Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    667               от 07.04.2015г.,      град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, петнадесети състав, на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

      Председател: Станимир Христов

                                                                             Членове:   1. Лилия Александрова

            2. Любомир Луканов

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Георги Чинев, като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 275 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Норд прим” ЕООД, ЕИК 201957870, със седалище и адрес на управление гр. Приморско, ул. „Зорница” № 9, представлявано от П.А. К. - управител и със съдебен адрес ***против Решение № 191/ 23.12.2014г., постановено по НАХД № 464/2014г. по описа на Районен съд – Царево, с което е потвърдено Наказателно постановление № КХ 284/08.09.2014г., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Бургас, с което на дружеството на основание чл. 48, ал. 2 от Закон за храните (ЗХ) е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 70, ал. 1  във връзка с ал. 2, т. 7 от Наредба № 5/2006г. за хигиена на храните. Иска се от съда да отмени оспорваното решение като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като отмени изцяло и оспореното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание, касатора не се явява, представя писмена молба чрез процесуалния си представител адв.Е. Д. от САК, поддържа жалбата на основания, изложени в нея.

Ответникът – Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Бургас,  редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 211 от АПК и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Царево е образувано по жалба на „Норд прим” ЕООД ЕООД против Наказателно постановление № КХ 284/08.09.2014г., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Бургас, с което на дружеството на основание чл. 48, ал. 2 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на на чл. 70, ал. 1  във връзка с ал. 2, т. 7 от Наредба №5/2006г. за хигиена на храните. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на ЦРС е потвърдил наказателното постановление, като е приел, че установеното нарушение е извършено, което се доказва от свидетелски показания, и че санкцията е определена в справедлив размер.

 

Решението на Районен съд – Царево е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящата инстанция намира за неоснователно релевираното възражение относно датата на извършване на нарушението. На първо място, безспорно е доказано, че е налице бездействие от страна на касатора при водене на съответната документация, от което следва, че във всеки един момент последният е в нарушение и ще бъде в нарушение до тогава, докато не започне да изпълнява вмененените му от съответния нормативен акт задължения за водене на документацията.  На следващо място неоснователно в тази връзка е твърдението за липса на точно описание на нарушението  - изрично е посочено, че такава документация въобще не се води и са напълно ирелевантни разсъжденията в касационната жалба, че същата може би се води, но не по установения ред. Довод в тази насока е факта, че подобна документация не е представена нито в хода на административнонаказателното производство, нито пред първата съдебна инстанция, още по-малко пред настоящата. Следователно, нарушението е ясно и еднозначно определено като неводене, т.е. несъществуване. Отделно от това, по силата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказващият орган може да издаде наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В този смисъл не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

Съдът намира за неоснователно и следващото оплакване – относно коя от системите е приложима. Видно от събраните по делото доказателства не се установява дружеството – касатор да прилага нито една от двете системи, поради което не е необходимо да се изяснява в хода на административнонаказателното производство този въпрос, след като неприлагането на която и да е от двете системи законодателно е наказуемо по един и същи ред и с една и съща санкция. На практика касаторът се опитва да въведе задължения и на административно наказващия орган, и на първата съдебна инстанция, които не са в техните правомощия в този вид производство. Следователно и тук не е налице каквото и да е нарушение.

Съдът не намира за процесуално нарушение твърдяната липса на местна компетентност на актосъставителя. Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗХ нарушенията по чл. 38 - 48 от същия закон се установяват с актове, съставени от инспекторите по официалния контрол съгласно чл. 28. Според нормата на чл. 28, ал. 4, т. 1 от ЗХ компетентните органи  - българската агенция по безопастност на храните - трябва да провеждат ефективен и целесъобразен официален контрол на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни. Следователно, не е налице изискване за местна компетентност на актосъставителя.

Не на последно място съдът не намира, че е налице нарушение от страна на районната инстанция поради неизлагане на мотиви за маловажност на деянието. След като такива не са изложени, то първоинстанционният съдебен състав не е възприел нарушението за маловажно. От друга страна, този касационен съдебен състав намира, че предвид значимостта на обществените отношения, които се регулират от ЗХ и Наредба № 5/2006г. за хигиената на храните,  а именно живота и здравето на хората, не може да се приеме, че е налице маловажно нарушение. От друга страна самият касатор изразява мнение, че нарушението е формално. След като е такова, не е необходимо да има настъпване на каквито и да са по вид правни последици, за да се приеме едва тогава, че нарушението не е маловажно.

 

По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 191/23.12.2014г., постановено по НАХД № 464/2014г. по описа на Районен съд – Царево.

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                  2.