Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 783          Година 21.04.2016            Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и четвърти март две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                               2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Й.Б.

Прокурор Георги Дуков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 280 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от И.Г.К. *** против решение № 17 от 05.01.2016г. постановено по н.а.х.д. № 5017 по описа за 2015г. на Районен съд Бургас. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Възразява за съставяне на акта и издаване на наказателното постановление в нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Излага доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателното постановление.

ОтветникътОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебното решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 15-0769 002512 от 30.09.2015г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Бургас, с което на касатора, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100  лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, както и за нарушение на чл.38, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2 във вр.чл.179, ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени разпоредбите на чл.40-44 и чл.57-58 от ЗАНН. По същество съдът е приел, че И.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушенията по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и  чл.179, ал.2 във вр.чл.179, ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност и са му наложени предвидените в тези разпоредби административни наказания, които са приети за правилно определени по вид и размер.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателства, който заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитания свидетел, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушенията, както и тежестта на наложените административни наказания.

Неоснователни са възраженията на касатора за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, в частност за липсата на коректна правна квалификация на установеното нарушение по т.1 от НП. Съгласно разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“. Същото изискване е поставено и в нормата на чл.20, ал.1 от ППЗДвП, която от своя страна предвижда, че на регистрираните МПС отпред и отзад се поставят табели с регистрационни номера. Правото на защита на лицето не е било ограничено, тъй като нарушителят се защитава срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая описанието на нарушението в съставения акт и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е достатъчно ясно и подробно, като безспорно се касае за управление на нерегистрирано МПС, без регистрационни табели, т.е. налице е съставомерност  от обективна страна на деянието по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че от непосредствените възприятия на длъжностните лица, извършили проверката, се установява, че на 09.07.2015г. касаторът е управлявал автомобил, който не е регистриран по установения ред – без регистрационни табели, като при движение от дясна лента извършвайки маневра завиване в обратна посока за влизане в бензиностанция, отнема предимството на правомерно движещия се лек автомобил и реализира ПТП. Посочените обстоятелства се потвърждават напълно от ангажираните пред първата инстанция доказателства и по същество не се оспорват от касатора. Актът за установяване на административно нарушение е подписан без възражения в тази насока, като е отбелязано единствено „няма спирачен път“, а допълнителни възражения не са постъпили и в законоустановения 3-дневен срок за това.

Неоснователно е поддържаното пред настоящата съдебна инстанция искане за приложение на чл.28 от ЗАНН. В тази норма е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което правилно административно наказващия орган и първоинстанционния съд не са приложили  тази разпоредба. Напротив следва да се имат предвид, че конкретно охраняваните обществени отношения са от особена важност, за което законодателят е целял по-висока степен на защита, която не следва да се заобикаля посредством института на маловажен случай, а сочените от водача доводи от житейски характер не могат да обосноват отпадане на административнонаказателната му отговорност, на това основание.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от 05.01.2016г. постановено по н.а.х.д. № 5017 по описа за 2015г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                              2.