Р Е Ш Е Н И Е

 

484

 

град Бургас, 30.03.2012г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на първи март, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

                                                   

                                                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                                                                                                                                                                      ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ             

при секретар: Г.Ф. и с участието на прокурор: Желязко Георгиев изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КНАХД № 272 /2012г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

            Касаторът Р.К.Ш., директор на ТД на НАП гр.Бургас е оспорил решение № 2549 постановено по НАХД № 3342/2011г. на Районен съд гр.Бургас, с което е отменено НП № 32682-О0013614/11.05.2011г. на директор Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Бургас. С НП за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО, на основание чл.261, ал.1 от същия закон, на „ДЕТЕЛИНА КОМЕРС” ЕООД гр.Бургас, НРД 102027470, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменен, а по съществото на спора да бъде потвърдено НП.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното решение на районния съд и потвърждаване на НП, въз основа на мотивите, изложени в касационната жалба.

            Ответникът по касационната жалба, не изпраща представител и не изразява становище.

            Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, че решението на районния съд е правилно и обосновано, а жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

С наказателното постановление е наложена санкция за това, че „ДЕТЕЛИНА КОМЕРС” ЕООД не е подал в законоустановения срок до 31.03.2009г. за подаване годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за определяне на годишната облагаема печалба (загуба) и облагане с годишен корпоративен данък за календарната 2008г. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.92, ал.2 от ЗКПО.

Пак в наказателното постановление е посочено, че нарушението е констатирано в дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Бургас след извършена съпоставка на регистрираните юридически лица и подадените от тях годишни данъчни декларации по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2008г.

Съдът е постановил правилен съдебен акт, тъй като за давността в административно-наказателното производство съдът следи служебно и тази давност към датата на съставяне на АУАН, въз основа на който е издадено наказателното постановление, е била изтекла.

Разпоредбата на чл.34, ал.1 на ЗАНН предвижда, че не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Двете хипотези не се намират помежду си в отношения на алтернативност, а са взаимно изключващи се, т. е. нормата не предоставя на административния орган възможност да избира в кой от двата срока да извърши процесуалното действие – съставяне на акт за установяване на нарушение.

След като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно едногодишен срок от извършване на нарушението се предпоставя само при липса на данни у административнонаказващия орган за конкретния нарушител. Това е така, тъй като законодателят е предвидил възможност за административнонаказващия орган да положи усилия за откриване на нарушителя. Ето защо тази втора хипотеза ще бъде приложима тогава, когато нарушителят е открит с изтичането на посочените в първата хипотеза три месеца.

Съдът не споделя становището за алтернативност на двете хипотези при преценка за момента на изтичане на погасителната давност за административнонаказателното преследване. Ако една такава теза бъде споделена, то изобщо би се обезсмислила хипотезата за съставяне на АУАН в тримесечен срок от откриване на нарушителя.

Ето защо, след като нарушителят е известен или установен от административно-наказващия орган, то задължение на последния е в рамките на три месеца от този момент да състави АУАН, въз основа на който да приключи законосъобразно административно-наказателното производство с издаване на постановление и налагане на санкция. Ако този срок не е спазен, то се приклудира и възможността за реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя.

В настоящия случая сме изправени именно пред тази хипотеза.

Разпоредбата на чл.92 от ЗКПО предвижда краен срок за подаване на декларации по този закон, след изтичането на който е налице извършено нарушение чрез бездействие, което подлежи на санкция. След като субект на задължението по този текст на ЗКПО не е подал декларацията си в срок до 31.03.2009г., то същият е извършил нарушение по чл.92, ал. 1 от ЗКПО на 01.04.2009г. От този момент съдът приема, че нарушителят е известен на административнонаказващия орган. Това е така, тъй като в случая има сливане между органа, пред който следва да бъде изпълнено задължението за подаване на декларация и този, който е компетентен да налага санкция за неизпълнение на това задължение. В случая за да констатира нарушението органът е извършил именно това – съпоставил е регистрираните юридически лица и подадените от тях годишни данъчни декларации по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2008г. през 2009г., но много по-късно от времевият порядък, който разпоредбата на чл.34, ал.1 на ЗАНН предоставя.

Процесният АУАН е издаден на 21.12.2009г. – много след изтичане на тримесечният период, предвиден в разпоредбата на чл.34 ЗАНН, което е абсолютна отрицателна предпоставка за допустимо развитие на административно-наказателното производство.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила, на основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2549 постановено по НАХД №3342/2011г. на Районен съд гр.Бургас.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: