Р Е Ш Е Н И Е

 

  Номер 1116      Година 27.06.2012         Град  Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на пети юни две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

Секретаря Й.Б.

Прокурор                                                                                                       

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 280 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 211и, ал. 5 от ЗМ във връзка с чл. 145 и слeдващите от АПК.

Образувано е по жалба на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ), със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от ген.директор П.Ц.Ц. против Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 2/05.12.2011г., издадено от Началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № 79/01.02.2012г. на Директора на Агенция „Митници”, с искане то да бъде отменено. С оспореното постановление за принудително събиране са определени за плащане публични държавни вземания в размер на 20 947,19 лева, от които мито в размер на 7 307,16 лева и ДДС в размер на 13 640,03 лева. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – Началник на Митница Бургас, редовно уведомен, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

На 19.08.2008г. през МП Лесово от Република Турция за Република Румъния с товарен автомобил рег. № РВ0192СН/РВ5412ЕМ се въвеждат стоки, превозвани под покритието на карнет ТИР XТ59601045. Транзитната операция е регистрирана в БИМИС – регистър Транзит отправно митническо учреждение под № 49114/19.08.2008г. и е насочена към получаващото митническо управление в Румъния. Титуляр на режим транзит по карнет ТИР XТ59601045 е „Иви транс” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***.

Във връзка с изясняване на обстоятелството, дали транзитната операция е приключена в определения срок от ОМУ – Лесово е изпратено писмо с изх.№ 7891/01.12.2008г. до „Иви - Транс” ЕООД с покана да представи доказателства за завършване на транзитната операция, отговор на което не е получен.

С писмо изх.№ 7891/02.12.2008г. от ОМУ – Лесово до ПМУ – Транзитен център на Румънските митници в гр.Букурещ е изпратено известие за издирване на карнет ТИР XТ59601045. Получен е отговор с вх.№ 7891/08.01.2009г. съгласно който МУ „Iasi”, Румъния пратката и ТИР карнета не са представени.

С писмо вх.№ 8060/08.12.2008г. се установява завършване на транзитната операция на карнет ТИР XТ59601045 в МУ „Constanta Port”, Румъния с получен заверен Волет 2.

С писмо изх.№ 7891 митнически власти са отправили запитване чрез т.нар. формуляр „ТС21- Искане за последваща проверка” до румънската митническа администрация „Constanta Port”, като в резултат на проверката е установено, че транзитната операция не е приключена по установения ред, при наличието на подозрения за използване на фалшив митнически печат и неистински подпис на обработения ТИР карнет. Поради липса на доказателства за надлежно завършена транзитна операция и на основание чл.203, ал.1 от Митническия кодекс на Общността (Регламент 2913/92)  и чл.199, ал.1, т.5 от ЗМ е възникнало вносно митническо задължение за отговорното лице по режим транзит - „Иви транс” ЕООД. Размерът на възникналите публични държавни вземания е определен с решение № 7891/24.03.2009г. на Началника на МП Лесово, като в т. 4 от същото е посочено, че длъжника „Иви транс” ЕООД следва да заплати определения размер в 10 дневен срок, считано от датата на връчване на уведомлението за вземане под отчет на основание чл. 839, ал. 2 от ППЗМ. Допълнително на дружеството е изпратено и искане за заплащане на дължимите суми вх.№ 7891/24.03.2009г., като същото е получено от длъжника на 26.03.2009г.. Задължението е взето под отчет под №7/24.03.2009г., видно от уведомление за вземане под отчет № 7891/ 24.03. 2009г..

С писмо изх. № 7891/24.03.2009г. началникът на МП Лесово е уведомил гарантиращата организация АЕБТРИ, че сертификатът за завършване на операция по ТИР XТ59601045, приет на 19.08.2008г. е получен в резултат на злоупотреба или измама, посочил е определения дължим размер за мито и ДДС и е поканил асоциацията да представи доказателства за редовното завършване на операцията в съответствие с обяснителни бележки към чл.28 от Конвенция ТИР, 1975г. и чл.455, § 3 и § 4 от Регламент (ЕО) № 2454/93г. за редовното завършване на транзитната операция.

С оглед на обстоятелството, че „Иви транс” ЕООД не е платило възникналото задължение в срока за доброволно плащане и на основание чл.232, ал.1 от МК, чл.211, ал.1, т.1 от ЗМ, за осигуряване плащането на митните сборове и другите публични държавни вземания е издадено ППСПДВ № 13/01.06.2009г. на началника на Митница Бургас, с което се определя размер на възникнало митническо задължение 7 307,16 лева за мито и 13 640,03 лева за ДДС ведно с  дължими лихви от дата на възникване на задължението. ППСПДВ № 16/21.07.2009г. е обжалвано по съдебен ред, като с решение № 1284/14.01.2010г. по адм. дело № 1284/2009г. по описа на Административен съд гр. Бургас, посоченото постановление е отменено. Решението е обжалвано пред ВАС и с решение № 9639/12.07.2010г. по адм.дело № 3262/2010г., решението на Административен съд е отменено, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С определение №1390/14.07.2011г. постановено по адм.дело №1440/2010г. е оставена без разглеждане жалбата на „Иви транс” ЕООД против ППСПДВ № 13/01.06.2009г. на началника на Митница Бургас, като просрочена и е прекратено производството по делото. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

С писмо изх.№ 4402-0474/16.07.2009г. Митница Бургас е изпратила ППС №13/01.06.2009г. до Агенция за държавни вземания, РД – Пловдив за образуване на изпълнително дело срещу „Иви транс” ЕООД за сумата от 20 947,19 лева ведно с дължимите лихви. Видно от приложената на лист 131 по делото разписка на публичен изпълнител, в АДВ РД  Пловдив е получено ППСПДВ № 13/2009г. и същото е вписано в книгата за движението на изпълнителните дела под № 6363/2009г.

Постановлението за принудително събиране №13/01.06.2009г. е изпратено и на АЕБТРИ, като е получено на 03.08.2009г., видно от приложеното известие за доставяне. 

С искане за заплащане на дължими суми изх. № 7891/24.06.2009г. МП Лесово е сезирало АЕБТРИ за възникналите задължения.

С докладна записка изх. № 7891/08/23.06.2010г. е уведомен началника на Митница Бургас, че в тримесечния срок от датата на искането съгласно чл.10 от договора между Агенция „Митници” и АЕБТРИ, асоциацията не е изпълнила задължението си да заплати възникналите задължения за мито и ДДС, поради което административният орган е издал на 05.12.2011г. процесното ППСПДВ № 2/2011г. Последното е връчено на АЕБТРИ на 14.12.2011г., видно известие за доставяне.

В законоустановения срок асоциацията е оспорила с жалба вх. № 2601-1008/10/22.12.2011г. издаденото постановление по административен ред, пред Директора на Агенция „Митници”, който е потвърдил постановлението изцяло с решение № 79/01.02.2012г..

С жалба вх.№ 2601-1008/10/06.02.2012г. от АЕБТРИ е оспорено по съдебен ред Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 2/05.12.2011г. издадено от Началника на Митница Бургас и потвърдено с решение № 79/01.02.2012г. на Директора на Агенция „Митници”. В жалбата се оспорват констатациите на митническия орган и тълкуването на събраните в хода на административното производство писмени доказателства, като се релевират доводи относно факта, че административният орган не е направил всичко възможно да събере дължимите публични вземания от титуляра на режима „Иви транс” ЕООД. Твърди се, че не е налице обикновена солидарна отговорност по реда на ЗЗД, а съществува специална поредност за реализиране на отговорността съгласно Конвенция ТИР. Счита, че неправилно е определен началния момент от който започва да тече лихва по отношение на АЕБТРИ, както и факта, че в ППСПДВ неправилно се посочва, че обжалването в случая няма суспензивен ефект.

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото  доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за основателна.

Обжалваният административен акт е издаден в законоустановената писмена форма и от компетентния административен орган – началника на Митница Бургас, съгласно разпоредбата на чл.211а от ЗМ. При издаването му не са допуснати нарушения на процесуалноправните разпоредби на закона, то е мотивирано, като административният орган е посочил, както фактическите, така и правните основания за издаването му.

Съгласно нормата на чл.97, ал.1 от ЗМ режимът „транзит” разрешава превоза от едно до друго място на митническата територия на Република България на чуждестранни стоки, без да бъдат облагани с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика. Според алинея втора на чл.97, превозът се осъществява под покритието на карнет ТИР, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Конвенция ТИР от 1975 год. когато превозът е започнал или трябва да завърши извън страната. Според чл.98, ал.1 от ЗМ, режимът транзит завършва и задълженията на титуляра на режима са изпълнени, когато стоките поставени под режима и изискваните документи бъдат представени в получаващото митническо учреждение, а алинея втора разпорежда, че митническите органи приключват режима транзит, когато установят въз основа на сравнение на наличните в отправното митническо учреждение данни с наличните в получаващото митническо учреждение данни, че режимът транзит е завършен редовно.

Неизпълнението на задължението за представяне на изискваните документи в получаващото митническо учреждение е основание за ангажиране на отговорността на съответните лица, в това число и на превозвача, за събиране на дължимите държавни вземания, възникнали в резултат на нарушение на режима „транзит”, респективно на операцията ТИР. В хода на извършената проверка от митническите органи е установено, че транзитната операция не е приключена по установения ред, при наличието на подозрения за използване на фалшив митнически печат и неистински подпис на обработения ТИР карнет, като по делото не е представен заверен от митническите органи документ, който да удостоверява, че стоките са били представени в получаващото митническо учреждение, респективно не са представени документи, изходящи от чуждестранната митническа администрация, които да удостоверяват, че стоките са били поставени под друг митнически режим в чужбина, съответно за освобождаването им от митницата за вътрешно потребление или от органите, заверили оригиналния документ или от официалните служби на чуждестранната държава, които да съдържат достатъчна информация за идентичността на стоките. След като операцията по ТИР карнета не е приключила и стоката е отклонена от митнически надзор, то на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМ е възникнало вносно митническо задължение.

В случая между страните по делото е налице спор и по въпросът дали между титуляра на режим транзит и АЕБТРИ в качеството на гарантираща организация е налице солидарна отговорност, както се твърди от ответника или Конвенция ТИР предвижда поредност на търсенето на задълженията, както се твърди от жалбоподателя.

Тълкуването на разпоредбите, които регламентират отговорността на жалбоподателя, е дадено в Тълкувателно решение № 3 от 25.03.2003 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. В него се посочва, че при осъществяване на митнически режим „транзит” под покритието на карнет ТИР, титулярът на режима е длъжен да превози стоките в непроменено състояние със знанието и разрешението на митническите органи, т. е. под митнически надзор, от отправното митническо учреждение до получаващото митническо учреждение. Това задължение на превозното предприятие, титуляр на режима транзит и на съответния карнет ТИР, е обезпечено с финансова отговорност на националната гарантираща асоциация, одобрена от митническите власти на една договаряща страна, като поръчител на лицата, ползващи режима ТИР. За територията на Република България гарантиращата асоциация е Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища (АЕБТРИ).

Съгласно чл.8, т.1 от Конвенция ТИР гарантиращата асоциация отговаря за заплащането на изискуеми вземания на страната, в която е била установена нередовност на операцията ТИР, съвместно и солидарно с лицата, които ги дължат. В т.7 на същия член е регламентирано задължение за компетентните органи, в рамките на възможното, да търсят плащането на дължимите суми от лицата, които пряко ги дължат, преди да предявят иск към гарантиращата асоциация. Следователно, с императивна правна норма е въведена поредност при търсене на изискуемите държавни вземания, за разлика от обикновената солидарна отговорност, като компетентните органи са длъжни да извършат необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица, независимо дали са местни или чуждестранни. Едва след изчерпване на възможностите за изпълнение по отношение на тези лица компетентните органи могат да търсят изпълнение от гарантиращата асоциация. Това означава, че отговорността на гарантиращата асоциация е обусловена от установена невъзможност за удовлетворяване вземанията на държавата от пряко дължащите ги лица. Когато титулярът на карнета ТИР не е изпълнил задължението си по чл.21 от Конвенция ТИР да представи пътното превозно средство, заедно с товара и със съответния карнет ТИР, митническите власти трябва да предприемат спрямо него възможните фактически и правни действия за заплащане на дължимите суми. Преценката за това дали са предприети възможните действия следва да се прави за всеки конкретен случай, с оглед наличната информация за лицето, както и това дали то е местно или чуждестранно.

Съгласно обяснителните бележки към същия чл.8, т.7 от конвенцията мерките, които компетентните органи трябва да предприемат, за да изискат плаща нето от пряко дължащото лице или лица, трябва да включват поне уведомление за неприключена операция ТИР и/или изпращане на искане за заплащане по карнета ТИР. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 3/25.03.2003г. на ВАС по д.№ ТР-6/2002г., при настъпила изискуемост на вземанията по чл.8, т.1 от Конвенция ТИР, митническите органи могат да предявят искане за плащане пред гарантиращата асоциация, след като са предприели всички възможни действия за търсене на сумите от местните или чуждестранните лица, които пряко ги дължат. Изрично в мотивите на посоченото тълкувателно решение е записано, че отговорността на гарантиращата асоциация е обусловена от невъзможността за удовлетворяване вземанията на държавата от пряко дължащите ги лица.

Видно от изложеното за да бъде ангажирана отговорността на гарантиращата асоциация не е достатъчно митническата администрация само да е предприела необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания, първо от дължащите ги по закон лица, но и да е налице невъзможност за удовлетворяване вземанията от тези лица.

В случая обжалваното постановление е издадено преди изчерпване на тези възможности - срещу превозвача е образувано изпълнително производство, по което има частично внасяне на дължимите суми в размер на 4 889,88 – мито, по ППС № 13/2009г. Също така това производство е все още висящо, като видно от представеното в хода на съдебното производство писмо изх.№ 6363/2009/000086/19.04.2012г. на Директора на ТД на НАП гр.Пловдив, към 19.04.2012г. са предприети действия по принудително изпълнение срещу „Иви Транс” ЕООД и образуваното изпълнително дело е активно. Ето защо, след като по делото не се установява, че към момента на издаване на процесното ППСПДВ срещу АЕБТРИ, е невъзможно да се удовлетворят държавните вземания от превозвача „Иви Транс”, същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В допълнение следва да се има в предвид, че неправилно е посочено в процесното ППСПДВ, че неговото обжалване не спира изпълнението. Съгласно чл.211ж, ал.1 от ЗМ, обжалването на постановлението не спира неговото изпълнение, но в ал.5 на същата норма, изрично е предвидено, че ал.1 не се прилага в случаите, когато с постановление за принудително събиране на публични държавни вземания са установени задължения, произтичащи от прилагането на международна конвенция, към която Република България се е присъединила, и длъжници са гарантиращите организации, определени с акт на Министерския съвет. Безспорно е, че с процесното ППСПДВ са установени задължения, произтичащи от прилагането на международна конвенция, към която Република България се е присъединила, както и че длъжник е гарантиращата асоциация – АЕБТРИ. Следователно, в случая приложима е нормата на чл. 211ж, ал. 5 от ЗМ и неправилно в решението е посочено, че обжалването на постановлението не спира неговото изпълнение. Въпреки това, неправилното посочване, че жалбата не спира изпълнение не води до незаконосъобразност на обжалваното постановление и не е самостоятелно основание за неговата отмяна, тъй като по силата на чл.211ж, ал.5 от ЗМ, подадената жалба има суспензивен ефект и тя е спряла изпълнението на постановлението, като няма пречка жалбоподателя да направи възражения в този смисъл в евентуално развиващото се производството по изпълнение и то да бъде спряно.

При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото в разноски в размер на 10 лева, за платена държавна такса. По отношение на претендирани разноски за адвокатско възнаграждение, същите не се дължат, тъй като по делото не са ангажират други доказателства, за направени такива.

С оглед на изложеното, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 2/05.12.2011г., издадено от Началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № 79/01.02.2012г. на Директора на Агенция „Митници”.

ОСЪЖДА Митница Бургас да заплати в полза Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата, със седалище и адрес на управление гр.*** съдебно деловодни разноски в размер на 10 лева (десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: