РЕШЕНИЕ

 

                          2009                  дата  08 ноември 2018г.                град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 25 октомври 2018 год.,  в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:   1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                            2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: С. А.

Прокурор: Христо Колев

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 2710 по описа за 2018 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

         Образувано е по касационна жалба на П.С.С. с адрес *** против Решение № 101/01.08.2018г., постановено по НАХД № 160/2018г. по описа на Районен съд – Поморие, с което е изменено Наказателно постановление № 5043/27.03.2018г., издадено от Началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа” при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция ”Пътна инфраструктура” - София, с което, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата и на основание чл.53, ал.1, т.2 от с.з., на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 700 лева, като съдът е намалил размера на глобата на 1 500 лева.

Съдебното решение се обжалва като неправилно и необосновано, като касаторът излага подробни доводи за неправомерно ангажиране на отговорността му на соченото основание. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът по касация се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата и моли за нейното отхвърляне.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за оставяне в сила на съдебното решение.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и депозирана в законоустановения срок.

 Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от данните по делото, съвсем подробно е описана и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав. При правилно изяснена фактическа обстановка, съответни на нея са и правните изводи на съда относно съставомерността на административното нарушение.

Безспорно се установява, че ППС управлявано от касатора, след измерване с надлежно техническо средство, съгласно изискванията на чл.35, ал.3 от Наредбата №11/2001г. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, е констатирано надвишаване на нормите на Наредба №11/2011г., в нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, съгласно която е забранено в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Не могат да бъдат споделени изложените в касационната жалба доводи за неправомерно ангажиране на отговорността на касатора на соченото основание, като се  претендира, че той е само водач на процесното МПС. Разпоредба на чл.26, ал.2, т.1, б. "а" от Закона за пътищата не поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект на нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б"а" от ЗП е и лицето, което фактически е извършило дейността по ползване на пътя, а не само това, което е наредило превоза. Аргумент за кръга на задължените лица се съдържа и в чл.15, ал.3 от Наредбата №11/2001год., съгласно която собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Това се потвърждава и от санкционната норма на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, в която е предвидено наказанието да се налага на три отделни категории физически лица – нарушители на разпоредбите чл.25, чл.26 и чл.41 от ЗП; извършващите движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя; и лица, които наредят да бъде извършено движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В този смисъл,  касаторът е от кръга на лицата - субекти на нарушението. Неоснователни са наведените с касационната жалба доводи досежно липса на виновно поведение от страна на водача. Изложените от касатора аргументи досежно субективния елемент на деянието са относими при определяне конкретната форма на вина, като сочат, че деянието е извършено при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл. 53, ал.1 от ЗП не изключва наказуемостта при тази форма на вината.

Неоснователни са и възраженията относно материална компетентност на органа, издал процесното НП. По делото е налично пълномощно изх.№ П-25/30.01.2018 г., видно от което на Г.С.- Началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа”, Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" към АПИ гр.София, са предоставени пълномощия по издаване на наказателни постановления на физически и юридически лица, по съставени АУАН от оправомощени служители на АПИ, при условията и по реда, предвидени в ЗП. В този смисъл, оспореното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, по смисъла на чл. 56, ал.3, т.1 от ЗП, съобразно предоставените на наказващия орган правомощия. Що се касае до пътния участък, където е констатирано нарушението, въззивният съд е установил, че той е част от републиканската пътна мрежа, което е видно от списък утвърден с Решение № 945/2004г. на Министерския съвет.

За осъщественото от дееца нарушение законодателят е предвидил налагане на административно наказание глоба от 1000 до 5000 лева, при което правилно районният съд е счел, че при липса на мотиви при определяне конкретния размер на административното наказание наказващият орган не е спазил изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Съдът е отчел като смекчаващо вината обстоятелство това, че нарушението е първо, но като утежняващо е преценил констатираното значително превишение на тонажа, поради което и причинените щети на пътната настилка биха били по-значителни, поради което определеният нов размер на глобата от 1500лв., който е към законовия минимум, се възприема като съразмерен и адекватен на санкционираната деятелност и от настоящия съдебен състав.  

Неоснователно съдът счете и оплакването в касационната жалба, че нарушение като процесното е такова по смисъла на  чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и следва да се санкционира на основание чл.177, ал.3 от с.з. Преди всичко следва да се посочи, че двата закона – Закона за пътищата и Закона за движението по пътищата уреждат различни обществени отношения и това е видно от чл.1 на двата закона. Нарушението по Закона за пътищата е доказано, поради което няма основание да се претендира, че същото следва да се санкционира по реда и на основание Закона за движението по пътищата. 

На основание гореизложеното, поради липса на сочените отменителни основания, решението следва да се остави в сила, с оглед на което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХVІ-ти състав

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 101/01.08.2018г., постановено по НАХД № 160/2018г. по описа на Районен съд – Поморие.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: