Р Е Ш Е Н И Е   

 

1625/03.10.2018 година, град  Бургас

 

Административен съд - Бургас, на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година в открито заседание в състав:

                                                                                   

Съдия: Веселин Енчев

 

секретар Г.С.

разгледа административно дело № 270/2018 година.  

 

Производството е по реда на чл.54 ал.6 във връзка с ал.4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) във връзка с глава десета раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от С.Ж.У. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, чрез процесуалния му представител адвокат П.С. ***, против заповед № 18 – 9774/19.12.2018 година (лист 29) на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Бургас (СГКК) при Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК).

С обжалваната заповед административният орган е извършил изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свети Влас, община Несебър, изразяващо се в заличаване на предходно нанесена жилищна сграда „хотел“ с идентификатор ***.1 и площ от 144 м² и нанасяне на нови обекти: 1. жилищна сграда с идентификатор ***.4 с площ от 66 м² - собственост на С.Ж.У. и К.Н.Г., и 2. хотел с идентификатор ***.5 с площ от 82 м² - собственост на С.Ж.У. и К.Н.Г..

Всички обекти, описани в заповедта, са с административен адрес - град Свети Влас, улица „Цар Симеон“ № 39.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, оспорва заповедта с мотиви за нейната незаконосъобразност. Поддържа, че е налице разминаване между застроената площ на заличената сграда и площта на двете нововъведени сгради. Заявява се, че в заличената сграда не е извършено преустройство, което да е променило предназначението ѝ – от хотел на жилищна. Изтъква се, че заличаването на самостоятелна сграда с идентификатор ***.2 и определянето ѝ като „друг вид сграда за обитаване“ е лишено от правно основание, защото това е складово помещение – пристройка без никакви жилищни условия (кухня, баня, тоалетна, спални помещения). Допълва се, че проведеното изменение не е отразило двата магазина, съществуващи в източната половина на двора.  

Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски.

Ответникът не изразява становище по жалбата. Представя преписката.

Заинтересованата страна К.Н.Г. (бивша съпруга на жалбоподателя - инициатор на административното производство - оспорва жалбата.

 

По допустимостта

Жалбата е подадена срещу административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол. С него се засягат неблагоприятно правата и законните интереси на жалбоподателя предвид обстоятелството, че той се легитимира като съсобственик на заличената сграда посредством цитираните от административния орган нотариални актове. От ответника не са представени доказателства за датата на уведомяването на жалбоподателя за издадения административен акт – представено е известие за доставяне, от чието съдържание не може да бъде направен несъмнен извод, че с него У. е бил уведомен именно за  заповед № 18 – 9774/19.12.2018 година (лист 26). Затова съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, съответно - е процесуално допустима.

 

По основателността

От фактическа страна, съдът приема следното.

Към 26.10.2015 година С.У. и К.Г.  били съсобственици на  дворно място в град Свети Влас с идентификатор *** с площ от 600 м², ведно с построената в него жилищна сграда, фактически представляваща две сгради – „западен близнак“, състоящ се от приземен етаж с площ от 60 м², първи жилищен етаж с площ от 73 м², втори жилищен етаж с площ от 73 м² и тавански етаж със същата площ; „източен близнак“ - „семеен пансионат“ на четири етажа (застроена площ по 100 м² на етаж), състоящ се от седем апартамента и една двойна стая.

С решение № 155/26.10.2015 година по гр.д. № 582/2008 година на Районен съд – Несебър съсобствеността върху сградата (сградите) била прекратена, като в дял на жалбоподателя – наред с други обекти - бил възложен т.нар. „западен близнак“, а в дял на заинтересованата страна – т.нар. „източен близнак“ (лист 10 - 21). По кадастралната карта на град Свети Валс, възложените части общо съставлявали сграда с идентификатор ***.1.

Със заявление вх. № 01 – 384802/04.12.2017 година К.Г. поискала от началника на СГКК – Бургас да отрази „настъпили промени“ в кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на град Свети Влас, без да уточни произхода на промените (лист 33). Към заявлението била приложена обяснителна записка (лист 35 - 41) „за отстраняване на грешка“ – поправка на КК, изразяваща се в закриване на партидата на сграда ***.1 и нанасяне на две нови сгради с идентификатори съответно - ***.4 (т.нар. „западен близнак“) и ***.5 (т.нар. „източен близнак“). Към заявлението и обяснителната записка били приложени разрешение за строеж № 58/17.09.1998 година, издадено на името на жалбоподателя и заинтересованата страна, както и работен проект с разпределение по етажи на сградата, изпълнена към 30.10.2017 година на етап „груб строеж“ (лист 54 - 67).

На 19.12.2017 година ответникът е издал заповедта, оспорена в настоящото производство, ведно със скица – проект № 15 – 643470/19.12.2017 година.  Като правно основание за извършеното изменение на КК и КР на град Бургас в заповедта са посочени чл. 51 ал.1 т.2 и чл. 54 ал.4 от ЗКИР. Като фактическо основание са посочени приложени „документи и материали“, определени по чл. 75 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5/15.12.2016 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В административния акт С.У. и К.Г. са посочени като собственици на двете новонанесени сгради (лист 29).

В хода на съдебното оспорване на заповедта, по искане на жалбоподателя са допуснати две основни и две допълнителни експертизи, изготвени от строителен инженер и инженер – геодезист.

Вещото лице по техническите експертизи е установило, че сграда с идентификатор ***.1 всъщност представлява две отделни сгради, разделени с делатационна фуга (описало е отделните особености на двете сгради), а сградата с идентификатор ***.2 не е самостоятелна, тъй като е свързана конструктивно със сградата с идентификатор ***.4 (лист 79 – 83 и 118 – 121).

Геодезистът е установил на какво се дължи разликата между застроената площ на сградата с идентификатор ***.1 – 144 м² (преди изменението) и сбора на застроените площи на двете новонанесени сгради – общо 148 м², като е открил, че контура на сградата в действащата кадастрална карта е нанесен грешно. Предвид предназначението на сградата, експертът е приел, че най – подходящото отразяване на предназначението на сградата е „хотел“ (лист 86 – 88 и 106 - 108).

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Съгласно чл. 54 ал.4 изр. І от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект.

Оспорената заповед е издадена именно от началника на СГКК – Бургас, в чиито териториален район се намира заличения обект, т.е. ответникът в производството е компетентния орган, който би могъл да разпореди заличаването на вече нанесената сграда.

Заповедта е издадена в съответствие с установените изисквания за форма на писмения административен акт по чл. 59 ал.2 от АПК. Тя съдържа реквизитите, от които може да бъде извлечено предметното ѝ съдържание.

Заповедта е издадена в съответствие с приложимите процесуални правила.

Съгласно чл. 54 ал.1 от ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти.

Според чл. 51 ал.5 и ал.6 от ЗКИР, за извършване на измененията в кадастралната карта се изработва проект в цифров вид във формата по чл. 12, т. 5 и в графичен вид, в който новообразуваните имоти са индивидуализирани с граници и идентификатор. Проектът се изработва от правоспособно лице по кадастър. При промяна на граници на поземлени имоти и сгради, при създаване на нови обекти на кадастъра, при допълване на непълноти или поправяне на грешки, както и при отстраняване на явна фактическа грешка в кадастралната карта проектът по ал. 5 съдържа и данни от геодезически измервания.

В конкретния случай, по делото – в преписката – се съдържа изработен проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър в цифров и графичен вид, изработен от правоспособно лице по кадастъра (лист 40 - 42).

 

Съдът приема, че актът е издаден в нарушение на приложимото материално право.

По делото е доказано, че сградата с идентификатор ***.1 всъщност представлява две отделни сгради и съответно е следвало да бъде отразена в КК като два самостоятелни обекта.

От представените съдебни решения по делбата между С.У. и К.Г. се установява, че сградата с идентификатор ***.4 е собственост единствено на У., съответно - сградата с идентификатор ***.5 е на Г.. Въпреки тези данни, неясно по какви съображения ответникът е посочил и двамата като съсобственици на новонанесените сгради, а съответно сградата на У. и като „жилищна сграда“ при условие, че помещенията в нея са с очевидно търговско предназначение за хотел. Посочването на жалбоподателя и заинтересованата страна като съсобственици, въпреки че обект на изменението на КК и КР са две отделни сгради на две различни лица, ведно с немотивираното изменение на предназначението на сградата с идентификатор ***.5 съставляват материална незаконосъобразност на заповедта и са основание за нейната отмяна.

 

По всички изложени съображения, съдът счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени.

Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските в производството, съобразно своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя в жалбата, съгласно чл. 143 ал.1 от АПК. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса 10 лева (лист 71), възнаграждение в размер на 600 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие (лист 125), общо 680 лева – възнаграждения на вещите лица (лист 76 – 77, 105, 116 – 117). Затова, ответникът следва да заплати на жалбоподателя общата сума от 1290 лева, съставляваща разноски по делото. Доколкото административният орган не разполага със собствен бюджет, неблагоприятните последици от отмяната на акта следва да бъдат понесени от бюджета на учреждението, в чиято структура работи ответника – АГКК.

Предвид изложеното, на основание чл.54 ал.6 от ЗКИР във връзка с чл.172 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ заповед № 18 – 9774/19.12.2018 година на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Бургас.

 

ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър да заплати на С.Ж.У. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, сумата от 1290 (хиляда двеста и деветдесет) лева, разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

СЪДИЯ: