Р Е Ш Е Н И Е

 

        493                                        21.03.2017г.                                   гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и трети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                     2. ВАНИНА КОЛЕВА

секретар:  И.Л.

прокурор: Галя Маринова

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КНАХ дело № 276 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С.В.С.,***, против Решение № 21 от 06.01.2017год., постановено по НАХД № 6196 по описа за 2016г. на Районен съд гр. Бургас, с което е потвърдено НП № 16-0769-002687/19.09.2016г. на Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Бургас, с което за нарушение чл.150 ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

 В жалбата твърди,  че решението на Районен съд - Бургас е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на закон. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, като липсва елемент от обективната страна на нарушението. Моли съда да отмени решението на РС Бургас.

 Касаторът, редовно уведомен, в съдебно заседание не се явява и не се представлява

Ответникът - ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на  касационната жалба, а решението на Районен съд -Бургас, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка, Административен съд- Бургас, ХІХ-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения:

Районен съд – Бургас, с Решение № 21 от 06.01.2017год., постановено по НАХД № 6196 по описа за 2016г. на Районен съд гр. Бургас, е потвърдил НП 16-0769-002687/19.09.2016г. на Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Бургас, с което за нарушение чл.150 ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т. 2 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че  описаното в акта и наказателното постановление нарушение е действително осъществено и безспорно доказано. На следващо място съдебният състав е констатирал, че актът и наказателното постановление са издадени при спазване на производствените правила, поради което е потвърдил същото.

Така постановено решението е валидно, допустимо и правилно.

С процесното наказателно постановление С.В.С. е санкциониран за това, че на 28.08.2016г., около 00,30 ч., в гр. Бургас, бул.  „Сан Стефано“ в посока ул. „Демокрация“,  управлявал лек автомобил Хонда ЦР, като при проверка не представил валидно свидетелство за управление на МПС – отнето на 07.08.2016 г., а представил СУМПС обявено за изгубено и невалидно. При извършване на проверка е установено, че водачът е неправоспособен такъв. За така констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение № 16-0769-2687/28.08.2016г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Възраженията на касатора, с които обоснована наличието на касационни основания, се свеждат до това, че деянието е несъставомерно по чл.150 от ЗДвП. Квалификацията по чл.150 от ЗДвП е правилна, защото именно тази норма предвижда задължение всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач. След като СУМПС на касатора е било отнето по административен ред със заповед за налагане на принудителна административна мярка, той явно не е бил правоспособен водач, поради което е допуснал нарушение на чл.150 от ЗДвП. Санкцията за това нарушение е предвидена в  чл.177, ал.1, т.2, предл. второ от ЗДвП, предвиждащ налагане на глоба от 100 до 300 лв. за лице което управлява МПС, чието свидетелство е отнето по реда на чл.171, т.1 или 4. Видно от приложената по делото Справка за нарушител поименна на касатора С., свидетелството за управление на МПС на същия е отнето на 07.08.2016 год., по реда на чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав счита, че решението е правилно и за него не се констатират отменителни основания. Безспорно се установява, че на посочената дата и час С.С., като водач на автомобил е извършил вмененото му с НП нарушение и това по делото не е спорно. Деянието е съставомерно от обективна и  субективна страна, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съдът споделя мотивите на първоинстанционното решение относно размера на наложената му глоба по чл.177, ал. 1, т. 2, като намира, че същият е съобразен с тежестта на извършеното нарушение и определен в максималния установен от закона размер, съобразно изискванията на чл.27, ал.2 ЗАНН и с оглед постигане целите на наказанието, установени в чл.12 ЗАНН.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 21 от 06.01.2017год., постановено по НАХД № 6196 по описа за 2016г. на Районен съд гр. Бургас.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

    

  

                                                                       2.