Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 864           Година 02.05.2018         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

 

Секретаря Й. Б.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 279 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А.П.П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес *** против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0454-000099/27.06.2017г. издадени от началник РУ Сунгурларе към ОД на МВР гр.Бургас, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Счита заповедта за незаконосъобразна, необоснована, неправилна и издадена от некомпетентен орган. Прави искане да бъде прогласена нейната нищожност, алтернативно да бъде отменена, като незаконосъобразна, необоснована и неправилна. В съдебно заседание поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена. Представя писмена защита. 

Ответникът - Началника на Районно управление Сунгурларе към ОД на МВР гр.Бургас – Емил Иванов Узунов, редовно уведомен, прави искане жалбата да бъде оставена без последствие и потвърждение.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

Акт за установяване на административно нарушение № 254/27.06.2017г. (л.14 по делото), е съставен от младши автоконтрольор към ОД на МВР Бургас, РУ Сунгурларе, за това, че на 27.06.2017г., около 03,00ч. в гр.Сунгурларе, по ул.“Индустриална“, в посока изхода за село Горово, А.П. управлява лек автомобил с рег.№  ***, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол и или наркотични вещества или техните аналози, като е посочено и че водачът управлява автомобилът след неплатена глоба наложена с посочен фиш. Акта е връчен при условията на отказ. Издаден е талон за медицинско изследване фабричен № 0011376 (л.15 от делото), който също е връчен при условията на отказ.

С наказателно постановление № 17-0454-000674/27.09.2017г. (л.18 от делото), на основание на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на А.П. е наложено административни наказания глоба в  размер на 2 000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20,00 лева.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0454-000099/27.06.2017г. издадени от началник РУ Сунгурларе към ОД на МВР гр.Бургас (л.11 от делото), на основание чл.22 от ЗАНН на А.П. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта е връчена на 10.01.2018г., видно от оформената разписка (л.12 от делото) и е обжалвана с жалба вх.№ 454000-265/23.01.2018г. (л.4-7 от делото), подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал.2, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на устните състезания. В случая са приложими нормите на ЗДвП в редакцията ДВ бр.9/26.01.2017г., в сила от 31.01.2017г..

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, 2, , 4, т.5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

От представената по делото заповед № 8121К-1062/22.03.2016г. на министъра на вътрешните работи (л.45 от делото), се установява, че лицето наложило процесната ПАМ – Емил Узунов заема длъжност началник на РУ Сунгурларе. Със заповед рег.№ 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас (л.46 от делото), на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците на РУ, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Актът е връчен на жалбоподателя при условията на отказ, който е надлежно оформен с подписа на един свидетел, на когото са посочени имената и адреса, съобразно изискванията на чл.43, ал.2 от ЗАНН.

Неоснователно е възражението за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на заповедта, тъй като не ставало ясно къде точно е извършено нарушението. Нарушението - отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и неизпълнение на предписание за медицинско изследване е извършено в гр.Сунгурларе, като точното място не е елемент от неговия фактически състав и непосочването му не води до нарушаване правото на защита на лицето. Въпреки изложеното, следва да се има в предвид, че действително в заповедта е посочено, че нарушението е извършено в гр.Сунгурларе, на ул.“Без име“, но изрично при описание на обстоятелствата при които то е извършено е посочено, че това е в гр.Сунгурларе, по ул.“Индустриална“, в посока изхода за село Горово, което описание е достатъчно ясно. Това право не е нарушено и от описаните в заповедта две нарушения, които са били установени при извършената проверка и за които на лицето е съставен АУАН, тъй като изрично е посочена приложимата материалноправна норма на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП и не е налице съмнение за кое точно от така констатираните две административни нарушения е наложена ПАМ.

В допълнение на изложеното следва да се има в предвиди и че съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС на Република България, няма пречка мотивите за издаване на административния акт да се съдържат отделно от него. В случая не само в заповедта, но и в приложената по делото докладна записка УРИ454р№ 5906/27.06.2017г. (л.20-21 от делото), се съдържат мотивите за налагане на ПАМ, като е посочено и конкретното място на извършване на нарушението.

Направените възражения за второто описано нарушение, а именно на нормата на чл.157, ал.8 от ЗДвП, са неотносими в случая, поради което не следва да се обсъждат.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. Пълно и точно са изложени фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, в приложимата редакция, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Видно от изложеното, в посочената законова норма се съдържат няколко хипотези при наличието на които административния орган може да наложи процесната ПАМ, включително и при отказ на лицето да бъде проверено с техническо средство и да даде кръв за медицинско изследване, като това са две самостоятелни хипотези, наличието на които не е предвидено при условията на кумулативност. В този смисъл е и решение № 10650/28.08.2017г. на ВАС по адм.д.№ 2652/2017г..

В обжалваната заповед е прието, че лицето е отказало да му бъде извършена проверка с техническо средство за употребата на алкохол и не изпълнява предписанието за медицинско изследване за концентрацията на алкохол в кръвта му.

Не е налице спор по делото, че жалбоподателя е отказала да бъде тествана за употребата на алкохол с техническо средство, което е мотивирано в сезиращата съда жалба с твърдението, че той страда от заболяване, което не му позволява да бъде тестван с техническо средство. След като жалбоподателя е отказал да бъде тествана за алкохол с техническо средство е налице едно от основанията по чл.171, т. 1, б.“б“ ЗДвП за налагане на процесната ПАМ, като са без значение причините за това. В допълнение на изложеното следва да се има в предвид, че твърденията на жалбоподателя, че тъй като страда от „кластърно главоболие“, не може да бъде тестван посредством дрегер не се установяват от събраните по делото доказателства. В проведеното на 17.04.2018г. открито съдебно заседание са представени четири броя амбулаторни листи за прегледи извършени в периода от 11.03.2014г. до 16.12.2014г. (л.72-75 от делото), като посочените диагнози са – главоболие, други синдроми на главоболие, главоболие и кластърно главоболие, без обаче да са ангажирани доказателства, че жалбоподателят е страдал от това заболяване и към момент на извършване на проверката и се лекува, съответно, че тестването посредством техническо средство е противопоказно на заболяването.

На следващо място, съгласно чл.2, ал.2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отм.), действала към 27.06.2017г., с лабораторно изследване се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство. В случая, жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, издаден му е талон за медицинско изследване, като липсват твърдения и доказателства той да се е явил да му бъде извършено медицинско изследване  в ФСМП Сунгурларе, в указания срок от 20,00 минути. Отказът да бъде получен талона е надлежно оформен, посредством подписа на един свидетел, на когото са посочени имената и адреса, като твърденията на жалбоподателя, че този талон не му е връчен са недоказани. Действително по делото са ангажирани гласни доказателства и като свидетел е разпитана М. М., но посредством тях не се установява, че талонът не е бил изготвен и връчен на жалбоподателя, тъй като тя не е присъствала в момента на проверката и не споделя собствени впечатления, а преразказва казаното и́ от жалбоподателя. Тези твърдения не се установяват и от представения по делото протокол от проведено отрито съдебно заседание на 29.03.2018г. по анд № 19/2018г. на КРС (л.67-71 от делото), по което са разпитани и други свидетели, като техните свидетелски показания не представляват надлежно доказателствено средство, тъй като не са ангажирани в хода на настоящото производство.

С оглед на изложеното, след като жалбоподателят е отказ да бъде тестван с техническо средство за употребата на алкохол, съответно след като не му е извършено и съответното медицинско изследване, правилно е прието от административния орган, че са налице основанията на чл.171, т. 1, б.“б“ ЗДвП за налагане на процесната ПАМ и оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните изисквания на закона.

В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл.146, т.5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача, отказал да бъде тестван за употреба на алкохол, тоест тя има и преустановителен ефект. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения максимален 18-месечен срок, ако до този момент въпросът за отговорността не е решен, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано нейното действие.

По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административния орган е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, а подадената жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.П.П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес *** против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0454-000099/27.06.2017г. издадени от началника на Районно управление Сунгурларе при ОД на МВР гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: