Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 2013

гр. Бургас, 8 ноември  2018 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на първи ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                     ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

          АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар С. А. и с участието на прокурора ХРИСТО КОЛЕВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 2734/2018 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, чрез процесуален представител, против решение № 920 от 02.07.2018 г., постановено по административно наказателно дело №1261/2018г. по описа на Районен съд  Бургас. С решението е отменено наказателно постановление № 02-02024309/15.10.2013 г., издадено от директора на дирекция “Инспекция по труда“ Бургас, с което на „Хелио-тур-с“ АД, ЕИК 102004621, за нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000.00/пет хиляди/ лева.

Касаторът иска отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. В съдебно заседание не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

            За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че наказателното постановление не е било редовно връчено на „Хелио-тур-с“ АД на 12.11.2013 г. Приел е, че по делото липсват данни лицето, което е получило наказателното постановление, да е пълномощник или да има представителна власт.

            Предвид датата на извършване на нарушението е направил  извод, че е изтекъл предвиденият в чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК срок от четири години и половина, който изключва административнонаказателното преследване спрямо жалбоподателя за процесното нарушение.

Основното възражение на касатора е, че наказателното постановление е било редовно връчено на пълномощник на дружеството, срещу подпис, на 12.11.2013 г. и е влязло в сила на 20.11.2013 г.

Възражението е неоснователно.

Според известие за доставяне ИД PS 8000 0122PP 8, обжалваното пред районния съд НП е връчено на лице, което се е подписало в графата „пълномощно“, чиито имена не са вписани в графата  „упълномощено лице“. Поради това получателята на НП не може да бъде индивидуализират. Неясно е и в какво качество, положилият подписа е приел пратката. Поради това, правилно първоинстанционният съд е намерил оспорването за допустимо.

Правилно е приложен и материалния закон при преценка приложимостта на института на погасителната давност.

Според чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формата на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Според правната доктрина обстоятелствата, изключващи наказателната отговорност са три групи: първо – изключващи преследването и изтърпяването на наказанието, сред които е смърт на субекта, давност, амнистия. Втората група са обстоятелства, водещи до освобождаване от наказателна отговорност и третата група са такива, които водят до освобождаване от изтърпяване на наказанието. Давността попада в първата група и без съмнение представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност.

В ЗАНН по отношение на давността има уредба в чл.34 и в чл.82.

Първият текст урежда случаите, при които административнонакзателното производство въобще не се образува или образуваното се прекратява – когато нарушителят е починал, изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието и когато това е предвидено в закон или указ. Според същата норма, не се образува административно- наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, като за митнически, данъчни, банкови и др. конкретно посочени видове нарушения срокът е две години от извършване на нарушението. Различен давностен срок е предвиден в алинея 2, при конкретна хипотеза на чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция. Според ал.3, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от съставяне на акта.

От съдържанието на разпоредбите на чл.34 на ЗАНН може да се направи еднозначен извод, че става въпрос за давност, която е обвързана с момента на съставяне на акта за установяване на нарушение, който поставя началото на административнонаказателното производство в две хипотези – от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението. В чл.34 от ЗАНН няма разпоредба аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Всички разпоредби на чл.34 от ЗАНН, касаещи административнонаказателното преследване, засягат единствено сроковете за образуване на производството със съставяне на АУАН.

Разпоредбата на чл.82 от ЗАНН визира изтекла давност за изпълняване на наложеното наказание. Според ал.1, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли съответните, в три хипотези, срокове като според ал.2 давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, т.е. от влизане в сила на наказателното постановление и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност. В ал.3 на чл.82 от ЗАНН е уредена хипотезата на абсолютната давност, но в случаите на наложено с влязъл в сила акт наказание, което не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1 на чл.82 от ЗАНН. Според ал.4, разпоредбата на ал.3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство.

Процесният АУАН е издаден два дни, след датата на която е констатирано нарушението, т.е. всички срокове по чл.34 ал.1 от ЗАНН са спазени. Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Сроковете по чл.82 от ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата, когато акта, с който е наложено наказанието, е влязъл в сила.

Същевременно в ЗАНН липсва уредба на давността, която да урежда абсолютната давност, при която административно-наказателното преследване се изключва, независимо, че акта, с който е наложено наказанието не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК. Затова, съдът счита, че следва да разгледа приложимостта и на тази разпоредба, с оглед изричното препращане визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.

Съгласно чл.81 ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК. С оглед вида на наложеното в случая наказание – глоба, приложима е хипотезата на чл.80 ал.1 т.5 от НК, според която наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Т.е. за да бъде изключено административнонаказателното преследване следва да са изтекли 4 години и шест месеца от довършване на деянието.

В конкретния случай, то е довършено на датата, следваща крайния срок за изпълнение на предписанието – 1.02.2013 година.

Абсолютната давност, предвид факта, че деянието се наказва с глоба, както вече бе посочено е 4 години и шест месеца и  изтича на 1.09.2017 година, който срок и към момента на постановяване на обжалваното решение е изтекъл.

След като е налице изтекла давност, която е изключваща административнонаказателната отговорност обстоятелство,  наказателното постановление следва да бъде отменено.

Поради изложеното  и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 920 от 02.07.2018 г., постановено по административно наказателно дело №1261/2018г. по описа на Районен съд  Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: