Р Е Ш Е Н И Е

 

   1992                                           07.11.2018г.                                       гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                                          2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  М. В.

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 2746 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от М.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** против Решение № 1189/22.08.2018г. постановено по а.н.д. № 2271/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № НП-676/02.04.2018 г., издадено от заместник-кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.189, ал.12 и чл.188 във вр. чл.183, ал.4, т.8 от с.з. на касатора е наложена глоба в размер на 50 лева.

В касационната жалба се излагат възражения за отмяна на издаденото НП и се моли за отмяна на съдебното решение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява и поддържа жалбата. Депозира писмени бележки.

Ответната страна – Община Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на касатора и на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

            С наказателното постановление, касаторът Г. е санкционирана за това, че на 26.03.2018 г. в 11.20 часа, в гр.Бургас, при извършена проверка е установено, че МПС с рег.№ А 3018 МХ, марка „Хонда“, цвят тъмно син металик, лична собственост, е паркирано от М.Г.Г. в зоната на кръстовището на ул.“Шар Планина“ и ул.“Ванче Михайлов“.

            За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), предявен на Г. и подписан от нея без възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

            За да постанови оспореното съдебно решение, РС - Бургас е приел, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на правомощията им и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Намира, че по несъмнен начин от обективна и субективна страна се доказва извършеното от Г. нарушение. Относно наложената глоба, съдът е посочил, че същата е определена в предвидения от закона фиксиран размер. Обсъдил е и липсата на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Касае се за важни задължения на водачите на МПС, неизпълнението на които водят до затрудняване движението на останалите водачи на МПС и дори могат да съставляват причина за настъпване на ПТП. Акцентирал е, че липсата на свободни паркоместа не може да доведе до възникване на възможност за водача на МПС да го паркира на място, което той реши, извън определените за това такива, още по-малко в района на кръстовище.

            Така постановеното решение е правилно.

            Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК.

            От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. АУАН е съставен въз основа на констатациите, съдържащи се в протокол, съставен от  С.П.и това обстоятелство е изрично посочено в акта. При положение, че протоколът /протокол от 26.03.2018 г. /л.12 от а.н.д. № 2271/2018 г./, съставен от С.П.заемащ длъжността "инспектор репатрация" в ОП „Транспорт”/ е официален документ, неоспорен по съответния ред, то в случая намира приложение разпоредбата на чл. 40, ал. 4 ЗАНН, съгласно която когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. Цитираната разпоредба дерогира приложението на чл.40, ал.3 ЗАНН и установеното с нея изискване актът да се съставя в присъствие на двама свидетели, когато липсват свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. От значение за случая е и обстоятелството, че при изготвяне на протокола са съставени и снимки на неправилно паркирания автомобил, приложени с административнонаказателната преписка. Предвид изложеното възраженията на касатора, касаещи съставения АУАН се явяват неоснователни.        

            С нормата на  чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е установена забрана за паркиране на кръстовище и на разстояние по-малко от 5 метра от него. Видно от събрания по делото доказателствен материал - показанията на разпитания в първата инстанция свидетел, както и от приложените в преписката фотоснимки, собствения на касатора автомобил е бил паркиран от него в нарушение на тази забрана - в зоната на кръстовището на ул. “Шар Планина“ и ул. “Ванче Михайлов“. В този смисъл са и данните от приложения протокол от 26.03.2018 г. /л.12 от а.н.д. № 2271/2018 г./, съставен от С.П.заемащ длъжността "инспектор репатрация" в ОП „Транспорт”. Като съставен от длъжностно лице в кръга на компетентността му, протоколът съставлява официален удостоверителен документ и се ползва както с формална доказателствена сила (удостоверява спрямо всички с обвързваща доказателствена сила извършването на обективираното изявление, посочените дата и място на издаване, и неговото авторство), така и с материална доказателствена сила (обвързва съда да приеме, че посочените факти са се осъществили от външна страна така, както е посочено в него). Същият не е оспорен в съдебното производство по надлежния процесуален ред. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От това следва, че тежестта за опровергаване на фактите обективирани в АУАН и НП е на санкционираното лице, като това не е сторено.

            Относно направените в касационната жалба възражения, че „репатрирането“ на МПС не е отразено в АУАН и НП и не е обсъдено в решението на районния съд, касационната инстанция намира за нужно да отбележи, че това обстоятелство е без значение за съставомерността на извършеното от касатора нарушение.

            Принудителната административна мярка (ПАМ), каквато е принудителното преместване на ППС („репатрирането на МПС“) е вид административна принуда. Друг вид административна принуда е административното наказание. ПАМ е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушението и се налага административното наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на административното наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция – наказателното постановление. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.

            Предвид горното настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Бургас следва да бъде оставено в сила

            Воден от горното, на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1189/22.08.2018г. постановено по а.н.д. № 2271/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

            ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                   2.