ПРОТОКОЛ

 

 

 

Година 2018, 06.03.                                                                    град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                    ХІ Административен състав

На шести март                                        две  хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

Секретар: Г.С.

Прокурор:  

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Енчев

Административно дело номер 276  по описа за 2018 година

 

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П.И.  Е., редовно призован, се явява лично и с адв. Р.Ц. c пълномощно на лист 210 по делото.

ОТВЕТНИКЪТ ДИРЕКТОР НА ТП НА НОИ - БУРГАС, редовно призован,  се представлява от гл.юрисконсулт С.Ч.-П. с пълномощно на лист 211 по делото.

 

 

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

 

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА  ДЕЛОТО.

СЪДЪТ КЪМ ГЛ.ЮРИСКОНСУЛТ Ч.-П.: Установява се, че има писмено изявление, че отчетната книжка на жалбоподателя е върната. Това ли установихте?

ГЛ.ЮРИСКОНСУЛТ Ч.-П.: Да.

СЪДЪТ КЪМ АДВ.Ц.: Други доказателствени искания имате ли?

АДВ.Ц.: Във връзка с изявленията на процесуалния представител относно военната книжка и отразеното, че същата е върната, считаме, че това доказателство е относимо, тъй като към момента, когато е била разгледана преписката, тя е била налична и административният орган е следвало да обсъди същата и да вземе под внимание съществени моменти, а имено по отношение отразените периоди като военна служба. Моля да бъде прието заверено копие на военната книжка на жалбоподателя  в цялост.

ГЛ.ЮРИСКОНСУЛТ Ч.-П.: Да се приеме.

 

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА представеното от процесуалния представител на жалбоподателя заверено копие от военна книжка на офицера от резерва П.Е..

АДВ.Ц.: Във връзка с установеното жалбоподателят иска да направи изявление, което счита, че е относимо към спора, че в процесния период не е бил само сержант.

ГЛ.ЮРИСКОНСУЛТ Ч.-П.: Да се приключи събирането на доказателствата.

 

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.

ДАВА ХОД по същество.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Е.: Искам да кажа следното: преди постъпване във военното училище си подадох документите за кандидатстване във Военното окръжие, откъдето ги изпратиха в Висшето народно военно артилерийско училище „Георги Димитров - Шумен. При подаване на документите попълних договор, с който се задължих да служа в българската народна армия в период от 10 години, в който период както си спомням, влизаше и курсантската служба. Ако не бях подписал този договор, нямаше да бъда допуснат до изпити. В този 5-годишен период съм бил курсант във военното училище и съм изпълнявал дейности, подчинени на уставите на българската армия. Бих ли могъл това да го правя и да не съм военнослужещ в същото време? Като курсант ежедневно съм изпълнявал 24 часа военна служба, изцяло подчинена на Закона на всеобщата военна служба и прилежащите към него нормативни актове. Съгласно уставите съм ставал в точно определено време сутрин. Правил съм физзарядка, под строй съм ходил на храна, учебни занятия и други мероприятия, в съответствие с уставите съм давал дежурства, почиствал съм помещения, райони, сервирал съм храна на колеги в столовата, извършвал съм трудова дейност за изграждане на сгради. Чистили сме райони на училището, поддържали сме сградния фонд на училището, носил съм въоръжен наряд, носил съм бойно оръжие с бойни патрони и съм охранявал райони. Бях назначаван да изпълнявам функции при мобилизация според степените. Често бяхме вдигани под бойна тревога и се изнасяхме на позиции с пълно бойно снаряжение, в т. ч. автомати, патрони, противогази, заемали сме позиции за водене на бойни действия. Безпрекословно съм изпълнявал заповеди на командирите ми независимо дали ми харесва или не, издавал съм заповеди на моите подчинени  и при неизпълнение съм ги наказвал съгласно уставите на БНА. Ползвах гарнизонен отпуск след като военната книжка, която удостоверяваше нашия статут на курсанти беше подписана от прекия командир, в домашен отпуск бяхме пускани 2 пъти годишно - след зимната сесия и след лятната сесия. Останалото време нямахме право да си ходим по родния край и ако го направехме, ни налагаха тежки наказания съгласно военните устави. Освен времето в отпуска, в останалото време спяхме в училището. Непрекъснато бяхме на отчет заради възможността да ни вдигнат по бойна тревога. Когато бяхме извън училището, оставяхме адреси - при необходимост да сме оповестени. Всичко това беше точно регламентирано в уставите на БНА, и ако дейностите не се извършват съгласно уставите, се класифицират като нарушение и курсантите се наказват дисциплинарно - с лишаване от отпуск, арест, в някои случаи и с военен съд. Всичко това, което споменах, е облечено  в законова норма, съгласно Закона за всеобщата военна служба. През този период получавахме заплати - за звание и за длъжността, която съм изпълнявал. Същото е било регламентирано в Закона за всеобщата военна служба и всичко това, което казвам, имам в предвид, че съм изпълнявал военна служба. И ако някой иска - в случая органите на НОИ, да не ми признават за военна служба, а те в същия момент признават, защото съм бил обучаем. Че съм бил обучаем не значи, че не съм бил курсант, а те в този момент не съм чул случай, когато офицери са били слушатели във военните академии, този стаж да не се зачита за военна служба. За изложеното моля за справедливо и мъдро решение по въпроса, преди всичко законосъобразно решение.

АДВ.Ц.: Моля съда да постави съдебен акт, с който да отмени обжалвания административен акт като незаконосъобразен и  предвид доводите в жалбата и във връзка с приложената преписка от административния орган, са налице безспорно установени факти и обстоятелства, че за претендирания период 1981 г.-1986 г., лицето като курсант във Военното училище - службата и дейността, която е изпълнявало, е военна служба по смисъла на Закона за всеобщата военна служба и в тази връзка странно, че административният орган също се позовава на чл. 9 от същия закон, с който е прието, че военна служба е действителна служба, включваща и курсантския състав, които служат редовната си служба военна. Липсата на изрично изписана правна уредба за това, както се позовава административният орган, че няма текст, в който наборната военна служба да се счита за действителен стаж, е неоснователен и предвид обстоятелството и по постановените съдебни актове, видно и от военната книжка, този период - отразяването на военна служба, се удостоверява с военна книжка, а не с трудова книжка. Още повече, че военната книжка удостоверява липсата на прекъсване на тази военна служба, както има при някои решения, при които първите 2 години са приети за военна служба. После е прекратено и са били само сержанти, но с друг статут. В конкретния случай включително със соченото писмо от самото училище, с което безспорно се установява, че имаме действителна военна служба на жалбоподателя, че имаме действителна военна служба за процесния период, безспорно изписана за времето от декември 1981 г. до декември 1983 г. Видно от събраните доказателства административният орган е приел за военна служба време, в което не е включил този период, което хипотетично излизайки от тези години, двете години безспорно е военна служба, което е достатъчно съгласно установения от административния орган, да даде право на жалбоподателя същият да се ползва по смисъла на чл.69, ал.1 от КСО. В тази  връзка моля да постановите, че има доказателства, с които съдът би могъл и сам да установи наличието на безспорни доказателства, които да уважат искането на жалбоподателя за признаване на правото му за пенсиониране по чл. 69, ал.1 от КСО, считано от 15.08.2015 г. 

В случай, че съдът счете, че административният орган не е събрал и изследвал доказателството и е било основание да събере същите, да постанови решението си в тази връзка, да върнат същата преписка на административния орган за ново разглеждане. От същата е видно, че то е немотивирано.

ГЛ.ЮРИСКОНСУЛТ Ч.-П.: От представените писмени доказателства се установява законосъобразността на решението на директора на ТП на НАП - Бургас и оставянето в сила с него на разпореждане на ръководителя по Пенсионно осигуряване. От претендирания с жалбата период от 29.08.1981 г. до 30.08.1986 г., през който жалбоподателят Е. е завършил пълния курс обучение във Висшето народно военно артилерийско училище „Георги Димитров - Шумен, правилно и законосъобразно е зачетен периодът 11.12.1981 г.-10.12.1983 г. от трета категория, съобразно чл. 44 от  Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж като време, приравнено на наборна военна служба. Целият период на обучението не е зачетен като действителен стаж по чл.69  от КСО, тъй като липсва законово основание за това. В този смисъл е и практиката на ВАС. Поради изложеното моля да оставите жалбата без уважение като неоснователна и недоказана.

 

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съответния съдебен акт в законоустановения срок.

 

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в  14:45 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                          СЪДИЯ: