ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.Бургас, №  2332/02.10.2018г.

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                 СЪДИЯ:  ДИАНА ГАНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело №2799 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.60, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „Гис Транспорт“ ООД гр.Сливен, ЕИК 119675571, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, кв.“Йосиф Щросмайер“ №16, вх.“Б“, ап.7, представлявано от Г.Т.Т. против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-743-0267409/20.09.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „ Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – хижа „Карандила“, находящ се в гр.Сливен, местност Карандила и забрана за достъп до него за срок от 15 (петнадесет) дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

В уточняваща молба от 02.02.2018г. е конкретизирано, че се оспорва разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта.

Административен съд - Бургас приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.60 ал.4 от АПК, във връзка с чл.186 ал.4 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При проверка на обекта, стопанисван от търговеца, извършена на 15.09.2018г. в 16.10 часа, е констатирано, че там се извършва търговска дейност, а при извършена контролна покупка на стойност петдесет лева, сумата е приета от служител на дружеството и не е издаден фискален бон от работещия ЕКАФП.

Като е приел, че дружеството не е спазило реда за документиране на продажбите по Наредба Н-18, ответникът е издал оспорената заповед.

В заповедта е включено разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ. Прието е, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи. Неиздаването на фискален бон е възприето от ответника като нарушение на данъчно – осигурителното законодателство и признак за системно неотчитане на приходи от дружеството, насочено срещу установената фискална дисциплина и законовите норми, свързани с осигуряване в бюджета на приходи от данъци, обосноваващо наличието на особено важен обществен интерес от предварителното изпълнение на заповедта (съгласно цитирана в заповедта практика на ВАС).

Разпореждането, с което е допусната предварителната изпълнение на заповедта, е законосъобразно.

Съгласно нормата на чл.188 ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 от ЗДДС, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.

В нормата на чл.60, ал.1 от АПК е регламентирана възможността административния орган да включи в административния акт разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В този смисъл, в тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване на разпореждането му за предварително изпълнение, като преценката му следва да се направи и да бъде изложена под формата на мотиви, за постановяване на разпореждането.

В настоящия случай, административният орган е приел, че предварителното изпълнение следва да се допусне, за да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи , трето - поради съществуваща опасност дължимите данъци да не бъдат внесени, като от неизпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Мотивирал се е с обществения интерес приходите на търговците да бъдат постоянно контролирани, за да се избегне тяхното укриване, съответно заплащане на дължими данъци.

Органът е изложил конкретни фактически основания за наличието на изброените предпоставки, които да обуславят постановяване на разпореждането за предварително изпълнение – извършена проверка, при която е установено грубо неизпълнение на императивни норми от Наредба № Н-18, съответно необходимост от осигуряване на условия за внасянето на дължимите данъци, за да се избегне настъпването на значителна или трудно поправима вреда за бюджета. Преценката на административния орган за наличието на обстоятелства, които да налагат предварително изпълнение на акта, следва да се направи във всеки един случай и да бъде изложена под формата на мотиви за постановяване на разпореждането. В случая, относими мотиви за допуснатото предварително изпълнение на заповедта са налице.

Търговецът не отрича, че за извършената търговска продажба в обекта не е бил издаден фискален бон или касова бележка от продавача. Акцентира върху санкционния, според него, характер на допуснатото предварително изпълнение и

необосноваността на разпореждането. Съдът приема, че доводите в тази насока са неоснователни. Нито срокът между момента на извършване на проверката и момента на налагане на мярката, нито пък доводите на ответника за необоснованост на разпореждането сочат към извод, че то (разпореждането) има характер на „санкция“ за търговеца. Допускането на предварително изпълнение на ПАМ е предоставено в оперативна самостоятелност на административния орган – той единствен преценява колко често и по отношение на кои лица да го приложи. Съдът може да контролира единствено дали са спазени законовите предпоставки за допускане на това разпореждане в рамките на цитираната оперативна самостоятелност – не и честотата, с която то се налага. В конкретния случай, от представения протокол за извършена проверка, чието съдържание не е оспорено от жалбоподателя, съдът приема за доказано твърдението на ответника, че е налице неотчитане на продажби в търговския обект, съответно – че е налице значим обществен интерес от незабавно преустановяване на тази практика каквато е целта на допуснатото предварително изпълнение.

Тезата на жалбоподателя, че с допуснатото предварително изпълнение ще му бъдат причинени значителни и трудно поправими вреди, водещи до сериозни финансови затруднения на дружеството, е недоказана. По делото не са представени доказателства за естеството на търговската дейност на жалбоподателя, за общия обем на дейността му и за дела на конкретния търговски обект в тази дейност. Тази недоказаност, съотнесена към срока, за който е наложена мярката също не може да обоснове извод за незаконосъобразност на разпореждането.

Съдът счита, че в случая са налице изискуемите материалноправни предпоставки за издаване на обжалваното разпореждане. Неизпълнението от страна на търговеца на задължението му да отчита осъществяваните в обекта продажби обективно препятства възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения, поради което следва да се приеме, че е налице значим държавен интерес по смисъла на чл.60 от АПК. Мярката е с преустановителен и превантивен характер и доколкото отлагането и́ във времето би попречило за постигане на крайната и́ цел – да предотврати укриването на приходи и отклонението от данъчно облагане, следва да се приеме, че разпореждането за предварителното и́ изпълнение е съобразено с целта на закона. Ето защо съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. В този смисъл е и практиката на ВАС, а именно Определение №9647/13.07.2018г. по адм.дело № 8821/2018г. и Определение № 9741/16.07.2018г. по адм.дело №8356/2018г.

С оглед на изложеното и на основание чл.60 ал.5 и ал.6 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Гис Транспорт“ ООД гр.Сливен, ЕИК 119675571, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, кв.“Йосиф Щросмайер“ №16, вх.“Б“, ап.7, представлявано от Г.Т.Т. против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-743-0267409/20.09.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „ Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: