Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер          1624               от 03.10.2018г.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас, втори състав, на трети октомври две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Б. Н. като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 2819 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 111, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от лишения от свобода П.Д.Б. – ІІІ гр., понастоящем в Затвора Бургас против Заповед № 1140/25.09.2018 год. на Началник на Затвора Бургас, с която на основание чл. 101, т. 7, във вр. с чл. 102, ал. 2, предложение второ от ЗИНЗС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет) денонощия“. Твърди се, че така наложеното наказание е неправомерно наложено.

Ответника по оспорване - Началник на Затвора Бургас, се явява лично пред съда и оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и пледира заповедта да се потвърди.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения 3-дневен срок чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС, от надлежна страна – адресат на заповедта, която има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, срещу индивидуален административен акт, който засяга права и интереси на оспорващия. Жалбата отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява  процесуално допустима.

Разгледана по същество, съда намира жалбата за неоснователна.

            От събраните в хода на производството доказателства се установява, че с докладна записка рег. № 3927/11.09.2018 год., Инспектор „СДВР“ е сезирал Началника на Затвора Бургас, относно резултатите от извършена проверка по докладна записка № 3927/13.08.2018 год. на мл. инспектор Д. *. Златев – надзирател. В докладната записка е описано, че на 10.08.2018 год. в 14.30 часа при обход в салона на ІІІ-та група, в корпуса на затвора, надзирателя е влязъл в спално помещение № 305 и в електрически контакт до леглото на л.св. П.Д.Б. е видял включено зарядно устройство за мобилен телефон, както и мобилен телефон, който е бил закрепен за шкафа с магнит. Така намерените вещи са били иззети с протокол за изземване на вещи № 2299. В дадените обяснения, л.св. е заявил, че намерения телефон не е негов. В индивидуален разговор между Инспектора „СДВР“ и лишения от свобода, последния е разяснил, че откритите вещи не са негови, а и няма доказателства, че ги е ползвал. В докладната си записка, Инспектора „СДВР“ е посочил, че л.св. П.Б. е разбрал нарушението си, но счита същото за маловажно. Посочено е, че Б. е многократно наказван за притежаване на непозволени вещи, като за 2018 год., заповедите за наложени дисциплинарни наказания са, както следва: Заповед № 785/03.07.2018 год.; Заповед № 382/29.03.2018 год.; Заповед № 121/22.02.2018 год. и Заповед № 22/11.01.2018 год. В докладната записка е вписано също, че при разговори с други лишени от свобода, Инспектора „СДВР“ е получил информация, че л.св. Б. се е обаждал на техни близки, като ги е заплашвал и изнудвал. Посочено е също, че няколко дни след като намерения мобилен телефон е бил иззет, л.св. Б. е придобил нов такъв, който три седмици не може да бъде намерен.

Във връзка с така установеното, инспектор „СДВР“ е предложил на Началника на  Затвора Бургас по отношение на жалбоподателя П.Д.Б. за това, че на 10.08.2018 год. е притежавал неразрешен предмет – мобилен телефон М5 и зарядно устройство за него, които е съхранявал и ползвал на територията на Затвора Бургас и с тези си действия е нарушил чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 3, във вр. с чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС, на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС да му бъде наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет) дни“.

Така изготвената докладна записка на инспектор „СДВР“ е била съгласувана с инспектор НС СДВР и инспектор РД, които са вписали, че са съгласни с предложението.

Във връзка с горното, Началника на Затвора Бургас е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № 1140/25.09.2018 год., с която на основание чл. 101, т. 7, във вр. с чл. 102, ал. 2 предложение второ от ЗИНЗС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет) денонощия“. В мотивите на заповедта, административния орган, позовавайки се на докладната записка на ИСДВР е приел, че л.св. П.Д.Б. е съхранявал непозволена вещ – мобилен телефон и зарядно устройство за него и с това е нарушил разпоредбите на чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС. Посочено е също, че до момента л.св. е наказван многократно за подобни нарушения.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт, съда установи, че заповедта е постановена от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми.

Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. В текста на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС е указано, че дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед от началника на затвора, а в случаите на чл. 193 и от началника на поправителния дом. В настоящия случай, оспорената заповед е издадена от Началник на Затвора Бургас, който се явява компетентен орган по смисъла на цитираната норма на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа регламентираните реквизити. Към административната преписка е приложено писмено „изяснение“ от л.св. П.Д.Б., което покрива изискването на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, преди постановяване на заповедта да се изслуша нарушителя. С оглед на това, съда приема, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.

Анализът на установената фактическа обстановка обосновава извод за съответствие на оспорената заповед с приложимите материалноправни норми. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:

В нормата на чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС е дадено легално определение на понятието „дисциплинарно нарушение“, съгласно което, това е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. В ал. 2 на чл. 100 е посочено, че за дисциплинарно нарушение се смята – т. 5  неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон В настоящия случай, в докладна записка на ИСДВР с рег. № 3927/11.09.2018 год., въз основа на която е постановена оспорената заповед безспорно се съдържат данни за осъществено от лишения от свобода Б. неизпълнение на задължение и неспазване на ограничение за съхраняване на неразрешени вещи. В текста на чл. 97, т. 3 от ЗИНЗС изрично е указано, че лишените от свобода не могат да притежават, ползват или държат при себе си оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, включително самоделно изработени такива, мобилен телефон, фотоапарат, звуко- и видеозаписващи устройства или части от тях. Анализът на събраните по делото писмени доказателства безпротиворечиво обосновават извода, че л.св. П.Б. е притежавал, ползвал и държал при себе си мобилен телефон, който съгласно цитираната по-горе норма се явява неразрешена вещ. От друга страна, в текста на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС е указано, че дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 и 8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5. В случая, в цитираната докладна записка на ИСДВР е указано, че до момента са констатирани множество дисциплинарни нарушения от категорията на установеното такова, поради което с посочени в докладната множество заповеди (само за 2018 год. са 4 на брой), л.св. Б. е бил многократно наказван за съхраняване на неразрешени вещи. В случая от събраните доказателства безспорно се установява наличието на осъществено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 5 - неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон, което нарушение, във връзка с констатираните множество предходни такива се явява системно извършено, което от своя страна мотивира необходимостта от налагане на административното наказание по чл. 101, т. 7 - изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия. С оглед на това и предвид събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, правилно, обосновано и в съответствие с разпоредбата на чл. 102, ал. 2, във вр. с чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС с оспорената заповед, по отношение на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 7 - изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия. Предвид това, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното и на основание чл. 111, ал. 6, т. 1 от ЗИНЗС, Административен съд – гр. Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 1140/25.09.2018 год. на Началника на Затвора Бургас, с която на основание чл. 101, т. 7, във вр. с чл. 102, ал. 2, предложение второ от ЗИНЗС на П.Д.Б. (ЗД 13/15) – ІІІ група, понастоящем в Затвора Бургас е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет) денонощия“.

ОСЪЖДА л.св. П.Д.Б. (ЗД 13/15) – ІІІ група, понастоящем в Затвора Бургас в 7-дневен срок да заплати по сметка на Административен съд Бургас държавна такса в размер на 10 (десет) лева, като представи по делото платежен документ удостоверяващ плащането.

 

На основание чл.  111, ал. 5 от ЗИНЗС, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                                          СЪДИЯ: