Р Е Ш Е Н И Е

 

        1195                   15.06.2018 година                                град Бургас

 

Административен съд – град Бургас, дванадесети  състав, на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

            СЪДИЯ: ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретаря Йовка Банкова, като разгледа докладваното от съдия Ганева  административно дело № 2784 по описа за 2017  година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Н.П.А. ***, с ЕГН: **********, против отказ на СГКК- гр.Бургас обективиран в писмо с изх.№17-446 от 28.08.2017г. на началник на СГКК – гр.Бургас по заявление вх.№01-11-379 от 17.01.2017 г.  С обжалвания отказ  началника на СГКК – гр.Бургас е отказал да извърши поискането изменение  на кадастралната карта и регистъра към нея за гр.Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9 от 30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК – гр.София по отношение на имоти с идентификатори 07079.832.168, 07079.832.20, 07079.832.19, 07079.832.18, 07079.832.17, предмет на заявление с вх.№01-11379 от 17.01.2017 година. В жалбата се твърди,че отказът е незаконосъобразен, постановен при противоречие с материалноправни разпоредби и несъотстветствие с целта на закона. Жалбоподателят иска отказът да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание, жалобподателят, чрез процесуалният си представител –адв. М., поддържа жалбата по изложените доводи и аргументи, ангажира допълнителни доказателства и претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – Началникът на СГКК Бургас, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. В придружителното писмо за представяне на административната преписка изразява становище по неоснователност на оспорването, като претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на заплатеното от отсрещната страна възнаграждение.

Заинтересованата страна – Х.Д.В. и Е. К. В., редовно призовани не се явяват. Представляват се от адв.К., която оспорва жалбата. Не сочи доказателства.

 За заинтересованата страна Община Бургас, редовно призована, се явява юрисконсулт Р., която оспорва жалбата. Пледира същата да бъде отхвърлена.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор, че жалбоподателят Н.П.А. е поискал нанасяне в кадастралната карта на поземлен имот с проектен идентификатор 07079.832.326 с площ 175 кв.м., представляващ улица – тупик, съгласно плана на вилна зона „Росенец“ , гр.Бургас, одобрен със Заповед № 136/21.02.1991г., който план не е приложен и улицата не съществува. Видно от приложената по делото скица – извадка №728 от 29.12.2016 г. (на л.18 от делото) от действащия ПУП - ПРЗ/ПЗ/ за кв.4, тупикова улица о.т.5 до о.т.6 е проектирана за осъществяване на достъп на УПИ VІ-18 и УПИ VІІ-20 до улица. Видно от писмо изх.№Ж-94-Т-257 от 30.05.2011 година на директора на Дирекция „УОС“ -л.15 от делото, „…тупиковата улица между УПИ V-18 и УПИ –VІІІ-20 не е била предмет на продажба…, установено е различие между кадастралната карта и ПУП-ПР в частта на УПИ VІІІ-19 с площ от 900 кв.м. по северната граница“.

С решение на Общински съвет –Бургас №39-7/12.08.2014 година (л.47) е определена нова тупикова улица о.т.6а до о.т.6 с два нови квартала – кв.4 и кв.4а за осигуряване лице на горецитираните УПИ.

С решение № 818/26.04.2016 г. постановено по адм.д.№2490/2014 г., по описа  на Административен съд Бургас промяната е отхвърлена.

По повод възлагане от Н.А. дружеството „Тера план“ е изготвило проект за изменение на кадастралната карта по отношение на ПИ с идентификатори 07079.832.168 и 07079.832.18 и тупик. Проектът е изготвен въз основа на представените от Община Бургас координати на граничните точки на УПИ V-18 и УПИ VІ-18 в кв.4 и граничните точки на улична регулация между о.т.6 и о.т.5 по плана на вилна зона „Росенец“ от т.1 до т.12 / л.41 от делото/, като са взети предвид и цитираните по-горе решения.

По делото няма спор, че заинтересованите страни Х.В. и Е.Н.-В. по силата на нот.акт №90 , том ІІІ, рег.№5304, дело 430 от 14.07.2010г. са собственици на ПИ 07079.832.19 по кадастралната карта на гр.Бургас, вилна зона „Росенец“ с площ 900 кв.м. ведно с изградените в него едноетажна вилно сграда и гараж (л.60 от делото). Продавачи на имота са Ж. и К.П., собственици по договор за продажба на недвижими имот от 12.07.1995г. от община Бургас на дворно място от 900 кв.м. , образуващо парцел 8-19 в кв.4 по плана на вилна зона „Росенец“.

С оглед изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за спорното право по делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, по делото за продажба е приложена скица 1981/05.08.1984 г. Видно от скицата парцел 8-19 в кв.4 , граничи на север с улица, а не с имот 18А, както е по имотната граница.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за основателна, като съображенията за това са следните:

Настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при съществено нарушение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Спорно между страните е обстоятелството, налице ли е в случая спор за материално право и следва ли да се приложи нормата на  чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, която указва, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Легално определение на понятието "спор за материално право" се съдържа в нормата на § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., съгласно която "спор за материално право" по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство.

В настоящия случай е безспорно, че с решение на Общински съвет –Бургас от 12.08.2014г. е взето решение за изменение на ПУП-ПРЗ на кв.4 по плана на в.з. Росенец, като се определя ново трасе на тупиковата улица за достъп до имот 07079.832.18г. Решението на Общинския съвет е отменено с решение №818/26.04.2016г., постановено по адм.дело №2490/2014г. по описа на Административен съд-Бургас. Видно от отбелязването, което е направено  върху съдебното решение, същото е влязло в сила на 31.05.2016г. (л.55 от делото), като до настоящия момент липсва отразяване на тупиковата улица в кадастралната карта. Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните, има разминаване в границите на имота по ПУП и КК, като границите на имот 07079.832.19 в кадастралната карта са определени със Заповед №КД-14-02-979/28.06.2010г.  на началника на СГКК Бургас. Отново видно от заключението на вещото лице трасирането на имот в урбанизираната територия на място се извършва въз основан на данни –координати на граничните точки в Общината. В случая те няма да съвпадат, тъй като границите по ПУПИ и КК не съвпадат. Съгласно чл.15, ал.3 от ЗУТ границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация само със съгласие на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи, какво в случая липсва.  Съгласно заключението на вещото лице няма данни за отчуждаване на имота, отреден за тупик, съгласно регулационния план от 1991г. Следователно, площта, която следва да бъде отделена от имот 07079.832.19 за изграждане на тупик, е общинска собственост, която след 1991г., не е била прехвърляна в полза на трети лица, поради безспорно установената липса на отчуждителна процедура. По делото не се спори, а и съгласно обсъдената в заключението на вещото лице  скица, парцел VІІІ-19, кв.4 граничи на север с улица, а не с имот 18А-собственост на Н.А., както е по имотна граница.

Предвид горното, съда намира жалбата за основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспорената заповед, като неправилна и незаконосъобразна, следва да се отмени.

По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от всички страни в процеса. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 560 лева, съставляваща заплатената държавна такса от 10 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 550 лв.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, дванадесети  състав

 

 

 

                                                                 

                                                      Р Е Ш И:     

 

ОТМЕНЯ отказ, обективиран в писмо с изх.№17-446 от 28.08.2017г. на началник на СГКК – гр.Бургас.

ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър Бургас да заплати на Н.П.А. ***, с ЕГН: ********** съдебно – деловодни разноски в размер на 560,00 (петстотин и шестдесет) лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

СЪДИЯ: