Р Е Ш Е Н И Е

 

952/11.05.2018 година, град Бургас,

 

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.С.,

разгледа адм. дело № 278/2018 година.

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на М.К.М. с ЕГН ********** ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-0320-000238/08.09.2017 година на началник група в РУ - Поморие при ОД – Бургас на МВР.

С оспорената заповед, на основание чл. 171 т.2а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложена санкция прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство, собственост на жалбоподателя, за срок от 365 дни.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Жалбоподателят изтъква, че в момента на проверката, автомобилът е бил управляван от неговата дъщеря, но без негово знание. Възразява още, че неправилно мярката се налага на него като собственик на автомобила, но поради неправомерно поведение на друго лице. Излага твърдения, според които изтичането на срока на СУМПС не лишава водача от правоспособността да управлява МПС.

Иска отмяна на заповедта, в условията на евентуалност – срока на мярката да бъде намален.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Преди провеждане на открито съдебно заседание, изпраща писмена защита (лист 28), в която излага съображения по съществото на спора.

Ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя административната преписка и писмено становище (лист 9), според което оспорената заповед е законосъобразен административен акт.  

След като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, от фактическа страна съдът установи следното:

Със заповед за прилагане на ПАМ на началник група при ОД – Бургас на МВР, РУ Поморие (лист 15) е заповядано на М.К.М. да бъде наложена, на основание чл.171 т.2а от ЗДвП, санкция прекратяване на регистрация на ППС за срок от 365 дни. В мотивите на заповедта е посочено, че жалбоподателят, в качеството на собственик на лек автомобил „Ситроен С3“ с рег.№ ***е допуснал управлението му на 08.09.2017 година, около 13:30 часа по път № 5906 в община Поморие от П.М.М. (дъщеря) непритежаваща валидно СУМПС – неправоспособен водач на МПС. Иззети са 2 броя регистрационни табели ***и свидетелство за регистрация на МПС № ***.

По делото е представено НП № 17-320-000963/12.09.2017 година (лист 17) на началника на група към ОД – Бургас на МВР, РУ Поморие, с което на П.М.М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл.150А ал.1 от ЗДвП. Представена е и справка за нарушителя/водача (лист 20), от която е видно, че процесното нарушение е първо изобщо за Манолова като правоспособен водач на МПС. Цитираното наказателно постановление е обжалвано и не е влязло в сила. В административната преписка е приложен и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 032968/08.03.2017 година, в който е описано нарушение, идентично описаното в заповедта за налагане на ПАМ (лист 18).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице, което има интерес от оспорването.

Разгледана по същество е частично основателна.

По смисъла на чл.171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и съгласно чл.171 ал.5 обжалването е по реда на АПК.

Заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в мотивирана заповед, която се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Компетентността на издателя на заповедта е обоснована с представената заповед № 251з-209/18.01.2017 година на директора на ОД – Бургас на МВР (лист 21).

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма. Тя съдържа всички реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК.

На водача на автомобила е съставен АУАН за извършено от него административно нарушение, който акт е подписан с възражение, че не живее в България и не е обърнала внимание, че СУМПС е с изтекъл срок. Съгласно описаното в акта, на 08.09.2017 година, около 13:30 часа, в община Поморие, на път трети клас № 5906, П.М., като водач на лек автомобил Ситроен Ц3 с рег. № ***, управлява посоченото МПС, собственост на М.К.М. със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност – неправоспособен водач. В акта е отразено и изземването на свидетелство за регистрация част ІІ и 2 броя регистрационни табели. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59 ал. 2 т.4 предл. I от АПК, необорени от жалбоподателя в хода на производството пред настоящата инстанция.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – извършването на които би обусловило крайно волеизявление на административния орган, различно по съдържание от волеизявлението при правомерно развитие на правоотношението. Административният орган е установил липсата на валидно свидетелство за управление на МПС и е издал заповедта за налагане на ПАМ. В този случай органът действа в условията на обвързана компетентност, тъй като относимата правна норма (в редакцията към момента на нарушението – ДВ, бр. 54 от 2017 година) не предоставя възможност за преценка, а единствено указва, че се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.

По материалната законосъобразност на акта.

В хипотезата на чл.171 т.2а от ЗДвП (в приложимата редакция към момента на издаване на заповедта, ДВ, бр. 54 от 2017 година), ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ може да се приложи на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от шест месеца до една година.

Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ и от установените фактически обстоятелства е видно наличието им – а именно управление на МПС от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление, което не е собственик на превозното средство.

С оглед на това, в настоящия случай предпоставките за правилното прилагане на ПАМ са две – заповедта да е издадена против собственика на МПС и същият да е допуснал друго лице да управлява превозното средство, без да притежава съответното свидетелство за управление.

Съгласно чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т.4.

Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Свидетелството за управление на МПС се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП) и удостоверява, че лицето има право да управлява МПС от съответната категория.

В конкретната хипотеза, не се оспорва, че П.М.М. (дъщеря на жалбоподателя) е управлявала МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност.

На следващо място, ПАМ на основание чл.171 т.2а от ЗДвП се налага на собственика на МПС, чиято регистрация се прекратява, който е управлявал превозното средство без да притежава съответното свидетелство за управление. По делото не е спорно, а и този факт е посочен в заповедта, че именно жалбоподателят е собственик на МПС, чиято регистрация е прекратена. Затова, наложената ПАМ не противоречи на материалноправните разпоредби. Компетентният орган е разпоредил налагане на ПАМ, която е изрично уредена по ЗДвП, при наличие на предпоставките за нейното прилагането.

По отношение направеното искане за редуциране размера на срока на ПАМ, настоящият състав приема, че то е основателно. При определяне срока, за който прилага ПАМ от процесния вид, административния орган действа в условията на оперативна самостоятелност. В този случай, следва да бъдат преценени всички обстоятелства при извършване на нарушението. В конкретния случай спреният за проверка автомобил е бил управляван от лице, което е посочило, че не живее в България, придобило е водаческа правоспособност 15 години преди нарушението и за тези години няма нито едно регистрирано нарушение по ЗДвП. Съдът счита, че е напълно възможно, лице, което не живее в България и инцидентно се налага да управлява МПС при престой в родината, да не обърне внимание, че свидетелството му за управление на МПС е с изтекъл срок. С оглед безупречната справка за нарушител/водач (процесното нарушение е единственото извършено от водача), обосновано може да се предположи, че ако беше забелязала, че свидетелството е с изтекъл срок П.М.е щяла да предприеме действия по подновяването му. Това е направено веднага след установяване на нарушението и свидетелството е подновено на 19.09.2017 година. Като не е съобразил описаните обстоятелства, административният орган е приложил ПАМ за необосновано дълъг период, нарушавайки основания принцип в административния процес на съразмерност на прилаганата мярка спрямо търсения законосъобразен резултат от нея. Съдът намира, че срок на действие на ПАМ, близък до минималния постига постига целта на закона, осигурява безопасността на движението по пътищата и преустановява извършването на административното нарушение. Посоченото мотивира съда да заключи, че процесната ПАМ е следвало да бъде приложена за срок от седем месеца, поради което заповедта следва да бъде изменена в тази посока.

По изложените съображения, на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ИЗМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-0320-000238/08.09.2017 година на началник група при ОД – Бургас на МВР, РУ Поморие, в частта, в която е определен срок на действие на наложената принудителна административна мярка, като намалява определения срок от 365 дни на седем месеца.

 

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд - в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

 

                                               

 

СЪДИЯ: