ, редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Презумптивната доказателствена сила на АУАН, установена в цитираната разпоредба, означава, че нарушителят е този, който следва да докаже по несъмнен и категоричен начин твърденията си за неизвършване на  констатираното нарушение, което в настоящия случай не е сторено.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решения, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1003 от 12.01.2011г., постановено по н.а.х.д. № 950 по описа за 2010г. на Районен съд гр.Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

     

                                                       2.