Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    311                     от 24.02.2017 г.           град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, петнадесети състав, на шестнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Лилия Александрова

        Членове: 1. Станимир Христов

                          2. Диана Ганева

 

при секретаря Г.Д. и прокурор Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 27 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на П.Ф.Д., ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 432/30.11.2016 г., постановено по НАХД № 1797/2016 г. по описа на Районен съд Несебър, с което е изменено Наказателно постановление № 2281/12.08.2016 г., издадено от Началника на РУ Несебър, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 29 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) и на основание  чл. 45 от ЗЧОД е наложена глоба в размер на 500 лева, като размерът на глобата е намален на 200 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично като прави изявление за грешен ЕГН в наказателното постановление и за факта, че е имал идентификационна карта, но същата е била в джоба му поради скъсване на верижката.

Ответникът по касация – РУ на МВР Несебър, редовно призован, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на  оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по жалба на П.Ф.Д. против Наказателно постановление № 2281/12.08.2016 г., издадено от Началника на РУ Несебър, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 29 от ЗЧОД и на основание  чл. 45 от ЗЧОД е наложена глоба в размер на 500 лева. За да измени процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че Д. е извършил твърдяното нарушение, но по делото не са ангажирани доказателства, които да обосноват определения от наказващия орган размер на наложеното към максимума административно наказание.

Решението на Районен съд Несебър е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд  само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящата инстанция намира, че възражението на касатора за сгрешеното ЕГН за неоснователно, тъй като е сгрешена само последната цифра, а нарушителят е идентифициран с достатъчно други данни. Освен това Д. не твърди, че не е присъствал на мястото на нарушението, а само че на това място не е извършил вмененото му нарушение.

Не може да се приеме за достоверно твърдението на Д., че е имал идентификационна карта поради собствените му противоречиви му твърдения. В жалбата, с която е сезирана първата инстанция се сочи, че „… щипката на идентификационната ми карта беше развалена и постоянно се откопчаваше, поради това аз прибрах същата в джоба си да не я загубя.“ Докато в съдебно заседание Д. е направил следното изявление: „Аз имах идентификационна карта, но тя беше в джоба ми, защото верижката на която висеше се беше скъсала вследствие от изнасянето на пияни клиенти“. В хода на производството не са ангажирани никакви доказателства, които да удостоверят тези твърдения на касатора, като дори в АУАН липсва възражение от лицето, че разполага с идентификационна карта.

Правилно първата инстанция е намалила размера на наложената глоба, но предвид безспорното доказване на нарушението не може да бъде изпълнено искането на Д. тази глоба да бъде отменена напълно, поради което санкция в размер на 200 лева напълно постига целите на наказанието.

Касационният състав счита, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила, а жалбата като неоснователна – да се отхвърли.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В Решение № 432/30.11.2016 г., постановено по НАХД № 1797/2016 г. по описа на Районен съд Несебър.

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                               

 

 

 

                                                                                                       2.