Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 549               Година 30.03.2016             Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х състав, на петнадесети март две хиляди и шестнадесета година в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар К.Л.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 271 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на И.О.О. с ЕГН: **********, с постоянен адрес *** против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 70149/2014 издадена на 09.01.2014г. от началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е иззето свидетелството му за управление на МПС. В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административно производствените правила  и се прави искане за нейната отмяна, респективно да бъде обявена за нищожна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът - Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Със заповед № 70149/2014 издадена на 09.01.2014г. от началник „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас (л.6 от делото), на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя. В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, подробно описани в приложената справка (л.33-34 от делото) и неизпълнение на задълженията по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

 Заповедта е връчена на жалбоподателя на 28.12.2015г. и е обжалвана пред административния орган с жалба вх.№ М251000-207/06.01.2016г. (л.6 от делото).

С писмо рег.№251000-207/19.01.2016г. на Директора на ОД на МВР гр.Бургас (л.9 от делото), жалбоподателя е уведомен за извършена справка в информационната система АИС КАТ и резултатите от нея, съгласно която са му  отнети всички 39 контролни точки с влезли в сила наказателни постановление. По тези причини е прието, че правомерно е издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Писмото е връчено на 28.01.2016г. на пълномощник на жалбоподателя (л.10 от делото).

С жалба вх.№ 1041/03.02.2016г. подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК заповедта е обжалвана пред Административен съд Бургас.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, буква „а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № Iз-1741/28.08.2012г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл.21, т.11а от ЗМВР и чл.165, ал.1 от ЗДвП са делегирани правомощия на ръководителите на службите за контрол по ЗДвП и оправомощени от тях длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки. Със заповед № з-2499 от 12.09.2012г. на директора на ОД на МВР са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началник сектор „Пътна полиция”, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, поради което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

В хода на административното производство не са допуснати съществени  процесуални нарушения, въпреки че административния орган не е изпълнил задължението си по чл.26 от АПК, да уведоми жалбоподателят за започналото производство. По силата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки е длъжен сам да върне свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение води до налагане на принудителната административна мярка предвидена в чл.171, т.4 от ЗДвП. В този случай административния орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение.

Заповедта е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, включително в обстоятелствената и́ част се съдържа препращане към нарочна справка за издадените наказателни постановления, отнетите и възстановените контролни точки.

Заповедта е постановена в несъответствие с материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Правилото на последно цитираната правна норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

През различните периоди на спорното правоотношение са действали отменените Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията и Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат както и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно и трите наредби, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Наказателните постановления, с които се налагат законоустановените наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на ЗАНН, съгласно препращащата разпоредба на чл.189, ал.6 от ЗДвП. Съответно, по този ред на контрол подлежи и точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети. Затова обжалването на наказателно постановление дори и само в частта му, в която е отбелязан броя на отнетите по силата на закона контролни точки се извършва по реда на ЗАНН, пред съответния районен съд.

В случая обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по четири броя наказателни постановления, издадени в периода от 18.05.2005г. до 04.02.2009г., като в приложената справка са посочени и броя на отнети контролни точки на водача.

От ответника са изискани наказателните постановления, с които се твърди, че са отнети контролните точки на жалбоподателя, като е представено   единствено наказателно постановление №416/04.02.2009г., с което са отнети 4 контролни точки. По отношение на останалите три наказателни постановления в писма с рег.№ 304р-3495/18.02.2016г. и рег.№769р-2240/25.02.2016г. (л.18 и л.23 от делото), се сочи, че същите са унищожени със заповед № з-3410/05.12.2012г. и заповед № з-3410/05.12.2012г. на Директора на ОД на МВР гр.Бургас, поради изтекъл срок на погасителна давност.

Съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в процесната заповед, тоест негова е доказателствената тежест за установяване на релевантните факти, които обосновават налагането на ПАМ, което в случая не е сторено, предвид липсата на част от наказателните постановления. Ето защо, след като от представените по делото наказателни постановление се установява, че на жалбоподателят са отнети общо 4 контролни точки, тоест по-малко от максималния размер контролни точки, който е притежавал – 39, то той не е имал задължението да върне свидетелството си за правоуправление и не са налице материалноправните предпоставки на чл.171, т.4 от ЗДвП за издаване на процесната заповед.

Следва да се има в предвид, че причините поради които не са представени част от наказателните постановления, не биха могли да доведат до извод различен от изложения, доколкото за да бъде процесната заповед законосъобразна, административния орган е длъжен да установи безспорно, както че наказателните постановления са влезли в сила, така и броя на контролните точки който се отнема с тях. В случая, след като тези наказателни постановления са унищожени, макар и поради изтичане на срока им за съхранение, както административния орган, така и съдът не би могъл да извърши проверка на посочените обстоятелства, обосноваващи материалната законосъобразност на процесната заповед.

С оглед на изложеното, процесната заповед се явява незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, следва да бъде отменена.

От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата има такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. Ето защо, на жалбоподателя следва да му бъде присъдена сумата от 360,00 лева, представляваща направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 70149/2014 издадена на 09.01.2014г. от началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас да заплати в полза на И.О.О. с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, разноски по делото в размер на 360,00 лева (триста и шейсет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: