Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер      391                       08.03. 2017  година         град  Бургас

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XІХ –ти административен състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                              

                                

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Христо Христов

                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.        Чавдар Димитров

                                                                  2.Ванина Колева

 

Секретар: И.Л.

Прокурор: Галя Маринова

като разгледа докладваното от съдия Чавдар Димитров                            касационно административно дело номер 271 по описа за  2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Фигаро“ ОДД, с ЕИК ***, чрез пълномощник адв. И.С. против решение № 1948/21.12.2016г. постановено по н.а.х.д. № 5508/2016г. по описа на Районен съд – Бургас (РС). Съдебното решение се обжалва като незаконосъобразно и неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона. 

Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът – Директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, РС – Бургас е потвърдил наказателно постановление   № 940 от 09.05.2016г.  на Директора на ТД на НАП гр.Бургас, с което на дружеството за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ (Наредбата) във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС. При постановяване на решението си, съдът не е констатирал съществени процесуални нарушения допуснати при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление. По същество е намерил, че нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като с неиздаването на касова бележка за извършената в обекта покупка на стойност 173,10 лв., е осъществен от обективна страна съставът на нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Посочено е, че правилно от наказващия орган на основание чл.185 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер, като деянието не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед на което е обоснован извод за законосъобразност на издаденото наказателното постановление.

Настоящия съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК.

От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

По същество на спора, съдът намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани.

Съгласно чл.3 ал.1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път. Текстът на чл.118 ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25 от Наредбата, ал.1 на който гласи, че лицата, задължени да използват  фискално устройство (ФУ), издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането и с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или доставка на услуги, което в настоящия случай е факт.

Настоящата инстанция, приема изложените в касационната жалба възражения, че районният съд е обсъдил неотносими факти и доказателстава и счита, че това по никакъв начин не е довело до постановяване на неправилно съдебно решение. Въпреки много близката фактическа обстановка, описана в двата акта, които според касатора са за едно и също нарушение (НП №940/09.05.2016г. и НП №1201/28.06.2016г.), следва да се отграничи това, че проверяващите органи са установили неиздаване на фискални касови бележки вследствие на издадени стокови разписки за напълно различни суми, както и за различни стоки. В процесното НП е посочено, че за извършена покупка на 7 (седем) вида домакинска посуда, на стойност 173,10лв., същата не е отчетена с ФУ с издаване на касова бележка. Докато, с НП №1201/28.06.2016г., на дружеството е наложена имуществена санкция, за това, че за закупени домашни потреби за сумата от 151,50 лв. платени в брой, не е издаден фискален бон от наличните в обекта ФУ.

Неоснователни са направените от касатора възражения, че идентичния номер на стоковите разписки посочени в двете НП, води до налагане на две наказания за едно и също  нарушение. Стоковите разписки са частни документи и тяхното издаване не е задължително. Нарушенията са установени, на база проверка на разпечатани на хартия контролни марки на електронен носител (КЛЕН) от три ФУ, при която, проверяващите органи са констатирали, че при реално извършени продажби, нито една от сумите по въпросните стокови разписни не е регистрирана във фискално устройство.

При извършената на 29.03.2016г. проверка в обекта стопанисван от касатора е установено, че същия разполага с три броя фискални устройства, като плащанията тогава са се извършвали на каса №1, а от представения пред касационната инстанция протокол за извършена проверка сер.АА №0138398 от 01.06.2016г., проверяващите са установили, че продажбите се извършват от три работни места, т.е три каси, като само на трета каса се извършва продажба на дребно.  Констатирано е също, че за продажби  на дребно стокова разписка не се издава всекъ път, а за продажби на едро се издава. В конкретния случай, при наличието на повече от една каса за отчитане на продажбите и три ФУ, както и продажба на стоки и на едро, и на дребно, не е изключено да са издадени разписки с еднакъв номер. Същите са частни свидетелстващи документи и носеният от тях номер не е автентичен. Изложеното не води до извода, че дружеството е санкционирано, за едно и също нарушение два пъти. Като е потвърдил НП, районния съд е постановил правилен съдебен акт.

Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1948/21.12.2016г. постановено по н.а.х.д. № 5508 по описа за 2016г. на Районен съд - Бургас.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

2.