Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 734/16.04.2018 година, град Бургас,

  

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на шести март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.С., разгледа адм.д. № 276/2018 година.

 

Производството е по чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от П.И.Е. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Р.Ц. *** със съдебен адрес *** против решение изх. № 1012-02-318#1/20.12.2017 година на директора на ТП - Бургас на НОИ (лист 10 - 13), с което е оставено в сила разпореждане № 31/13.10.2017 година (лист 32 - 33) на ръководител „ПО“ при ТП – Бургас на НОИ – в частта за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по чл. 69 ал.1 от КСО.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, излага съображения за незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди, че то не е съобразено с основни начала на административния процес. Заявява, че е издадено в противоречие с приложимото материално право и без отчитане на всички факти по преписката – в това число срока на наборната му военна служба и последващ период на обучение като курсант във военно училище, зачетени като трудов стаж от трета категория. Иска отмяна на решението.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Представя административната преписка.

Жалбата е подадена срещу акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол, в законоустановения срок и от лице, чиито права и законни интереси са засегнати от издаването му. Затова съдът приема, че жалбата е допустима.

След като се запозна с материалите по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

Със заявление вх. № 2113-02-4405/30.12.2016 година  до директора на ТП - Бургас на НОИ П.Е. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69 ал.10 във връзка с чл. 69 ал.1 от КСО. Към заявлението били приложени военна книжка, трудова книжка и удостоверения от Националния военен университет, Държавна агенция „Архиви“ и Оперативен архив на българската армия (лист 158 - 160).

Според представените документи, в периода 29.08.1981 – 30.08.1986 година Е. е следвал и завършил пълния курс на ВНВАУ „Георги Димитров“ – Шумен в специалност „Радиотехнически войски – радиолокационна станция за страната“ (лист 187). В рамките на този период – от 11.12.1981 година до 10.12.1983 година, той е бил и срочнослужещ на наборна военна служба в Българската народна армия.

От 30.08.1986 година до 01.07.2003 година П.Е. е бил на действителна военна служба като армейски офицер в две различни военни поделения.

От 01.07.2003 година до 09.11.2004 година жалбоподателят е работил на длъжност „куриер“ в търговско дружество, а в периода 10.11.2004 година – 30.11.2016 година – като държавен служител, инспектор в инспекция „Дирекция по труда“ – Бургас.

В хода на административното производство, преминало и през издаването на невлезли в сила административни актове, била извършена проверка на документите, приложени към заявлението.  В хода на проверката органите на НОИ приели, че Е. има зачетени 16 години 10 месеца и 1 ден осигурителен стаж като „военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“, което е по - малко от изискуемите се 18 (осемнадесет) години „стаж в специалните ведомства“ по чл. 69 ал.1 от КСО. Затова на жалбоподателя било отказано отпускането на пенсия за ОВС на основание чл. 69 ал.1 от КСО, а била отпусната пенсия на основание чл. 69б ал.1 от КСО.

Между страните не се спори, че към момента на издаване на оспореното разпореждане (лист 32 - 33), П.Е. е имал навършени 53 години и 2 месеца.

Разпореждането е било оспорено в законоустановения срок пред директора на ТП – Бургас на НОИ с аргументи, че материалният закон не е приложен правилно, но директорът на ТП – Бургас на НОИ го е потвърдил като е изложил аргументи за неговата законосъобразност, идентични със съдържащите се в първоначалния административен акт.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Съгласно чл. 98 ал.1 т.1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Разпореждането, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст е издадено от компетентен орган – ръководител на „Пенсионно осигуряване“ в ТП – Бургас на НОИ.

Разпореждането и потвърждаващото го решение отговарят на изискването за форма на акта, защото съдържат необходимите реквизити.

В производството по заявлението на П.Е. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст не е допуснато съществено процесуално нарушение.

 

Спорът между страните по делото е по отношение на това дали към датата на отпускането на пенсията - от общо признатия осигурителен стаж на Е. две трети са били действително изслужени като „военнослужещ“, предвид нормата на чл. 69 ал.1 от КСО.

Съгласно чл. 69 ал.1 от КСО, военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и/или като резервисти на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.

Според чл. 69 ал.10 от КСО, право на пенсия при условията на ал. 1 – 9 имат и лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по ал. 1 – 3, 5 и 5а лицата, които са били на длъжностите по ал. 4 и 7, и служителите, които са извършвали дейностите по ал. 6.

Жалбоподателят настоява, че разполага със стаж като „военнослужещ“, надхвърлящ изискуемите 18 години, защото не му е било признато обучението като курсант в периода 29.08.1981 – 30.08.1986 година, когато е следвал и завършил пълния курс на ВНВАУ „Георги Димитров“ – Шумен.

Ответникът прави анализ на понятията „военнослужещ“, „действителна военна служба“ и „редовна военна служба“. Без да цитира конкретни съдебни решения, но в съответствие с избрана от него практика на Върховен административен съд, приема, че е налице законова празнина за определянето на срока на обучение във висшето военно училище като „трудов стаж при пенсиониране“. Заявява, че нормите на ППЗП (отм.) и НПОС разграничават „редовна военна служба“ (наборна военна служба) от „действителна военна служба“. Позовава се на разпоредбата на § 1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, съдържаща определение на израза „действителен стаж“. Според него, стажът на П.Е. като „военнослужещ“ е общо 16 години 10 месеца и 1 ден – периодът през който той е бил армейски офицер (от 30.08.1986 година до 01.07.2003 година).

Съдът счита следното:

Анализът на цитираните норми показва, че за отпускането на пенсия за ОСВ по реда на чл. 69 ал.10 във връзка с ал.1 от КСО, освен навършване на определената възраст, е необходимо заявителят да разполага с „27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещ“, т.е. 18 (осемнадесет) години. В хипотезата на чл. 69 ал.1 от КСО, категорията труд, при която е работило лицето, заявило отпускане на пенсия за ОСВ и при която е получен общия срок на осигурителния му стаж (27 години), не е елемент от фактическия състав на административното правоотношение. Изискването на закона е единствено относно общата продължителност на стажа, като поне 2/3 от този общ осигурителен стаж да са „действително изслужени като военнослужещ“.

Настоящият съдебен състав счита, че съобразно материалното право, действащо към периода 11.12.1981 - 10.12.1983 година (когато Е. е изслужил редовната си военна служба), жалбоподателят е притежавал качеството „воненнослужещ“ и е бил на „действителна военна служба“.

Съгласно чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (ЗВВСНРБ - отм.), военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. Намиращите се на действителна военна служба се наричат военнослужещи, а зачислените в запаса - запасни.

Съдът счита, че законът не прави разлика между „действителна военна служба“ и „наборна военна служба“, както е прието от ответника - въз основа на практиката на ВАС. Разграничение е направено единствено между „действителна служба“ (реално изпълнявана в мирно и военно време от маршали, генерали, офицери, старшини, а също и от войници/курсанти, служещи редовната си военна служба) и „запас“ (резерв от лица, преминали през „действителна военна служба“, който може да бъде използван при необходимост за нуждите на отбраната). В периода 11.12.1981 - 10.12.1983 година, макар и като курсант във военното училище, жалбоподателят е бил „военнослужещ“ и е изпълнявал „действителна военна служба“, по смисъла на чл. 9 от ЗВВСНРБ.

Според чл. 81 изр. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП - отм.), в редакцията му към 1981 - 1983 година,  зачита се за трудов стаж от III категория времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност.

Нормата е императивна и не позволява ограничения при тълкуването в ущърб на правоимащите лица, особено като се има предвид, че в процесния период наборната военна служба е редовна, действителна, и задължителна за мъжете, съгласно чл. 3 и чл. 9 от ЗВВСНРБ. Т.е. тя е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Разумът на закона е времето на военната служба (при наборната то по правило съвпада с действителната военна служба) да се приема за действително отработен осигурителен стаж. По тази причина периодът на наборна служба винаги е зачитан за трудов стаж при пенсиониране преди приемането на КСО, а по силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО - за осигурителен стаж по смисъла на кодекса след неговото приемане.

В конкретния случай оспорващият е отбил редовната си военна служба в рамките на обучението си като курсант, т.е. бил е на действителна военна служба през периода 11.12.1981 - 10.12.1983 година. Този период е зачетен от ответника като осигурителен стаж по чл. 81 изр. 1 от ППЗП (отм.), но незаконосъобразно не е отчетен и като „действително изслужени“ от П.Е. години като „военнослужещ“ по смисъла на приложимия чл. 9 от ЗВВСНРБ. Разпоредбата на § 1 ал. 1 т. 12 от ДР на КСО, с която е дадено легално определение на понятието "действителен стаж" и на която се позовава ответника, е в сила от 01.01.2015 година, и е неприложима. Тя има материалноправен характер и доколкото изрично не ѝ е придадена обратна сила, съгласно разпоредбата на чл. 14 от Закона за нормативните актове, има действие само занапред, но не и за 1981 – 1983 година.

Предвид изложеното, съдът приема, че освен констатираните в административното производство 16 години 10 месеца и 1 ден стаж като офицер (военнослужещ на действителна военна служба при първа категория труд), П.Е. има още 2 годни стаж като срочно служещ (военнослужещ, отбил наборната си военна служба, която също е действителна военна служба, приравнена на трета категория труд). Т.е., към момента на издаване на оспореното разпореждане, жалбоподателят е имал 18 години 10 месеца и 1 ден „действително изслужени като военнослужещ“ – над 2/3 от общо изискващия се 27 години общ осигурителен стаж, и е отговарял на изискванията за получаване на пенсия за ОСВ, на основание чл. 69 ал.1 от КСО, която има по – благоприятен характер от отпусната му по реда на чл. 69б ал.1 от КСО. Категорията труд, към която са приравнени цитираните два периода действителна военна служба (като срочно служещ и като офицер), е ирелевантно обстоятелство при преценката за липсата или наличието на предпоставките по чл. 69 ал.1 от КСО.  

Предвид изложеното, оспореният административен акт се явява постановен в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен. Естеството на спора не позволява произнасяне по същество от съда, затова на основание чл. 173 ал. 2 от АПК административната преписка следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване на закона, дадени с настоящото решение.

Затова, на основание чл. 118 от КСО, във връзка с чл. 172 ал. 2 и чл. 173 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

           

            ОТМЕНЯ решение изх. № 1012-02-318#1/20.12.2017 година на директора на ТП - Бургас на НОИ и разпореждане № 31/13.10.2017 година на ръководител „ПО“ при ТП – Бургас на НОИ.

 

            ВРЪЩА административната преписка на административния орган – директора на ТП – Бургас на НОИ, за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

СЪДИЯ: